*Жителите му са около 200 човека, сред които и 5 английски семейства, а обработваемата земя е близо 4000 дка – посочва кметът Диан Димитров, който вече втори мандат се грижи за облагородяването му.
Село Стежерово се намира в средната част на Дунавската равнина и е част от община Левски. Намира се в своеобразен междуградски триъгълник на равно разстояние – 25 км от Свищов, Плевен и Белене. Жителите му са 200 човека.
-За „цвят“ в него имоти са си закупили пет семейства англичани, като три живеят постоянно. Един от тях дори се занима със земеделие – засява зърнени култури в няколко двора – разказа кметът Диан Димитров. – Основната част от населението са възрастни хора. Две са младите семейства, като единият мъж работи към кметството, а другият – в завод за катерачни стени в Летница. За съжаление младите хора търсят препитание в чужбина, основно в Англия и Германия. Децата посещават детска градина в близкото село Малчика. Учениците са 3-4 деца, които ходят на училище в град Левски.
Обработваемата земя е около 4000 дка, като само общинската е 1200 дка. Цялото землище, заедно с обработваемата земя и пасищата, се простира на юг от възвишенията при река Осъм – като в една половинкилометрова отсечка граничи непосредствено с реката, на север до землищата на Петокладенци и Божурлук. През него протича от югозапад на североизток малка местна река, ляв приток на река Барата. Някога тук е бил създаден лозов масив около 6000 дка, който от години пустее.
В селото до 2004 г. е функционирало училище „Климент Охридски“, което първо е било до 8 клас, а последните години преди закриването си е било само начално. За съжаление от години сградата пустее и се руши. Кметството се е нагърбило със задачата да подържа двора. В него е оформено футболно игрище, което се ползва от децата, които идват през ваканциите.
Читалище „Съгласие 1895“ е функциониращо и поддържа библиотека. Преди 7-8 години е напълно модернизирано със средства по европейска програма. Културната дейност в селото се крепи на певческа група към пенсионерския клуб. Ръководител й е Петър Михайлов, който специално пътува от Ореш да провежда репетиции.
Църквата „Свети Димитър“ е стара. Нейната история е описана в книгата „История, минало и настояще“ на протойерей Петър Илиев. В нея се описва, че строителството на храма е започнато през пролетта на 1869 г. и е завършено до края на годината. Изградена е с 12 000 гроша, осигурени от местните хора.
Вече два мандата кметът Диан Димитров се грижи за облагородяване на селото. Той почти всяка години се стреми да изкърпва определени участъци от уличната мрежа. Ползва се основно трошено-каменна настилка. За тази година е планирано припокриване на улица „Петко Денев“. Предстои ремонт и на пощада на селото, като ще бъдат поставени нови плочки и настилка.
Полагат се усилия и за доброто състояние на парка в центъра, който е около 3-4 дка. В него е изградена детска площадка с доброволния труд на младите семейства.
–Възстановихме две селски чешми, като една от тях – „Булева“ е емблематична за населеното място. Наречена е на фамилията, която навремето е обитавала близък имот – посочи кметът. – Преди години имахме проблеми с водоснабдяването и вземахме вода от съседното село Петокладенци. За съжаление, търпяхме много загуби по трасето. През юни ВИК-Плевен подмени довеждащия водопровод, така че да се снижи разхищението на животворната течност.
В Стежерово е осигурено денонощно здравно обслужване. Тук живее от 23 години д-р Георги Георгиев, който се грижи за здравето не само на местните жители, но и на хора от съседните села. Кабинетът му се намира в здравната служба, която през миналата година беше санирана. В нея до 1970 га е имало и родилно отделение.
Предстои подмяна на уличното осветление в селото, като община Левски реализира такъв проект във всички населени места.
За съжаление, съществува проблем с автобусните връзки до общинския град, като частната линия е преустановена. Налага се хората да ходят до с. Българене и оттам да хващат автобус за града, посочи кметът.
Според тълкувание на Найден Геров, името на селото е свързано с думата стежер – едно от названията на дървото дъб. Има сведения за няколко такива групи дъбови дървета в гористото землище на селото, някои от които отсечени още през 1898 г., а други – след комасацията през 1941 г. и обезлесяването и превръщането на земите в ниви. Според старо предание, на средния баир в селото („Черковна“ махала) имало стежери. Един от тях бил толкова голям, че под сянката му пладнували овчарите със стадата си.
В землището на селото, в местностите „Плуговете“, „Залъмската могила“, „Храстето“, „Кьочека“, „Св. Троица“, са открити няколко могили, за които се предполага, че са останали от римско време и са служили за военни наблюдателни постове и за пътни показвания.
Лилия Лозанова
(повече в Агровестник – стр. 5-19)
