*Днес го кара един, следващия ден – друг… Земеделието е бизнес, той е част от живота ни. И този наш бизнес буксува заради многократно завишената себестойност на продукцията ни (3-4-5 пъти от тази преди 15 години), заради тромавата административна система и насложилите се във времето нерешени проблеми – обобщава ситуацията г-н Николай Томанов, земеделски производител и председател на Сдружението на зърнопроизводителите от Попово.
Николай Томанов е фермер от Попово, председател на Сдружението на зърнопроизводителите от Попово и член на УС на НАЗ. Заема тази отговорна позиция от май 2026 г. 46-годишен e, завършил е Техническия универститет в Габрово, стопанисва 7000 дка в региона. Какво разказа той пред наш репортер, какви са неговите виждания за успешен бизнес?
-При нас след 1989 г. повечето заводи затвориха врати, нямаше място за реализация и аз се заех с обработката и стопанисването на земеделска земя. Започнах със собствените парцели и с полета на роднини. Залагам на житни култури и пролетници, които се развиват най-добре в тази част на страната. Първо поколение фермер съм, постигнатото е с много труд и постоянство.
Отрано се заех с оборудването на технопарка, на старите руски трактори и инвентар „дадох живот“. Надграждах, закупувах и нова техника, съответно увеличавах и площите. Днес стопанството ми е средно – 7 000 дка, малка част от тях са собствени, повечето са наети от собственици.
Това е максимът за едно такова фермерство, размерът съответно определя и неговата рентабилност. Полетата са комасирани, разположени са основно в две землища. През 2010 г с колегите постигнахме разбирателство в полза на всекиго. Защото ако не сме комасирани, ако не сме в близост до стопанствата, стигаме до необосновани разходи и загуби. Виждаме, че обстановката в целия свят е много сложна – ниски изкупни цени, многократно завишени цени на горива, торове, на заплати, на части, на машини, на наеми и на всичко, което ви дойде на ум. А ние в момента продаваме продукция на цени отпреди 10 години! А в същото време СЕБЕСТОЙНОСТТА Е 4-5 ПЪТИ ЗАВИШЕНА!
Това е доказуемо, заплатите на механизаторите са се увеличили с 500%! Да не говорим, че те са в недостиг, но липсват и качествени специалисти. Младежите, които завършват специализираните учебни заведения се насочват определено в други сфери – търговия с техника, работа в офис, на компютър…
Работя с ограничен екип – четирима механизатори, но и аз се включвам в дейностите, сядам зад волана. Т.е. собственикът на такава ферма като моята изпълнява задачи в широк периметър – от общ работник до… финансов директор. Такава е истината.
През последните 3 години не сея царевица, това мое решение е категорично заради климатичните условия. Есените и пролетите са дъждовни, но летата са сухи, културата не може да формира добиви и производството става нерентабилно. Акцент поставям на ечемика и в момента от 7-те хиляди декара само 1000 от тях оставям за пролетници (слънчоглед), останалите полета заемам с есенници – ечемик, пшеница и рапица.
Впрочем, царевицата, която е добър предшественик можем да залагаме, когато държавата обърне внимание и приеме Закона за водите. Само че цялата процедура трябва да бъде максимално улеснена – от входиране на инвестиционния проект до подаване на вода на полето. В момента имаме запитване и желание за промяна на закона. Колеги, които са тръгнали по този път реално вече са ангажирани 6-7 години – от ден първи до момента, когато към полетата им е пусната водата.
Настояваме за улесняване на процедурата, за бързо решение от страна на държавните институции. Дали положителна или отрицателна ще бъде посоката, искаме нещата да се случват доста по-бързо. А не да сме в очакване години наред, да ходим до съответните учреждения и органи и никой да не ти дава сигурност. А нашият бизнес не търпи отлагане. Надали има колега, който може да си позволи 6-7 години да работи на загуба, чакайки нещо добро да се случи.
В момента, ние земеделците – зърнопроизводители, работим година за година и през последните 3 години реално сме на МИНУС. Посягаме към средствата в торбата (образно казано), но те се изчерпаха. Има доста фалирали фирми…
Аз от няколко месеца съм в течение на въпросите и проблемите, с които е ангажирана Националната асоциация на зърнопроизводителите. Разбрах едно – с години Законът за собствеността и ползването на земеделските земи, Законът за опазване на селскостопанското имущество, Законът за браншовите организации, Законът за кооперирането, за кооперативите, Законът за водите… всички те са затлачени, единствено папки се прехвърлят и нищо не е направено. А всичко това е сериозна пречка в работа ни и в сектора като цяло.
Ние не можем да работим спокойно и качествено. Постоянно поставяме проблемите и като отговор получаваме ОБЕЩАНИЯ. И все се надяваме, че ще се случи нещо добро! Имаме представители в Комисията по земеделие, това са наши колеги, реални фермери, които са били членове на УС на НАЗ. Очакваме и от тях подкрепа.
Относно заемането на поста председател на Сдружението на зърнопроизводителите от Попово, аз бих вметнал следното: общо-взето българинът не желае да ангажира времето си и личното пространство, без то да бъде заплатено под някаква форма. Иска другите да свършат нещата. Аз поех тази отговорност, доста години съм работил при г-н Георги Георгиев, бившият председател на сдружението. Познавам структурата, но бих казал, че никак не е лесно да реагираш бързо и адекватно при даден казус. Колегите очакват реални резултати, но те не зависят от нас. Да, можем да помогнем, но донякъде…
Целта на сдружението е да се бори с глобалните проблеми, а не чисто индивидуално, макар че и това не е изключено. На този етап наброяваме около 40 члена, площите, които стопанисват са над 400 000 дка. При нас членуват малки, средни стопани, но и големи фирми. Всички настояваме за нов подход при стопанисване на земята, за нова поземлена реформа. Повече от всякога на дневен ред идва спешна промяна в подхода.
Законът за арендата също се нуждае от ревизия. Аз, както и останалите колеги, настоявам договорите със собствениците на земя да са дългосрочни, защото не може да се прави успешно земеделие в годините без никаква сигурност. Едногодишните договори дават възможност за едно точно казано прехвърляне на земя „отляво надясно“, от един колега при друг колега. А ние очакваме РЕНТАБИЛНОСТ, за да сме конкурентноспособни не само у нас, ние сме част от света. Може би около 15-20% от продукцията ни остава в страната, останалата част е на световния пазар. За да я продадем е повече от необходимо да имаме стабилност. Ето защо се нуждаем от дългосрочни договори, как в противен случай можем да инвестираме в напоителни системи и съоръжения, в нови машини и в нови технологии. НЕОБХОДИМА Е ПРЕДВИДИМОСТ! Редно е да сме наясно какво ще правим и постигнем през следващите няколко години. Да, аз мислено заставам и на страната на собственика, днес той е поверил земята си на мен, утре на друг колега. Но нека не забравяме, че ЗЕМЕДЕЛИЕТО НЕ Е „РЕНТ А КАР“ АВТОМОБИЛ. Днес го кара един, следващия ден друг. За да се стопанисва земята, за да я ползват поколенията, то тя трябва да се обработва качествено. Това не става от днес за утре, а дългосрочно под някаква форма, независимо каква.
Системата е изключително тромава, 4-5 институции са ангажирани и всяка от тях „прехвърля топката върху другата“. Толкова ли е сложно да си подадеш документите на едно място и от него да получиш разрешението. Ние сме инвеститори, ние правим бизнес, и никак не ни е работа да ходим от институция в институция. Не друг, а държавата трябва да реши този проблем – входирането на даден документ да е на едно място. И тя да го придвижва към съответните звена, а на финала от същото място да си получим решението, пък било то положително или отрицателно.
Връщайки лентата назад във времето констатираме, че нещата тръгнаха в отрицателна посока още от Ковид-пандемията. Това беше първият стрес. Тогава имахме желание да инвестираме в нови машини, а машини нямаше. Имахме някакви средства, а реално не можехме да ги вложим. В същия момент старите машини се нуждаеха от ремонт, само че частите за тях станаха невероятно скъпи, а да не говорим, че достъпът беше ограничен. След това дойде войната в Украйна, днес ни притиска и войната в Близкия изток. Нещата излизат извън контрол.
От една страна ЕС поставя нас земеделците „на колене“, а от друга страна, за да се запази съюзът вкарва евтина продукция без контрол. Визирам слънчогледа от Аржентина, който е с остатъчни вещества от пестициди десетократно над нормата. Някой да ни каза какво се случи с олиото, добито от аржентинския слънчоглед?
Болезнена за мен е темата, когато държавата започне да огласява, че отпуска еди колко си милиона за земеделието. В пространството витаят едни главоломни суми, които се коментират и се наслагват в обществото. Затова и ние се превърнахме като „трън в очите на народа“. Хората смятат, че постоянно сме субсидирани, постоянно държавата ни подпомага. Нека внеса конкретика, за сушата се тръбеше, че ни раздадоха големи пари, а разпределени сред земеделците на декар се паднаха по 1-2 евро. Всичко това формира омраза срещу нас. На зърнопроизводителите се гледа като на врагове. Коментарите са, че сме карали скъпи автомобили, само че никой не се замисля как тези хора правят земеделие. Та то е част от тях, от живота им. И не някой друг, а фермерите страдат. Никой не се е постарал да анализира ситуацията.
Велина ПЕТКОВА
(повече в Агровестник – стр. 5-6)
