*Семейството стопанисва овощни градини, предприятия за преработка, сушене, охлаждане, замразяване и съхранение на плодове и зеленчуци в с. Паисиево, Силистренско. Трайните насаждения са на площ от 400 дка и са кайсии и сливи.
Николай и Димитър Христови стопанисват овощни градини и преработвателни предприятия в село Паисиево, Силистренско, а също сушилня за плодове и зеленчуци и предприятие за охлаждане, замразяване и съхранение на продукцията. Николай е завършил средно образование, със специалност строителен техник, а висшето му е „Икономика“ в УНСС – София. Родителите му Христина и Стойко Николови създават стопанството, което първоначално се е занимавало с друга агродейност. След това се присъединяват Николай и брат му Димитър, като около 2014 г започват да създават овощни градини.
Трайните насаждения са разположени на площ от 400 дка и са кайсии и сливи – традиционни плодове за региона. Сливите са разположени на 320 дка, като са на възраст от 12 до 7 години. Основният сорт е „Стенлей“. Кайсиите са на 60 дка, като са засадени преди 6 години. Сортовият им състов включва „Бержерон“, „Киото“, „Фаралия“.
Поради топлата и дъждовна пролет, градините в село Паисиево са в много добро състояние. Фермерът обясни, че прилагат навременни и пълномащабни агрооперации. От октомври до края на февруари текат резитби. През април започват две фунгицидни пръскания срещу гъбични болести, следват също две комбинирани третирания с фунгицид и инсектицид. При кайсиите най-масовият неприятел е черната златка, която напада и сливите, при които проблеми създава още бадемовият семеяд. През май започват редовните коситби на градините, които се извършват механизирано.
При сливите формировката е следната – дърветата са на 5 м едно от друго, а междуредията са 6 метра. Сливите са на разстояние 3,50 метра при 5 метра междуредие.
Беритбата на оранжевите плодове е в края на юли, а месец след тях узряват синьо-лилавите. Добивите от сливите са средно 2,5-3,5 тона от декар, а от кайсиите – 2-2,5 т/дка. След бране, половината сливи се охлаждат, сортират и пакетират. Реализират се в Германия. Останалата част се преработват като сушени плодове. Продават се на търговци на едро или се предлагат през онлайн-магазина „Calladan сушени плодове“ на компанията.
Николай Христов обясни, че неслучайно е избрал името на сайта. Каладан е името на планета, която е прекрасно място за живеене. Описана е в романа „Дюн“ на американския писател-фантаст Франк Хърбърт. Стопанинът смята, че е единственият в страната, който приготвя сушени български кайсии, отгледани индустриално. Предлага ги на търговци на едро. Сушенето на двата вида плодове продължава между 22 и 32 часа в зависимост от зрелостта. Той споделя, че продуктите им се отличават с уникален вкус, каквито са отзивите на клиентите.
Производителят е организирал дейността си по оптимален начин, като успява да осигури необходимата работна ръка. Целогодишно ползва 11 служителя, които работят в градините и в двете предприятия. По време на кампаниите сключва договори с две групи работници, които пътуват от сливенски села. Стреми се да им създава целогодишна заетост.
Той смята, че в овощарството са налице много проблеми. На първо място са климатичните промени, съпътствани от засушаване. Затова идеята на компанията е да инвестира в изграждане на капково напояване на 200 дка от насажденията. Входирал е проект за осъществяване на това намерение, което е по мярка Г-1 „Инвестиции в земеделските стопанства“, но все още чака одобрение.
Според него липсва мащабност в овощарството в Североизточна България. Тук няма крупни преработвателни центрове, които да концертират големи количества суровина и да предлагат продукти на външен пазар под собствена марка. Всички работят на дребно, което се отразява на различни аспекти на бизнеса им.
-Имаме намерение да предлагаме нови продукти, произведени на база сушени плодове. За създаването им работят екипи от различни експерти, които изработват и маркетинговата стратегия. Това ще са уникални продукти за българския пазар, но все още са фирмена тайна! – посочи Николай Христов.
Лилия Лозанова
(повече в Агровестник – стр. 11-14)
