* заявява г-жа Светла Трифонова, която е трети мандат кмет на казанлъшкото с. Черганово, и допълва: „Селото се развива, а ние се стремим да решаваме проблемите му според възможностите си!“.
Село Черганово се намира на 3 км южно от главния път Казанлък – Стара Загора, в равнинната част на Казанлъшката розова долина. Преди пет века през пролетта тук се заселват две турски семейства. По това време бил цъфтежът на ароматната дива теменуга, която на турски се нарича „черганлъ“. От тук идва и името на селото, запазено и до днес.
Светла Трифонова е трети мандат кмет на казанлъшкото село Черганово. По професия е електроинженер. В Черганово днес с постоянен адрес живеят над 1 200 души.
– Кое ви накара, г-жо Трифонова, преди години да се кандидатирате за тази отговорна изборна длъжност?
– Може би желанието на хората в селото. В разговорите преди изборите през 2003 г. неволно се появи този вариант. След като получих благословията на съпруга си, защото кметската длъжност изисква 24-часова ангажираност, се реших да приема това предизвикателство. Гласуваха ми доверие и така втори, трети мандат… Бях свикнала да общувам с хората от работата ми в частния бизнес и това продължи от първия ми работен ден като кмет до днес. (И по време на разговора ни посещенията в кабинета й не секват). Всички се обръщат към мен по име, а не с „г-н кмете“. Не се сърдя за това. Даже си мисля, че така ме чувстват по-близка. Защото тук идват с въпроси, които аз съм безсилна да разреша и не са в правомощията ми, но може би намират в мое лице човек, който се отзовава на проблемите им.
– Какво успяхте да постигнете през тези 11 години?
– Проблемите, които виждах тогава и местните жители искаха да се разрешат, бяха инфраструктурни – пътища, осветление. Ние сме от малкото села с изградена канализация на отпадните води, направена през последните години преди промените. Това е голям плюс за нас. За това и моят стремеж е към подобряване на инфраструктурата. Всяка година успявахме да асфалтираме по 1-2 улици, да ремонтираме и подновим осветлението им…
През миналия мандат спечелихме проект по програма „Чиста околна среда“ за облагородяване на парка в селото – подмяна на плочника, изграждане на детски площадка с люлки и катерушки. Тъй като средствата не достигнаха с дарение от частна фирма успяхме да го завършим. Паркът е разположен на площ от четири декара. Радвам се, че се превърна в оживено място, много посещавано от майки с деца и млади хора. През миналата година имахме много добра раждаемост – родени 13 деца, което не се беше случвало през предходните, дори сме имали и нулеви години. Младите майки тук са много амбициозни и в момента правим нови съоръжения в парка, да се допълни интериора, да е с нов облик и възможности за децата. От кметството им помогнахме финансово с доставката на строителни материали и боя. Радвам се, че спечелихме този проект, което не е малко.
– Колко е земята на селото и какъв е поминъкът тук?
– Общо земята е около 10 хил. декара, от които 6 хил. са обработваеми площи, а останалото мери и пасища. Преди е било добре развито зеленчукопроизводството. Сега предимство имат трайните насаждения – овошки, главно праскови и лозя, и маслодайни култури – рози и лавандула. В селото има четири животновъдни ферми – три говедовъдни и една за овце. Двама големи зърнопроизводители арендуват обработваемата земя, на която сеят предимно житни култури. Десетина семейства преселници от Родопите отглеждат тютюн. Земите, които обработват са в близост до напоителния канал край селото, за да използват водата му. В много от дворовете си стопаните отглеждат селскостопанска продукция.
От 2-3 години ни казват „Малката Гърция“, защото при нас има работа и който иска, ще си намери. В тютюнопроизводството дейността е почти целогодишно и се търси работна ръка. При малките земеделски производители с овошки и маслодайни култури също се търсят хора. В селото имаме цех за металообработка, три цеха за производство на мебели и три за дърводелски услуги, два за алуминиева дограма…
Предимство е близостта до Казанлък – 7 км. Транспортът ни е много добре уреден. Имаме автобуси на всеки час, а в пиковите моменти и на половин.
Имаме целодневна детска градина за деца от 3 до 6 години. Сградите ни са строени в последните години преди промяната и се стараем да ги пазим. В здравната ни служба ежедневно има медицинско лице – лекар или фелдшер. В селото има три магазина за хранителни стоки. Сградата, в която се намираме е на 17 години и в нея освен кметството са пенсионерския клуб и читалището със залата към него. Така можем взаимно да си помагаме. Ние им поемаме изцяло разходите за ток и вода. Пенсионерският клуб е добре оборудван с капацитет от 70 седящи места. Отворен е всеки ден. Има самодейна певческа група към него. В клуба имат изградена практика всеки месец да посрещат гости от други клубове или те ги посещават, като „обмяна на опит“. Самодеен състав има и към читалището, който участва в местните културни мероприятия на общината и в национален мащаб. В селото имаме паметник на загиналите във войните черганци – от Балканската до Втората световна. Всяка година на 3 март се отслужва литургия и се почита паметта им.
Църквата в селото носи името на „Св. Петка Парашкева“. Миналата година направихме ремонт на покрива й, като за целта църковното настоятелство отпусна 5 хил. лв. В момента събираме средства за закупуване на нова камбана, тъй като старата е повредена и не издава звън. Очакваме подкрепата и на спонсори.
Около Петковден – 14 октомври, се провежда традиционният селски събор. В навечерието на празника се провежда концерт в читалището. На самият ден веселбата е на мегдана. Каним задължително оркестър и известен певец, като награда за жителите на селото. За организирането на събора финансово ни помагат община Казанлък и местни фирми с малки суми. Нещо, което въведохме преди десетина години и хората си го търсят е живо великденско хоро или т.н. хоро с жива музика. В неделя вечер на Великден на селския мегдан си каним оркестър, поздравяваме се за празника и извиваме дълго общоселско хоро. Отделно в календара на читалището и пенсионерския клуб са залегнали празнуване на Нова година и 8 март.
– Какви са възможностите за развитие на различни видове туризъм в селото и околностите?
– Ние се намираме в котловината между двете планини и сме малко отдалечени от тях. Около проекта „Възраждане на селските райони“ към община Казанлък бяха изградени няколко къщи за гости. Тъй като не можем да оформим екопътеки, отсядането при нас е основно за почивка и заради аквапарка в близкото с. Овощник.
Благодарение на японската фондация „Джайка“ и нашата певческа група името Черганово е известно и в чужбина. Ежегодно през май посрещаме туристически групи от 15-20 човека за индивидуално обгрижване от Япония. Идеята е всеки един да усети гостоприемството на България. Показваме им ритуала розобер, който е най-актрактивен за тях. На всеки лично се показва как се берат рози и накрая се претегля колко розов цвят е набрал. На импровизиран обяд на гостите им се предоставят традиционни български ястия и гозби. Започва се с шопска салата, таратор, продължава се с пълнени месни чушки. За десерт – палачинка с розово сладко. Дегустира се розов ликьор (гюловица). Предоставяме им да опитат от местните череши и ягоди.
Имаме девет къщи закупени от руснаци. Причината за интереса им е здравословния климат в региона. Някои живеят целогодишно тук, а други само през лятото. Руският език е близък до българския и това спомогна за бързата интеграция с местното население. Включват се в розобера, с голямо желание участват в нашите събори, научиха се да играят хоро. Местните хора са добронамерени към тях и няма проблеми в общуването помежду им.
– И в края на разговора ни, г-жо Трифонова, какви са очакванията ви за развитието на селото в близък план и целите, които се стремите да постигнете като кмет?
– Докато аз съм на този пост, ще продължавам с благоустрояването, с ремонта на улици и сгради. Това е скъпа инвестиция и се осъществява с помощта на общината. Проблемите са доста, но се стараем да ги решаваме в рамките на средствата, които имаме.
Вижда се развитие на Черганово и край него. На влизане в селото се изграждат два нови промишлени обекти, които ги нямаше преди година. Два други са почти завършени. Това е един голям плюс и най-малкото ще се открият нови работни места.
Имаме идея за изготвяне на ритуал за българското кисело мляко. Има разработена програма, но все още не е на ход нейното реализиране. В личен план – работа, работа и пак работа. Така е устроен човек. Ще продължа да работя за доброто на черганци!
Разговора води Румен БАЧИЙСКИ
(повече в Агровестник – стр. 5-23)
