<<>> Такъв е водещият принцип в работата на фермера Ивайло Тошев от Шуменското село Правенци. Хората тук го познават като грижовен стопанин и благодетел, сформира футболен отбор „Тошев Правенци“, помага на стопаните.
<<>> Паралелно работи в областта на наказателното право и в земеделието. Споделя, че умората от земеделието е „по-сладка“ от тази в съдебната зала.
Ивайло Тошев е адвокат по наказателно право от шуменската колегия. Популярно име в областта. След себе си има 20 години стаж като юрист. Основоположник на земеделския бизнес е неговият баща Кирил Тошев още през 1995-96 г, който по професия също е бил адвокат. С г-н Тошев връщаме лентата назад:
– Началото беше с един Болгар ТК 80, баща ми го караше, а аз тогава, дванадесетгодишен можех да управлявам ДТ 54 верижен (без волан, с „патерици“), приличаше на малък танк. Плугът беше без хидравлика, та така простичко започнах и аз този бизнес.
Земята в първите години беше едва 26 декара, наследство от дядо ми, постепенно ги увеличавахме. Когато баща ми почина земята достигаше 9 000 дка, днес аз стопанисвам 12 000 дка. Собствената ми земя е наполовина – 6 000 дка. Инвестирах в земя, закупих я от фондовете, за да не „ми пречат“, закупих и доста техника. Днес работя с организиран екип от петима механизатори и служителка в офиса.
В моето фермерство залагам на една от рядко срещаните култури в страната – ЛЕЩА. Площите от нея достигат 1500-2000 дка. Известно е, че тя е азотфиксираща, невероятен предшественик на останалите зърнено-житни. Освен това от нея се печели добре и при един правилен сеитбооборот става така, че всички полета са обогатени с азот. Залагам още пшеница, царевица и слънчоглед. Тази година напук на всички (колегите в региона я избягваха) отново засях царевица, та разпределението на културите е 5 000 дка есенници, 2500 слънчоглед, 2 500 дка царевица и 2000 дка леща. При нас за царевицата годината беше добра, тя не случайно се нарича „царицата на полето“. Изключително съм доволен от резултатите, от реализацията…
Аз като адвокат съм известен в направление наказателно право, но след като баща ми почина се наложи да поема и неговата работа в стопанството. За мен е изключително удоволствие да бъда на полето. Земята ми дава сила, и в двата случая – от съдебната зала и от полето се прибирам у дома изморен, но от земеделието умората е „по-сладка“. Полето ти отнема до голяма степен негативите през деня.
Що се отнася до реализацията на продукцията бих искал да споделя, че не съм максималист, не чакам до последно цената на дадена стока да се покачи. Направил съм си сметката – удовлетворява ли ме цената – продавам. Още повече, че така съм спокоен при раздаването на рентата, имам възможността да подготвя полетата, да закупя необходимите консумативи за бъдещото производство.
Арендодателите ми са около 200, фокусиран съм в моето село, където съм добре приет и уважаван. Сформирах и футболен отбор, името му е ФК „Тошев – Правенци“, правя и минерална вода с този лик, раздавам я на хората безплатно. Без комерсиална цел. Събирам футболистите, моите съселяни, веселим се. Ежегодно празнуваме Трифон Зарезан. Искам хората да знаят, че стопанисвайки земите им, не го правя само и единствено за своя облага. Нека те да се почувстват истински собственици.
Базата ми е добре оборудвана, това се случи с много постоянство и труд. Възстановихме старите постройки от някогашните ТКЗС-та, дадохме им живот. Закупихме доста техника, участвайки по програма САПАРД, по Мярка 121, машините са изключително добре поддържани, никога дори една цигара не е палена в наш трактор. И ни служат. Няколко са тракторите за сеитба, други за обработките, закупих два мощни трактора от 400 коня, наскоро в стопанството влезе нова дискова брана. Вкарвам така да се каже „свежа кръв“, работят еднакво успешно и амортизираните, но поддържани машини, и новите до тях.
Екипът ми е оптимизиран, но имам един специалист Тихомир Вълковски на 45 години, който от 20 години работи в нашето предприятие. За него бих казал, че ми е не само дясната, а и двете ръце. Доверието към него е огромно, той е в базата буквално „24/7“ като се наложи и се грижи като за своя. Наричат го „бригадира“, но той е повече от бригадир, с познания не само в областта на механизацията, но и в агрономията. Той е двигателят на нашите фирми ЗП „Ивайло Тошев“ и „Тошев агро“ ЕООД.
Срещам затруднения единствено по отношение промяната на цените на продукцията. И става така, че в края на стопанската година земеделецът се оказва в ролята на комарджия. Лута се в неизвестното – днес ли да продаде, или утре? Как се преживява един такъв факт да фактурираш днес пшеница по за 180 евро на тон, купувачите още не са си я извозили и след два дни цената й да стигне 190 евро. А като си фактурирал 500 тона, несъмнено 5 000 евро те карат да се чувстваш „прецакан“.
Миналата година беше изключително тежка, задържах стока и цената й падна. Що се отнася до помощта на държавата нека бъдем откровени, тя се включва най-вече с еврофондовете. Е, смешни бяха помощите за сушата, която се отрази крайно негативно на пролетниците, но това е реалността. Не се оплаквам, справям се… Имам 3 деца, 2 момчета и едно момиченце. Помагат ми при почистване на базата, на машините. Те знаят, че „безплатен обяд няма!“ И с труд всичко се постига.
В момента с тези декари се чувствам изключително комфортно и нямам никакво намерение да ги увеличавам. Разполагам със свободно време, имам невероятен екип, който е всеотдаен. Но ако се отдаде възможност мога да закупя всеки декар земя в моето село. Другите села не ме интересуват. Председател съм на ловното сдружение в Нови пазар, 16 дружинки, 900 ловци са под моето ръководство, занимавам се с футболния отбор, както споменах в началото. Хората ме помолиха да го финансирам, направих го, модернизирах стадиона, изградихме съблекални, оборудвахме банята с душкабини, водата се топли със соларни панели. Всяка събота след мач хората се вълнуват, говорят за играта цяла седмица.
Навремето имаше изградена поливна система посредством фрегати, но вече тя никога не може да се възстанови. Тръбите, хидрантите са извадени от мародери, дори и от фирми, които се представят за работещи в системата и няма никакъв шанс да се надяваме на напояване. Разчитаме изцяло на Господ!“ За мен в земеделието трябва да има ПОСТОЯНСТВО, ЛЮБОВ И УВАЖЕНИЕ КЪМ ЗЕМЯТА. А НЕ БЕЗПОЩАДНА ЕКСПЛОАТАЦИЯ!
Необходими на трето място за фермера са много знания и богат опит, здрав и постоянен колектив, а не преходни кадри, които днес започнат и утре си заминават. С една дума комулация от много фактори, които ако съумееш да ги вкараш в правилната посока и съответно с по-щедрата природа – успехът ще дойде. Един стабилен земеделец може да устои на 1-2-3 лоши години, без да се „разклати“.
Велина ПЕТКОВА
(повече в Агровестник – стр. 9-10)
