*посочва председателят на сдружението с нестопанска цел (СНЦ) „Развъдна асоциация на българските породи говеда – Родопско късорого, Българско родопско, Искърско“ (РАБПГ РК, БР, И) Иван Механджийски. Той сподели, че нараства броят на фермерите, които искат да ги отглеждат и самият той стопанисва ферма.
Гл. ас. д-р Иван Механджийски е председател на сдружението с нестопанска цел (СНЦ) „Развъдна асоциация на българските породи говеда – Родопско късорого, Българско родопско, Искърско“ (РАБПГ РК, БР, И). Той е зооинженер, гл. ас. по говедовъдство към Научния център по животновъдство и земеделие в Смолян. Дисертацията му е на тема „Генетична и средова вариабилност на индивидуалната коагулационна способност на млякото и нейната сезонна динамика при крави от породата Българско родопско говедо“. Същевременно е фермер от над 20 години.
Членовете на асоциацията са 170, които са от различни региони на страната. Още една организация се грижи за опазване на застрашените породи. Прагът на застрашеност при всяка порода е 12 500 крави. В момента в страната популацията на Родопското късорого говедо е 10 000 глави, от Българското родопско – над 4500 глави, а Искърското говедо – 7600 глави. Докъм 2006 г. бройката на късорогите говеда е била критична – под селекционен надзор са били едва 500 животни.
Благодарение на европейското субсидиране и усърдната работа на развъдчиците, популациите на автохтонните породи бележат трайна тенденция на увеличение. За това допринася агроекологичната мярка за опазване на застрашени от изчезване местни породи, посочи председателят. Според него местните породи са по-ниско продуктивни, затова са и застрашени от изчезване. Но са с много големи адаптивни способности, устойчиви на неблагоприятни условия на отглеждане. Това е особено важно и актуално на фона на климатичните промени, които са един от глобалните проблеми на човечеството и застрашените от изчезване породи са много важни в този аспект, като един от начините за справяне с тях.
Местните породи, застрашени от изчезване се отглеждат основно в трудни, полупланински и планински райони, които са екологични, респективно и продукцията, получавана от тях е екологично чиста, много качествена и е в основата на здравословните режими на хранене. В много от тези райони не е възможно отглеждането на чуждестранни, високопродуктивни породи. Например към 11.11. 2022 г. в Област Кърджали говедата от местните, застрашени от изчезване породи са били 91,84% от породистите говеда в областта, а овцете от местните, застрашени от изчезване породи – 75,47% от породистите овце в областта. В Област Смолян относителният дял на местните, застрашени от изчезване породи е бил съответно 85,48% при говедата и 89,13 % при овцете. Подобна е ситуацията и в другите планински и полупланински региони на България.
Застрашените от изчезване местни породи говеда и овце са част от културно-историческото наследство на българския народ, част са от местните традиции и занаяти, тези породи са в основата на производство на специфични качествени регионални продукти, и съхраняването на тези животни е от изключително значение и от тази гледна точка. Автохтонните породи са неделима част и от съществуващото биоразнообразие и опазването му е наш дълг към идните поколения, защото веднъж загубено, няма как да го възстановим.
Всички тези аргументи са взети предвид в Общата селскостопанска политика на Европейския съюз, отчетено е, че поради по-ниската си икономическа ефективност, отглеждането на местни, застрашени от изчезване породи животни не е атрактивно за фермерите, това е и основната причина тези породи да са застрашени. Точно поради това, във Втори стълб на ОСП е разработена специална (агроекологична) компенсаторна интервенция (в българския Стратегически план се нарича „Опазване на местни породи (автохтонни), важни за селското стопанство“), чиято цел е да бъде отчетено колко е по-ниска икономическата ефективност от отглеждането на местни, застрашени от изчезване породи животни и тази по-ниска икономическа ефективност да бъде компенсирана чрез плащанията по тази интервенция, за да може фермерите да бъдат заинтересовани да ги отглеждат.
-Тези стари породи създават поминък в необлагодетелствани райони и задържат хората в малките населени места. Тяхното развъждане осигури алтернативна заетост – обясни Иван Механджийски. – Развъдната асоциация има за основна цел съхранение на породите. Извършва контрол на породността и произхода на животните – биковете и кравите трябва да са сертифицирани и вписани в родословните книги, които се водят от организацията.
Асоциацията провежда съвместни научни разработки със Земеделски институт – Стара Загора към Селскостопанска академия, и с Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН (ИБЕИ). Проведено е интересно научно проучване, което е доказало, че Родопското късорого говедо е най-старото в Европа. Тъй като е имало спор, че такива са италинска и испанска порода, повторно са направени ДНК-проби, които са потвърдили първите резултати.
Освен че автохтонните породи са с по-добри качества на млякото, съчетават и други предимства – те са „застраховката“ на животновъдството при климатичните промени. Оказва се, че понасят много добре неблагоприятните метеоявления и всички последствия от тях, като намаляване на пашата заради суша. Отлично адаптирани са към местните условия. Любопитното е, че са дълголетни – може да се използват за добив на мляко 12-15 години. За сравнение, кравите от високопродуктивните породи поради голямата им експлоатация се бракуват на 4-5 лактации.
Въпреки това, сериозен проблем възниква с нормативните промени, свързани със забрана и ограничение за пашуване на животни в националните паркове – Рила, Пирин и Централен Балкан. Измененията в Стратегическия план в резултат на съгласуване с Министерството на околната среда и водите намаляват броя на животните, които имат право да пашуват в защитените паркове.
-Това решение няма никакво екологично основание! Като се намалява броят на пашуващите животни, тревните съобщества в националните паркове изчезват постепенно, защото са превземани от дървесни и храстовидни видове. Същевременно тези животни са част от самата екосистема и намаляването им я дисбалансира! – смята Иван Механджийски. – Тези тревни местообитания са оформени като такива и са поддържани като такива именно от пасищните селскостопански животни, които пашуват в тях от хилядолетия. И без тях, които са неделима и съществена част от биоразнообразието на тези местообитания, последните са обречени на изчезване, поради „…обрастването с дървесна и храстова растителност, главно сибирска хвойна…“.
Същевременно 40% от популацията на Искърското говедо зависи от пашуването в националните паркове. Председателят сподели, че са се опитвали да проведат конструктивни преговори за премахване на забраната за пашуване в защитените територии с МОСВ, но засега безрезултатно…
Фермата на Иван Механджийски се намира в Смолян. От дете обича животните и е помагал на вече покойния си дядо Тодор. С фермерство се занимава по-сериозно от 2006 г. Това е семеен бизнес, неговият брат Тодор и племенникът му Димитър също стопанисват отделни животновъдни обекти, но си помагат. Във фамилния бизнес е включен и синът му Димитър Механджийски.
Стопанството се намира в частен имот. Председателят поетапно сам е изградил стопанската сграда с площ около 600 кв.м. Стартирал е с 1 конче, 2 крави, едно теленце и едно биче. Сега се грижи за 140 животни от породата Късорого Родопско говедо. Стадото му почти целогодишно пашува на наети пасища. Около животновъдния обект е заградил близо 250 дка, но ротационно „завърта“ изпасаните ливади.
Телетата се отглеждат до 8-9 месечна възраст, докато станат 150 кг. За съжаление кланиците не оценяват чистото месо, тъй като тези животни се хранят природосъобразно, пасат над 30 вида билки. Като цяло не предлагат добра изкупна цена. Същото се отнася и за търговците-прекупвачи.
Лилия Лозанова
(повече в Агровестник – стр. 7-8)
