*Тя и семейството й се грижат за пъстро животновъдно царство от крави, овце, биволи, прасета, кокошки, гъски, патици, коне и една магарица.
Габриела Тодорова е лицето на ферма „Симо и фамилия“, която се намира в с. Лозен, Софийско. Стопанството е създадено от баща й Симеон Тодоров около 2000 г. Той цял живот се е занимавал с отглеждане на животни, като наследява тази дейност от своите родители Лиляна и Никола. Сега неговата дъщеря също се е посветила на фермата. Тя е на 28 години и е завършила специалност „Социални дейности“ в Софийския университет. В момента учи магистратура „Право“ в УНСС, защото винаги е мечтала да притежава юридическо образование. Смята, че то ще й помогне в управлението на семейния бизнес.
Първоначално фермата се е намирала в дома им, а от години е обособен обект на 6 км от населеното място. На терен са няколко стопански постройки, в които отглеждат различни животни. Кравите са порода „Черношарено говедо“ и са близо 50-60 глави. Овцете са „Аваси“ и са 50. Пет са биволите „Българска Мура“, които не се доят, а се отглеждат като любимци и за разкрасяване на обекта. Прасетата са няколко и са обособени в отделна сграда. Птичето царство е много богато и включва 40 кокошки, 30 гъски, патици. В самостоятелни конюшни са петте коня и магарицата Мари.
Цялото стопанство е в месодайно направление. Продават телета и агнета, а от част от месото произвеждат месни продукти за лично ползване и за приятели. Приготвят уникално вкусни суджуци, луканки, пастърма от телешко месо.
Животните се изхранват от суровини, които се осигуряват от лично зърнопроизводство. Семейството обработва и 300 дка земя. Нивите са засети основно с тревни смески – люцерна, детелина, грах, фий и др. Ливадите за пашуване са около 120-130 дка, които на парцели се заграждат с електропастир и в тях целодневно са животните – крави, биволи, коне, овце.
Дядото Никола Тодоров (на 73 г.) се грижи ежедневно за цялото стопанство, подава храната на животните и почиства. Бащата Симеон е държавен служител, но всеки свободен момент е във фермата. За Габриела първите детски спомени са свързани с животните:
-Когато бях малка, имахме кози и ги изкарвахме на паша с мама и баба. Няма да забравя как веднъж от отворен съседен двор излязоха пуйки и ме подгониха. Бях се приближила до черницата пред комшиите и берях плодове – спомня си усмихнато младата фермерка.
Всеки ден на младата стопанка е различен, но значителна част от него минава във фермата:
-Вчера например станах в 6 ч, докато баба и дядо издояваха животните, закарах сено на кравите с буса. Те са заградени с електропастир, но се налага да ги дохранваме. След това заминах за София по задачи. След обяд събрах хранителни отпадъци от различни институции, с които имаме договор. Те са предназначени за изхранване на прасетата. В 17 часа започваме отново да храним всички животни – крави, овце, биволи. От столицата докарах частите за електропастира, защото предстои да го ремонтираме – сподели Габриела.
Младата дама заяви, че най-добрата й мотивация е примерът на нейните баба и дядо, които са изключително трудолюбиви и работят неуморно. Въпреки ангажиментите, намира време и за своето хоби – пише стихове и участва в различни литературни конкурси.
-Харесва ми фермерският живот с неговата свобода, близост до природата. Искам да живея на село и обичам животните. Каквото и да се случи, ще развивам дейността на семейната ферма „Симо и фамилия“! – призна в края на разговора ни Габриела Тодорова.
Лилия Лозанова
(повече в Агровестник – стр. 5-6)
