* „Покрай нея се надявахме и селото ни да се развие, но се откроиха няколко важни спънки!“ – посочва кметският наместник г-жа Надежда Добрева. Според нея „Грандиозни неща в селата няма как да очакваме, но можем да се опитаме да си направим малко по-лек и желан живота!“
* Едноименното хасковско село е разположено на около 20 км източно от областния център в посока Симеоновград.
През 2000 г. екип на прочутия ни археолог проф. Георги Китов е поканен да обследва терени по трасето на бъдещата автомагистрала Марица край хасковското село Александрово. Местни жители обаче го насочват към близката могила Рошавата чука, обект на дългогодишни иманярски набези. По прясно изкопания иманярски тунел екипът от учени попада на уникална гробница на тракийски владетел, богато украсена със стенописи. На изображенията траките са показани в естествен вид и облекло и благодарение на тях са направени ценни открития за живота през онази епоха.
Стенописите са сравнително добре запазени. Те са из цялата гробница, в камерите, в коридора, в преддверието и представят различни сюжети. Най-разнообразни са в кръглата камера – тя е изографисана в шест хоризонтални пояса с различна широчина, разположени един над друг. Повечето фрески изобразяват ловни сцени.
През 2009 г. в непосредствена близост до Рошавата чука с щедрата безвъзмездна помощ на Японското правителство е изграден Музей на Тракийското изкуство в Източните Родопи , поместил в себе си точно копие на гробницата (в оригиналната не се допускат посетители), множество фотографии на стенописите, снимки на Татул, Перперикон и други тракийски обекти, накити, ножове, пособия.
Музейният център е с обща площ от 834 кв. м. Едната част от сградата е предназначена за музейната експозиция и копието на гробницата. В другата част е обособен модерен научно-изследователски център с лаборатории, оборудвани с най-съвременна техника за реставрация и консервация, фондохранилище и аудиовизуална зала за конференции, кръгли маси и тематични срещи, свързани с изследването на тракийската култура.
– Това може би е най-голямата загадка открита тук – този графит, вътре го няма. Той се намира по принцип над тази сцена и в оригинални размери е 12 на 10 сантиметра. Има един надпис – с гръцки букви, и профил на млад мъж. Доктор Китов превежда този надпис като умел, сръчен, т.е. майстор и според него това означава, че е автограф на майстора на стенописа. Но дотогава никой не е оставял такъв автограф и други учени смятат, че е правен на по-късен етап, но ние смятаме, че няма кой да го изрисува така добре. Така, че на деведесет и няколко процента можем да кажем, че имаме първия автограф на майстор от този период – 3-4 век – обясниха ни екскурзоводите. – Това вече е ловната сцена. Най-важното тук е, че владетелят атакува фронтално глигана. Глиганът в тракийската митология е символ на хаоса и безредието. Владетелят убивайки глигана означава, че се справя с този хаос, въдворява обществен ред, социалното му положение се издига и той става герой или полубог. Според проф. Китов, всички останали изображения са на самия владетел в отделни етапи от неговото битие. Един вид нещо като колело на живота. Други учени пък казват, че това цялото нещо представлява календар, показващ четирите сезона…
Стенописите са доста добре запазени и тайната затова е, че майсторът така да се каже ги е запечатал с восък още тогава.
Експонатите по витрините са събрани тук от региона на Източните Родопи и са различни – железни, златни, бронзови. Тук имаме и третото най-старо златно съкровище в света – от 5 хилядолетие преди Христа. То е намерено в района. Има накити от миди – наричат се спондилос и виреят в морето край остров Крит.
* * *
Без съмнение откриването на гробницата и музейния център правят село Александрово известно в цялата страна, а и извън пределите й. За да научим повече за днешния ден на местните жители, за проблемите и надеждите им, се срещнахме и разговаряхме с кметския наместник тук – г-жа Надежда Добрева, която бе любезна да сподели следното:
– От 2000 г започнах като кмет и кметски наместник. Според броя на жителите през годините се променяше и длъжността ми. В момента на моето започване през 2000 г на 17 декември беше открита и Тракийската гробница. След няколко години (2009-та) Японското правителство отпусна 3 милиона долара и сега имаме един страхотен Музей на тракийското изкуство. В момента съм кметски наместник, защото населението е под 350 души. Жителите от 1990 г насам намаляват и от 500 сега са 210. Селото е кръстено на Княз Александър Батенберг, съседното е Нова Надежда – на княгиня Надежда.
Лошото е, че в момента селищата започват да обезлюдяват и липсата на млади хора става все по-сериозен проблем. Трябва да се вложат и средства, за да се развият селските райони.
Когато започнах работа тук, бях едва на 23 години. И първото нещо, което трябваше да направя бе да спрем кражбите! Това бе един от огромните проблеми. Голяма част от грабежите се извършваха и от местни хора. Проведохме многократни събрания, водихме непрестанни разговори и решихме проблема. Вече 6 години населението е спокойно.
Оформихме нова детска площадка в центъра, защото искаме младите хора като идват дори за няколко дни тук, да има къде да си заведат децата. Много искам да се прави нещо за младежите, защото те трябват в селата. Разбира се, разполагаме и с пенсионерски клуб – тук на първия етаж в тази сграда, и възрастните жители има къде да се събират и да прекарват свободното си време.
Най-скорошната ни придобивка е от няколко дни. На 1 април основахме читалище, тъй като досега в цялата история на селото не е имало такова учреждение. Нарекохме го на името на проф. Георги Китов, който направи Александрово известно не само у нас. Назначихме председател и секретар, които вече започнаха рабоа. Получихме дарения от книги и сега тепърва започваме да оборудваме сградата. Днес даже децата бяха събрани и имаха репетиция. Подготвяме се да се явим за първи път на националния фолклорен събор „Китна Тракия пее и танцува“.
Правим нещата с цел да възродим малко духа на селото, да се включват хората в инициативи, да си помагаме един на друг и да са ангажирани децата. Защото моите наблюдения са, че не само по градовете, а и по селата хората станаха злобни, започнаха много да си завиждат и пр. Но когато са ангажирани с много неща, мисля, че ще станем по-задружни и по-добри един към друг.
Получихме дарение – тенис маса от един човек от селото, разполагаме с баскетболен кош, волейболно игрище, друга тенис маса в парка, люлки с пързалки за децата – изобщо имаме условия за спорт и развлечения.
Три добре заредени магазина са на разположение на жителите, но няма да скрия, че голяма част от покупките се извършват на вересия. Много е трудно и хората изнемогват. Поминъкът в региона винаги е бил земеделие и животновъдство. От 1999 г. обаче местната кооперация приключи дейността си и сега земите се обработват от арендатори от други населени места. Имаме няколко по-големи животновъди, но те също се оплакват, тъй като отрасълът си отива с тези ниски изкупни цени на суровината. В последните години няколко семейства се заеха да гледат тютюн, но и там нещата никак не са розови. В Музея работят 6 човека охрана и това е. Нямаме училище, нито детска градина. Децата учат в съседното с. Узунджово, идва автобус взима ги и после ги връща.
В селото няма канализация, а водоснабдяването е най-значимият проблем и се борим отдавна да го решим. Трасето е в много лошо състояние. Имаме разработен проект и договорена среща с новото ръководство на ВИК Хасково и се надявам поне един километър от трасето да бъде отремонтиран и да има по-редовно вода – особено през лятото. Иначе имаме цялостно улично осветление, много сме доволни и от сметопочистващата фирма – нещо, което също бе въпрос за решаване през първия ми мандат.
Без съмнение голямата атракция тук е Тракийската гробница. Постоянно идват групи от цялата страна, както и от Япония, от Англия, Австрия, Швейцария и др. При откриването й всички местни жители таяхме надежди, че ще постигнем успех, селото ще се развие. Но и тук се откроиха няколко важни проблема. Първият е, че повечето турагенции планират посещенията си в Александрово като част от обиколки и на други обекти в Хасковска или Кърджалийска области – Перперикон, Мезек, Татул, Статуята на Богородица и т.н. И туристите идват и си заминават, без дори да спират в селото ни. Другият е бедността на хората. Те нямат пари например да направят къща за гости или да отворят ресторантче, магазинче с някакви сувенири или старинни вещи и по този начин да привличаме посетителите. Освен това нямаме право да кандидатстваме и по европроекти за развитие на селските райони…
В момента се прави един опит да предложим нещо по-различно. Тук се засели семейство англичанин и японка. Те разполагат с обширен двор и замислят да го превърнат в къмпинг с каравани и палатки, в които да посрещат гости…
Истина е, че грандиозни неща в селата няма как да очакваме, но можем да се опитаме да си направим малко по-лек и желан живота!
Камен ПЕТКОВ
(повече в Агровестник – стр. 5-6)
