*“Зелени Балкани“ работи за „светлото бъдеще“ на черните птици чрез възстановяване на планински пасища и каракачански овце – разказват Ивелин Иванов и Емилиян Стойнов.
*Проблем за голяма част от стопаните в страната е, че не могат да си осигурят ливади точно на местата, в които реално пашуват животните и се налага да се договарят.
В 21 век сме свикнали да смятаме, че сме свързани чрез глобалната мрежа и забравяме за майката Природа. Активистите и доброволците на „Зелени Балкани“ само за 2 дни успяха да ни напомнят, че всички сме свързани всъщност чрез нея. Докато в урбанизирана среда разрушеното може да се репликира с темповете на модерните технологии, в природата нещата не стоят така. Работещите в екоорганизацията години наред се опитват да съхранят редки и изгубени за страната животински и растителни видове. В рамките на редица проекти възстановяват популацията на изчезнали в България хищни птици, като черния (липсващ от 100 години), брадатия (изгубен от 50 години) и египетския лешояд.
-Природата е като пъзел и като се изгубят няколко парчета от нея, като домино рухва цялата „картина“ – посочи Ивелин Иванов. Той е ръководител на проекта „Натура 2000 в България – Нови Хоризонти“ LIFE17 GIE/BG/371 и проект „Светло бъдеще за черния лешояд“ LIFE14 NAT/BG/649. В началото на август беше гид на журналистите-финалисти в конкурса по проекта „Див кестен“, които имахме шанс не само да видим редките и защитени лешояди. Посетихме волиерите за хищните птици в Сливенския и Котленския балкан, където се адаптират и след това се пускат на свобода.
Освен красотата на планината, имахме възможност да научим ценен урок, който специалистите от „Зелени балкани“ охотно споделят с всички. А той е, че в природата „живота води след себе си друг живот“. По този природен закон се възстановяват унищожените десетилетия територии и животински видове. Когато стоиш пред волиерата с лешояди, разбираш, че това, което виждаш с очите си не са изписаните листи на проект, а „дишащо“ зелено пространство.
Ивелин Иванов разказа накратко есенцията на инициативата, в която той и колегите му са вложили сърце и 15 години работа. Така разбрахме дълбочината на „свързаността“ в живописните гледки в Сливенския и Котленския балкан.
Каква е връзката между каракачанските овце, лешоядите и… пчелите?
-Когато дойдохме по тези места, целият район беше потънал в бурени. Пасищата бяха напълно деградирали, а покрай това, че няма животни да пашуват, бяха изгубени или намалели ценни растителни и животински видове. За да се възстанови екосистемата, решихме да започнем с отглеждането на характерната за района автохтонна порода каракачанска овца. Около 2007 г. стартирахме създаването на стадото, като събрахме първите 60 животни от каракачани от Котел, селата Речица и Бяла. В момента овцете ни са 300, като стопанството е ситуирано в близост до волиерата на лешоядите в местността „Каракитюк“ край Сливен. Тя попада в природен парк „Сините камъни“ и е част от НАТУРА 2000. Тази година създадохме и моделен пчелин от 10 кошера. Не се възползваме от мерките по Програмата за развитие на селските райони, защото имаме друга цел – възстановяване на екосистемата в тази част на Сливенския Балкан.
Животните се отглеждат по стария начин, познат на българина от векове. Пашуват на над 2000 дка, като на ден изминават над 20 км. Обхождат голяма площ, като навлизат и в горите. Тъй като се отглеждат напълно свободно, а не с високи стопански добиви, при тях има естествена смъртност. Точно мъртвите животни са плячка за лешоядите. Така се затваря кръговратът. Загубата на овце годишно е 15-20%, но те са „печалба“ за хищните птици. В същото време за над 10 г. стадото се е увеличило близо 5 пъти, което означава, че има прираст.
В хода на тези естествени процеси обаче започнахме да виждаме резултатите от дългогодишната си работа. Овцете изпълняват важна екосистемна функция, като дават шанс за съществуване на редица растения, насекоми, дребни гризачи. От тях особено важен е лалугерът, който се оказва в основата на хранителната пирамида на родните хищни птици (най-вече на лешоядите), които пък са на нейния „връх“. Преди години тук открихме само 15-на лалугерчета. Постепенно започнахме да забелязваме, че се върна ловният сокол, за пръв път се появи гнездяща двойка скален орел, после дойдоха царските орли от равнината…
В грижите за стадото основно е ангажиран Илиян Стоев. В момента нямаме друг помощник. Откриването на желаещи да работят като пастири е огромен проблем.
Що се отнася до кошерите – те са интересна инициатива на пловдивска фирма, която се занимава с изкупуване на тютюн. Тъй като тютюнопроизводството е в упадък, търсят алтернативни доходи за стопаните, с които си партнират. Кошерите са създадени през 2020 г. и са собственост на „Зелени Балкани“, като са демонстрационен пчелин. Идеята е производителите (непчелари) да видят нагледно каква реколта може да имат в този район, както и какви са евентуалните доходи.
Аз също съм любител-пчелар още от детството ми и имам собствен пчелин в с. Арнаутито, Старозагорско. Пчелинът се намира на 800 м.н.в и условията са много по-различни, отколкото в равнината, като всичко тук се случва с месец закъснение. Интересно е, че в този район има масов цъфтеж на дива череша, като медът е с уникален лилаво-червен цвят. Иначе основната паша е от планински билки и от диви липи. Пчелите имат и екологична функция – да опрашват дивите билки, тъй като на територията на природния парк има много редки растения.
Фондът за дивата флора и фауна (ФДФФ) работи „рамо до рамо“ със „Зелени Балкани“ за каузата за връщане на лешоядите и са партньори по проекта „Светло бъдеще за черния лешояд“. Емилиян Стойнов, председател на ФДФФ, разказа за всички перипетии в нейното осъществяване:
-През 2003 г. построихме първата ферма за лешоядите и осъзнахме, че трябва да възстановим целия район в естествения му вид, за да имаме резултати. Стартирахме с 30 овце. Искахме да са каракачански, но тази порода дори в района беше почти изчезнала и се наложи да събираме от цялата страна типично изглеждащи животни. Дори взехме стари овце с надеждата да родят поне едно агне, за да съхраним гените.
Неслучайно избрахме да изградим стопанството в Котленска планина, тъй като попада в Натура 2000. Купихме около 2000 дка в т.нар. местност „Урушки скали“, които са природна забележителност. За съжаление нашите земи не са около животновъдния ни обект, а са малко по-отдалечени. Това е проблем за голяма част от стопаните в страната, които не могат да си осигурят ливади точно на местата, в които реално пашуват животните и се налага да се договарят.
Искаме да комасираме нашите пасища, но това е много трудно, тъй като собствеността на тези територии е разнообразна – държавни, общински, частни – с много собственици (някои неоткриваеми). В момента ги управляваме по този комбиниран начин – нашите ливади ги чистим от храсти, а стадото пашува в близките пространства около фермата.
ФДФФ така е организирала дейността си, че да е устойчива и без проекти. Проектите са ни необходими, за да извършим някои конкретни задачи, като например осигуряване на защитените птици, които се разселват в района. Това изисква контакти с различни международни партньори, за да предоставят редките видове, ноу-хауто за отглеждането им и др. Иначе с поддръжката на фермата и околните ливади, подхранването на лешоядите отдавна се справяме сами. Не ползваме подпомагане по мярката известна като „пасторализъм“, а само директни плащания.
Храненето на хищните птици се осигурява основно чрез умрял добитък от региона, много рядко с кланични отпадъци. Проблемът е обратен – ние не се притесняваме, че няма трупове за храна на лешоядите. По-скоро фермерите нямат къде да изхвърлят умрелите животни и ние извършваме тази полезна дейност. Събираме ги в радиус на 30 км от Котел, като напълно задоволяваме нуждите на нашите „питомци“. Подхранваме ги обикновено през 2-3 дни.
Котелската ферма се обслужва от четирима овчари и колегата Лъчо, който отговаря за подхранването на лешоядите. Имаме желание да изградим още две-три овцеферми в района, за да покрием по-широк периметър, който ще е оптимален за развитието на редките птици. За съжаление трудно бихме приобщили местни фермери към инициативата, тъй като не желаят да отглеждат овце.
Но нашата радост е, че в този район вече има белоглави лешояди и виждаме резултатите от работа си – обобщи Емилиян Стойнов.
Природата ни учи непрекъснато, че възстановяването на „парченце“ от нейния „пъзел“ води до появата на нов живот – обобщават еколозите от проекта „Светло бъдеще за черния лешояд“.
Лилия Лозанова
(повече в Агровестник – стр. 7-8)
