* смята младият фермер Христо Недков. Заедно с братовчед си Йордан Донев стопанисва 150 градина с ябълки и орехи край добричкото село Стожер.
30-годишният инж. Христо Недков е от Добрич, но от 8 години се занимава с отглеждане на овошки. Заедно със своя братовчед Йордан Донев решава да превърне в ябълкова градина парцел от 40 дка собствена земя, който се намира край близкото до областния център село Стожер. Градината отстои само на 12 километра от Добрич или на километър от село Стожер по пътя за Варна. По-късно засаждат още 110 декара с орехови дръвчета.
Ето какво сподели за читателите на „Агровестник“ младият фермер:
– От осем години се захванахме с овощарство. С братовчед ми решихме да направим овощна градина. Тя бе 40 декара с ябълки и 10 декара с орехи. Миналата година засадихме още 100 декара с орехи. Овощните насаждения са изцяло в землището на село Стожер.
Защо решихме да се занимаваме именно с овощарство, след като образованието ми е инженерно? Предполагам, че на всички е ясно, че хората трябва да ядат плодове и зеленчуци. Статистиките на земеделското министерство сочат, че вносът е в пъти по-голям от производството у нас.
В ябълковата градина отглеждаме шест сорта ябълки. Това са Грени смит /Granny Smith/, Мелроуз /Melrose/, Златна резистентна /Golden Rezistant/, Муцу /Mutsu/, Шарден /Sharden/, Флорина /Florina/.
Продукцията ни е предназначена основно за вътрешния пазар, продаваме на директни консуматори. Няма интерес от външни пазари. В отглеждането на ябълките няма нищо сложно, стига да си по-упорит. Миналата година добивите не бяха особено добри, защото нямаше достатъчно добро опрашване. Времето при опрашването беше дъждовно. Тази година заради сушата очакваме по-високи добиви, но по-дребни ябълки.
Имаме капково напояване, но въпреки това, влагата не е достатъчна. Досега годините бяха благоприятни, още повече, че първите години може да се полива и на ръка. Но това лято продължителната жега наложи капково напояване.
От март до края на ноември в градината наемаме седем работници. Всички са от селото. Имаме агроном, който ни съветва. Имаме хора, които се занимават с резитбата на градината. Специфичното при овощарството е, че не можеш да отлагаш. Когато трябва да пръскаш – пръскаш, защото след ден може да е късно. Когато трябва да режеш – режеш.
Техниката, която закупуваме, е нова. Разполагаме с трактор, дискова брана, култиватор, пръскачка, фреза с отклоняваща секция, резачка, сечка, микробуси.
Имаме реализиран проект по мярка 121 на ПРСР. По него закупихме трактора, пръскачката и дисковата брана. В момента разработваме проект, с който искаме да кандидатстваме за финансиране пред „МИГ Добричка“.
– Отглеждате и орехи. Каква е причината да се спрете на тях?
– Орехите са интересна култура. У нас почти няма такива насаждения. Ако изключим полезащитните пояси, липсват крупни орехови градини. А, пазар за орехи има. Още повече, че те позволяват и да изчакаш по-добра цена. Нашите насаждения все още не дават реколта – при орехите това става на десетата година.
– Какво е отношението на държавата към овощарството? Срещате ли подкрепа?
– Държавата няма по-специално отношение към овощарството. То е такова, каквото е и към производителите на зърнени култури. Получаваме едни и същи национални доплащания и европейски субсидии със зърнопроизводителите. От тази година има и помощи de minimis, които са доплащане за закупуване на препарати, семена и други разходи. Мога да кажа, че с тези помощи тази година бяхме приятно изненадани.
– Предвиждате ли разширяване на овощната градина?
– Смятаме да продължим развитието на овощната градина, но ще заложим и други видове. За мен овощарството е преди всичко удоволствие от това, че си засадил тези дръвчета, че си ги отгледал и си успял да ги опазиш от болести, от крадци и можеш да се порадваш на плодовете на своя труд.
Кражбите са голям проблем при нас. Режат оградата и влизат. Само за миналата година оградата ни е рязана на 15 места. Доброто е, че човек се уморява да бере след третия час, т.е. крадците, колкото и да искат, не могат да оберат цялата реколта.
– Обмисляте ли възможност за затваряне не производствения цикъл?
– Да, обмисляли сме такива варианти, но в България е много трудно да се направи план. Оказва се, че у нас, най-евтино е да се направи инвестицията за закупуване на ново оборудване. Най-трудно е да се справиш с държавата, тъй като постоянно държавните органи променят изискванията си.
Станислава КРЪСТЕВА
(повече в Агровестник – стр. 7-13)
