Карлуково – съкровище от природни феномени и крепост на вярата

*Манастирският комплекс е имал духовно-просветителски функции и е бил пазител на българското.

*Храмът „Света Марина“ е възстановен по алпийски способ чрез дарения и безвъзмезден труд – повече за това ни разказват пещерняците Флориан Марков и Георги Колев.

Околностите на ловешкото село Карлуково са не само живописни, но те са духовно средище на българщината и вярата. То е сгушено в Искърския пролом. Теренът е карстов, с изобилие от пещери, сред които са известните „Проходна“, „Темната дупка“. В Каменополско-Карлуковския карстов район пещерите са над 500. Голяма част от тях са свързани с трогателни легенди. Тук се е намирал Карлуковският манастир „Успение Богородично“,който е станал център на комплекс от 12 скални манастири-убежища на монаси.

Днес на територията на тази света обител се намира държавната психиатрична болница- с. Карлуково – най-старото психиатрично заведение в страната. От манастира е съхранена само едноименната църква.

Карлуковският манастир е бил център не само на оживена духовно-религиозна, но и книжовно-просветна дейност. Бил е лавра (манастир-майка) на12 манастира и според легендите, е претърпял множество погроми. Съществуването на комплекса е съхранило българската идентичност по време на три жестоки ислямизационни вълни. Няма точни сведения кога е създаден, но със сигурност е много стар. По време на Второто българско царство е познат под името „Викторова лъка“. Разрушен по време на османското нашествие, останал векове наред в запустение. Възстановен едва в края наXVI в., отново бил разсипан от поробителите.За нов живот Карлуковският манастир се въздигнал през първата половина наXVIII век. По-късно през 1834 г. след поредното разорение отново бил издигнат със средствата на родолюбивия пловдивски чорбаджия Стоян Чалъков, който имал имоти по тия места.

Край манастирa-майка, разположен на левия бряг на р. Искър, като места за уединен пост и молитва възникнали трите скални манастири – „Света Марина“, „Св. Безсребреници Дамян и Козма“ и“Св. Никола“ (Глигора). Манастирът“Св. Безсребреници Дамян и Козма“пази подписа на Софроний Врачански. През декември 1798 г., бягайки от Враца,нападната от кърджалиите на Осман Пазвантооглу, той се насочва към Черепишкия манастир. Намира го разорен,без монаси. Оттам през дълбок сняг за два дни се добира до Карлуковския манастир. Посещава скалните обители и оставя своя подпис в нимба на иконата“Христос Вседържател“.

Друг надпис в същия стенопис е от 1515 г. – писан от игумена Атанасий. В него той разказва как по време на татарското нашествие същата година, в обителта се скрили жените и децата от селото.

Скален манастир „Света Марина“ е възстановен със строителни материали, пренесени по алпийски способ. Пристигнах в обителта точно в деня, когато се проведе молебен за здраве и се освети курбан, в чест на Света Марина. Слязох по скалната пътека от хижата Национален Пещерен дом „Петър Трантеев“ по тясна пътека. Тук беше Флориан Марков – инициатор за възстановяването на уникалния храм -паметник на културата от национално значение. Въздигнал е отново сградата с помощта на доброволен труд на приятели и с подкрепата на дарители. Храмът е възстановен през периода 2006-2016 г. със стремеж максимално да се запази оригиналният му вид от 13 век. За възстановяването са ползвали над 12 научни труда на български и чужди историци, изкуствоведи, епиграфи с много снимков материал, както и спомени и снимки от местни хора.

Флориан е пещерняк от 50 години и тъй като детството му е преминало тук, се чувства завинаги свързан с района. Усилията за възстановяването на църквата започват от 2006 г. Тя се намира на 60 м по скален отвес под пещерния дом. Когато за пръв път слязъл със сина си Атанас по алпийски способ, бил поразен. Храмът бил напълно разрушен, като от север стърчала руина от автентичния зид с височина само 60 см, а от изток едва личала част от олтара.Подготвили проект и след близо три години получили разрешение за възстановяване на храма от Националния институт по недвижимо културно наследство(тогава все още Национален институт по паметници на културата).

Флориан Марков и приятелите му пещерняци са изградили пътеката за достъп до манастира и са пренесли всички строителни материали.Използвали са 30 тона пясък, цимент и вар, 3000 керемиди и 6 кубика дървен материал.

Средствата за иконите са събрани чрез благотворителен концерт на Представителен танцов Ансамбъл „Шевица“. В него тогава танцувала Милена – пещернячката, която наравно с мъжете е носила цимент. Тя пък сподели, как неочаквано и непланирано са идвали хора да им помагат и в последствие прегръщали каузата и ставали приятели.

Пейките пред възстановената черква „Св. Марина“ са дарение от алпинист-катерач, който често посещава пещерата Проходна. През пролетта на 2016 г. скалният храм беше осветен. Всичко се случваше по Божия воля и с Негова помощ, обобщи инициаторът. Флориан Марков и колегата му – пещерняк Георги Колев разказаха малко известни легенди за пещерите в района. Предполага се, че името на селото идва от това, че в околността някога имало много скални орли, които на турски език се наричат „карлюк“.

До ден днешен науката не може да обясни как точно се е образувал скалният феномен „Струпаница“, каза Георги Колев. Уникалното образувание се намира на 2 км северно от с. Карлуково, по десния бряг на р. Искър, до скален отвес с височина 60-70 м. Той представлява огромно срутище от скални блокове, предимно с кубична и паралелепипедна форма, с размери до 20-60 куб. м.

Тук всеки камък е свързан с невероятна история, с корените на българското. Наблизо е пещерата „Темната дупка“, където са открити следи от дейността на праисторическите хора. Още повече, тук е открита каменна шиста със схематична рисунка, която е призната от световната наука за едно от най-старите проявления на скално изкуство в света. Датирана е на 50 000 години преди новата ера, което означава, че праисторическото поселение действително е едно от най-старите не само у нас и в света, обясни Флориан Марков. Той се обръща към всички богомолци и туристи, дошли до скалния манастир да популяризират това място, свързано с нашата история.

Храмът „Света Марина“ и единственият по рода си манастирски комплекс не са географско място или понятие. Това е път, който изминава всеки човек. Храмовете са нашите „нотариални актове“, които ще предадем на своите наследници. Те са свидетелството, че по тези земи са живели и са се борили истински българи, завърши своя разказ пещернякът.

Лилия Лозанова

(повече в Агровестник – стр. 5-35)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!