*обяснява Елена Кулева, мениджър корпоративна социална отговорност в компанията. – През юли се навършиха 7 години от началото на програмата, която се реализира в гр. Варна. През нея са преминали над 80 доброволци, споделящи философията на екологичното земеделие, без химикали и торове.
Всички свързват бранда и компанията „Хумана“ с магазините за дрехи втора употреба. Но дружеството е част от международната мрежа на HUMANA People to People, която финансира глобални проекти за развитие. Само през 2024 г. членовете и партньорските организации на тази мрежа са осигурили 123 милиона щатски долара за реализирането на програми в областта на образованието, здравеопазването, устойчивото земеделие в глобалния юг. На следващата година е управлявало 1 856 проекта и е достигнало до 17,1 милиона души в Африка, Азия, Централна и Южна Америка.
Моделът Farmers’ Clubs (фермерски клубове) на HUMANA People to People води началото си от Зимбабве през 1993 г. Тогава DAPP Zimbabwe, член на мрежата HUMANA, започва да работи със свои съседни малки земеделски производители около Park Estate. Фермерите са поканени да се запознаят с натрупания опит в земеделието и постепенно инициативата се развива в модел, при който малките производители се обединяват, обучават се и започват да работят заедно върху производството и реализацията на продукцията си. Благодарение на програмата, те повишават добивите и устойчивостта на своите стопанства.
-Международната програма на HUMANA People to People в Европа, вдъхновена от фермерските клубове, насърчава устойчивото земеделие в градски условия като инструмент за ограничаване въздействието на климатичните промени и създаване на общности. Нарича се 3C (Cultivating Climate and Community / Култивиране, Климат и Общност) – започна да разказва Елена Кулева, мениджър корпоративна социална отговорност в компанията.
През 2019 г. компанията започва проекта в България като наема земя във Варна и стартира обучението по устойчиво градинарство. Днес градината заема 4000 кв. м. площ, а в текущата 2-годишна програма участват 35 души. За 7 години те са 80, но реално броят на фермерите е много по-голям, защото се включват и членовете на техните семейства.
Доброволците са на различна възраст, с различни професии и с различен демографски профил. Подборът е след интервю, което е ключов фактор за мотивацията им да подобрят своите знания и умения и да участват в програмата през 2-годишния период. Най-важното е да споделят философията на екологичното земеделие, без химикали и торове.
Фокус на обучението е не университетско знание по агрономство, а придобиване на практически умения. Всичко, което доброволците произведат в своята малка градина, предоставена в рамките на обучението, е за лично ползване и отива директно на тяхната трапеза. Всеки участник в 3С градините получава 30-40 кв. м земя, върху която да прилага наученото по време на лекции няколко пъти в месеца. След завършване на програмата получава диплома, а нови градинари поемат щафетата и започват своето обучение.
-По време на програмата те получават безплатно семена от български сортове зеленчуци и градински инвентар. Ползват не само земята, но и изградената инфраструктура, включително поливната система за капково напояване – обясни Елена Кулева.
Идеята на програмата е в две посоки – прилагането на устойчиво земеделие, което е инструмент за ограничаване на климатичните промени, както и за позитивно въздействие върху околната среда. Другата насока е създаване на общност от хора, които искат да произвеждат чиста храна в градски условия, на своите площи.
От есента на 2025 година градината за градско земеделие във Варна е отворена за провеждане на тиймбилдинги и фирмени обучения с фокус върху устойчивите практики и природосъобразния начин на живот.
-Градското земеделие трябва да бъде подкрепяно от държавата и от институциите. Трябва при застрояването на урбанизирани територии да се предвиждат пространства за устойчиво градинарстване. Тези площи осигуряват не само ценни земеделски умения, чиста продукция, но създават общност и взаимоотношения между градските жители! – убедена е Елена Кулева.
Лили Лозанова
(повече в Агровестник – стр. 5-17)
