<< Целогодишно сме на терен, грижим се за животните, а прекупвачите се опитват да печелят на наш гръб! – такава констатация прави Серхан Мюстеджеб Ахмед, който заедно с баща си се грижи за 150 животни от породата Абърдийн Ангус.
Серхан Мюстеджеб Ахмед е второ поколение животновъд от село Божурово, Добричка област. Той разказва за прехода на семейството си от млекодайно към месодайно животновъдство, текущите си практики, предизвикателства и бъдещи планове.
Бащата Мюстеджеб се занимава с животновъдство от над 20 години. До 2020 г. е отглеждал млекодайна порода Черношарено говедо, а след това преминава към месодайно направление. Открива информация за нарастващия интерес към Абърдийн Ангус в България и така се е решил. Фермата им се намира в края на селото, не пречи на никого.
Серхан няма специално образование по животновъдство, но продължава семейния бизнес. В момента стопанството наброява около 150 животни от месодайната порода, включително 60 крави, 30 юници, 40-50 телета и 20 отбити бици. Животните се отглеждат оборно-пасищно, вечер се прибират. През по-голямата част от годината (февруари-октомври) са на паша. През зимата, след отбиването на телетата, се хранят с концентриран фураж (царевица, ечемик) и силаж, осигурявайки енергия за суровите условия в Североизточна България.
Семейството разполага с пасища и собствени 300 декара земя, на която отглежда люцерна, царевица, слънчоглед и ечемик за фураж. Произвеждат сами фуража и концентрати. Дават на животните и блокчета за близане. Осигурили са си миксер, тороразпръскващи ремаркета за нивите, трактори, балировачка, фадрома. Комбайн ползват на външни услуги. По-голямата част от оборудването е закупена със собствени средства, тъй като не са получили достатъчно точки по програми за субсидиране.
В семейното стопанство за стадото се грижат бащата и синът. Не търсят работници поради липса на качествена работна ръка и високи финансови изисквания, като предпочитат да инвестират в техника за намаляване на труда и спестяване на време.
Продават бици за разплод, като отчитат, че с всяка година интересът се покачва. Цените са добри предвид вложения труд, за разлика от тези в млечния сектор.
Основните проблеми са спекула от прекупвачи, които извличат по-големи печалби от самите собственици на животните; липсата на добре развита инфраструктура за продажба и маркетинг на месодайни породи в България, тъй като секторът е нов и нерегулиран. Продават се основно между колеги.
Серхан е доволен от работата си и е щастлив, че е второ поколение животновъд. Планира да продължи с текущата порода, тъй като са свикнали с нея и са доволни. Разширяването на стопанството ще става постепенно и предпазливо, заради геополитическите и икономически сътресения.
-Това ще работя, нямам избор! Роден съм с животните, израснал съм с тях… – сподели на финала на разговора ни Серхан Ахмед.
Пламена ПЕТКОВА
На снимката – Серхан и Мюстеджеб.
(повече в Агровестник – стр. 7-15)
