*и облекчен режим за реализация на животните чрез директни продажби! – е виждането на братята Анастас и Иван Караджови, които стопанисват ферма в с. Момчиловци със 130 животни от породата Късорого Родопско говедо и 90 от Абърдийн Ангус. – Като цяло липсва целенасочена политика на държавата в сектора, а бюрократичната тежест е огромна!
*Искаме да се занимаваме тук с нещо истинско и децата ни да растат сред животните и красивата природа на Родопите! – категорични са младите стопани.
Братята Анастас и Иван Караджови са създали преди няколко години ферма „Караджови“, която се намира в село Момчиловци, Смолянско. Анастас е на 36 г. и е кинезитерапевт, а брат му е на 39 г. и е интериорен дизайнер, който е причината за създаване на животновъдния обект. От малък обича животните и винаги е твърдял, че ще се занимава с тях. Така през 2022 г. купуват нашега първите 20 крави. В момента вече гледат 130 животни от породата Късорого Родопско говедо и 90 глави „Абърдийн Ангус“. Избрали са да развиват месодайно направление в говедовъдството. Животните на двете породи се адаптират отлично към условията на Родопите.
Фермата на Караджови се намира в обор на бившето ТКЗС, на 3 км от селото. Първоначално, като закупили обекта, към него прилежали само 5 дка, но през годините си осигурили още 20 дка. Стадата им са настанени в две стопански постройки от 80-те години на 20 век, които са реновирали.
Фермерите имат желание да изградят и угоително стопанство за телета, като искат сградата да е 750 кв. м, с капацитет за 100 глави. Подали са проект по мярка Г-1.1 по Плана за възстановяване и устойчивост и сега очакват класиране и резултати. Цялата им ферма е в преход към биологично производство, като надзорната фирма е „Балкан Биосерт“. Очакват от 2027 г. да получат сертификат за биологично производство.
Братята отглеждат животните оборно-пасищно. Разполагат с 1200 дка пасища, които също са в преход. Животните излиза да пашуват в края на април, тъй като районът е планински и тогава климатичните условия са подходящи, както и зрелостта на тревата. Обикновено са навън до ноември, когато започват студовете. През зимата храненето им включва груб фураж, люцерна и сено. От планинските ливади добиват само сено, другите суровини купуват. Машинният парк на стопанството им включва трактор и косачка, като наемат балопреса.
В момента угояват 40 собствени телета. Процесът продължава 9 месеца, през който са с майките. Около десетия месец „Абърдийн Ангус“ достигат 300 кг, а родопските късороги – 150-200 кг.
Големият проблем за двамата млади стопани е, че в района няма кланица, а предават животните на такава чак в Кърджали. Това, което тежи най-много на братята е тежката бюрокрация в сектора.
-Ако си фермер, трябва 80% от времето си да се занимаваш с административна дейност, а само 20% от деня да се грижиш за животните – смята Анастас. – Липсва целенасочена политика на държавата в животновъдния сектор. Необходими са къси вериги на доставка и облекчен режим за реализация на животните чрез директни продажби.
Страната ни няма стратегия за развитие на малките населени места, които вместо да задържат младите хора, се обезлюдяват. Например нашето село Момчиловци е било известно в миналото с производството на картофи, но сега са останали само двама производители. Друг голям проблем е, че поземленият фонд е разкъсан и не е възможно окрупняване на ливади и пасища.
Особено осезателно се чувства липсата на обединения на фермери, които така да предлагат по-изгодно своята продукция и да получават достъп до по-големи пазари…
Двамата братя работят сами, без допълнителни служители. Това обаче, което ги мотивира да се справят с трудностите е любовта им към родния край. „Искаме да се занимаваме тук с нещо истинско и децата ни да растат сред животните и красивата природа на Родопите!“ – призна в края на разговора ни Анастас Караджов.
Лилия Лозанова
(повече в Агровестник – стр. 7-8)
