<<>> макар че държавата всячески се опитва да ни откаже. А и реализацията е много трудна! – категорична е 28-годишната Зейнеп Салиева, която заедно със семейството си се грижи за 350 животни в с. Майско, обл. Велико Търново. Поради недостига на работна ръка са се ориентирали към месодайното направление и породите Херефорд, Лимузин, Галоуей.
За втора поредна година теленце от породата Галуей става атракция на животновъдното изложение край Сливен. То е собственост на Исуф Реджебов от с. Майско, обл. Велико Търново. Наш репортер разговаря с дъщерята на фермера и бъдещ ветеринарен лекар Зейнеп Салиева:
-Отглеждаме около 350 животни, сред които Херефорд, Лимузин, Галоуей, но Лимузинът е по-малко. От около 2-3 години се насочихме основно към другите 2 породи. Баща ми започна с двайсетина бройки Галоуей, в момента вече ги увеличаваме. Теленцето, което тази година грабна награда е от наш бик. Животните се отглеждат свободно, на пасища. Имаме си терен, постоянно са под наблюдение. Не ги прибираме. Те вече са обучени, знаят си пътя и зимата се връщат във фермата.
Фермата ни се намира в село Майско, обл. Велико Търново. Имаме всички необходими документи, спазваме изискванията… В планински район сме, в общ. Елена. Пасищата ни са хубави, територията ни позволява животните да обикалят и да имат достатъчно пространство. А това ни улеснява, ако са само във фермата, ще е много по-трудно. Херефорд са доста адаптивни. Зимата, например, при буря, сняг, студ, те раждат навън и не искат изобщо да се прибират.
Преди години сме гледали и млекодайни животни, още държим агрегати и прочие. Но беше трудно, защото нямаме работна ръка. А те искат човек, който сутрин да ги изкара на паша, вечер да ги прибере. И в обора има работа, хигиена трябва да се спазва. Работим само семейството – аз, майка ми, баща ми и съпругът ми. Нямаме други работници.
РЕАЛИЗАЦИЯТА Е МНОГО ТРУДНА! У нас е почти рядкост да продадем. За Турция изнасяме доста мъжки животни, защото цената много повече ни устройва. За жалост, колкото и да искаме да реализираме и да успеем в България, няма и лицензирани кланици. Аз съм щастлива, че синът ми, който е на 1 годинка, си хапва месо от нашата ферма. Има интерес към животните, обича ги, надяваме се да продължи нашия бизнес.
В момента пасищата са ни около 700 дка. Не мога да кажа дали са ни достатъчно, защото всяка година се сменят. Животните на ден могат да минат повече от 30-40 км. Над обора разполагаме с достатъчен терен, но те искат да обикалят, не се спират. Във фермата имаме бик, приплодите от него са хубави.
Фуражите ги закупуваме изцяло. Баща ми се ангажира и с балирането, той е регистриран земеделски производител. Получаваме субсидия на глава животно, под селекция са към Асоциацията за развъждане на месодайни породи говеда в България (АРМПБГ).
Аз в момента завършвам Ветеринарна медицина в Тракийския университет в Стара Загора. Това, което съм научила в учебното заведение ми помага доста. Предстои ми стаж и държавни изпити. Сама ще се грижа за здравето на стадото, разбира се и ще лекувам животните, когато се наложи. Иначе помагам от малка с документацията, доста дневници трябва да се попълват, следи се всичко за раждане и т.н. Ваксинации, лечения, обезпаразитяване – всичко е в наши ръце. Помага ни и приятел ветеринарен лекар. Т.е. общо петима души се ангажираме с 200 животни.
За жалост на никой не му се работи. Всеки търси лесното… Но пък иска да се храни качествено. А като отидеш в супермаркета, всичко е от чужбина. И казват, че няма животни. Докато управляващите не ни помагат, няма как да има…
Трудностите са много, например, забранено ни е да прекарваме животни по главния път. Имахме колеги в селото, които бяха принудени да затворят фермата си поради тази причина. Ние слава богу сме в края, не създаваме неудобства на хората. Те обаче търсят оборския тор да си подхранят градините и нивите.
Такива закони предприемат вече, които БУКВАЛНО НИ КАРАТ ДА СЕ ОТКАЖЕМ ОТ БИЗНЕСА СИ! Виждате и тук на изложението колко по-малко животни присъстват. При овцете в момента са констатирани огнища на шарка. За съжаление много хора не могат да си предложат стоката…
Искам да продължа започнатото от моите родители. Няма кой друг! Буквално 18 години труд, които не трябва да захвърлим! Надявам се на помощ от държавата, да има по-добро подпомагане и повече млади хора да се ориентират към сектора. На нас това ни харесва да работим и ЦЕЛИМ В БЪЛГАРИЯ ДА СЕ ПРЕДЛАГА И КОНСУМИРА БЪЛГАРСКО МЕСО!
Защо е нужно нашето да се изнася при положение, че разполагаме с толкова ценни ресурси. А ядем незнайно какво и неясно откъде. Идеята ни е да увеличим стадото, но максимум до 500 животни. За да може ние да си ги гледаме.
ЗА ЖАЛОСТ МОИТЕ СЪСТУДЕНТИ НЕ ЖЕЛАЯТ ДА СЕ ЗАНИМАВАТ СЪС СЕЛСКОСТОПАНСКИ ЖИВОТНИ! Рядко се срещат мераклии! От целия ми випуск да сме максимум десетина, които ще работим във фермите. Всички други ще са в клиники, аптеки, ще се занимават с домашни любимци…
Пламена ПЕТКОВА
(повече в Агровестник – стр. 5-15)
