<<>> Това е веруюто на г-н Георги Караиванов, който стопанисва семейна овцевъдна ферма в с. Страхилово, обл. Велико Търново.
-С овцевъдство се занимавам много отдавна, но под селекционен контрол стадото ми е от 2007 г. Тогава все още нямаше асоциации, всичко беше под контрола на държавната селекция. След това влязохме в една асоциация, която не ми допадна и от 2011 г членувам в тази (Асоциация за развъждане на българска млечна популация овце), чийто създател и бивш председател беше Георги Димов. Под неговите съвети и напътствия постигнахме много – и като екстериор, и като продуктивност, и като млечност при стадата.
Преди време бях говедовъд, но след категоризиране на фермите и разни недоразумения с мандрите – приключих. А овце винаги сме отглеждали в семейството. Четиридесет бяха животните в началото, закупувах кочове от елитни ферми, с тях заплождах местни майки и така изчистихме породата и стигнахме до СИНТЕТИЧНАТА ПОПУЛАЦИЯ. На този етап отглеждам 480 майки от двата вида – от белия и червения тип на синтетична популация Българска млечна овца. Разликата между тях е в окраската, когато майките са подбрани и се работи с доказани разплодници, тогава различия в продуктивността няма. Затова и депото, което имаме в Ботевградско, събира животни, които не са предназначени за кланица, а да влязат в друга ферма.
Още три ферми от моето село членуват в АРМПОБ, както и две от съседно до нас село.
Печелим награди, поредната беше на тазгодишното животновъдно изложение в Сливен, и то първа награда. Щастливи сме, заслужена е: животните ни са чистопородни и това беше целта ни още от създаването на структурата. Имам предвид някои външни белези: овцете трябва да бъдат с голи глави, с голи кореми, тънки опашки (на червения тип основата е Аваси, затова те са с по-широки опашки), а ние целим обратното. По същия начин работим и при белия тип животни, вкарва се кръв от Асаф, те също са с по-широки опашки. Но същевременно използваме повече източнофризийска кръв (при белия тип). Животните в Костинброд са такива, има и други много добри стада.
Средната МЛЕЧНОСТ при дойното ни стадо за лактация е 230 литра (за 120 дни), а най-високата е 380 литра. Втора година работя с мандрата в Карлово и съм много доволен, договорките ни се спазват, но и суровината която предавам е с много високо качество.
Така е при нас, фермерите, които са се отдали на отрасъла животновъдство – имаш ли животни, те стават част от живота ти, от ежедневието. Работна ръка липсва, и това е навсякъде. Затова и ние нямаме почивки, делниците и празниците се сливат, цялата година за нас е един БЕЗКРАЕН ДЕЛНИК!. Семейно сме ангажирани, аз, съпругата ми и големият ми син. Повечето от процесите ни са механизирани, вече 13-14 години доим с инсталация, раздаването на фуражите, почистването на помещенията – също става с техника.
Част от фуражите са наше, собствено производство, друга част закупувам от фуражни заводи. Стопанисвам земя под аренда, залагам на люцерната, на царевицата и ечемика. Ползвам ливади и пасища, както за сено, така и за паша, но в региона те не са достатъчни. Що се отнася до ветеринарно-медицинските услуги разчитаме на специалист, обслужва ни д-р Васил Василев от с. Масларево, млад и амбициозен. Много съм доволен от работата му.
Получаваме подкрепа, както се казва може още, на база останалите държави-членки на Евросъюза. Но и така се справяме. Успявам да инвестирам в бизнеса – било с кредити, било с лизинги. Тази година спечелих проект по Мярка 4.1, закупих нов трактор с челен товарач. Тракторът е вече във фермата, Ламборджини 125 к.с., а товарачът е на изчакване.
Радост за нас, пък и за всички колеги в бранша е, когато стоката е добра, когато постигаме добър литраж, висока плодовитост на стадото. И най-вече, че имам сериозната и професионална подкрепа на сина ми. Пламен от малък е с нас, сред животните, опитах се да го отделя, но какво да ви кажа, целият ни род са животновъди. Като започна от прадядо ми, дядо ми, баща ми, аз, а сега и синът ми. И все овцевъди. Той завърши зооинженерство, това избра да учи, за да е полезен в бизнеса…
Като член на Управителния съвет на асоциацията винаги съм държал да използваме поколението на високопродуктивните майки, да не ги проваляме. Агнетата заминават за кланиците, но тази година след Гергьовден търсенето беше много слабо, доста колеги не успяха да ги реализират.
Много колеги (не само от нашата асоциация) все още чакат на една субсидия. Не го одобрявам, ако работят в посока подобряване качествата на стадата, ще усетят ползите от дейността си.
Днес ръководството на асоциацията с усилията на членовете надгражда постигнатото, следваме указанията на специалистите, ползваме българския и световния опит. За да се развиваме, защото това е нашият бизнес, с който убеден съм всеки с мъка би се разделил…
(повече в Агровестник- стр. 7-8)
