<<>> Тази тенденция следва сем. Радеви от новозагорското село Загорци, което стопанисва овцеферма с 800 животни от породата Плевенска черноглава овца. В годините модернизира помещенията, въвежда машинно доене, изгражда и мандра за преработка на суровината и производство на собствена марка млечни продукти „Семейна ферма Радеви“.
Да си животновъд днес у нас е истински героизъм. А да се грижиш за 800 овце е два пъти по-голям героизъм. В следващите редове, уважаеми читателю, ще ви разкажем за фермерското семейство, животът на което преминава точно казано в оборите и сред стадата. И не сезонно, а 365 дни в годината и понякога по 24 часа в денонощието…
Собствениците Жельо Радев и Динка Михова ни върнаха в началото, когато по ликвидационно време закупуват фермата (през 1992 г). Увеличават поголовието и сега то достига 800 овце.
-Тенденцията беше още да ги увеличим, но се отказахме. Защо ли? Защото няма работна ръка, всеки иска да получава пари, а да работи малко, а ако може и нищо да не работи… Аз имам „маята“ така да се каже, от баща ми, който беше животновъд. Нашите овце са от породата Плевенска черноглава, млечно направление и са под селекционен контрол – започна г-н Радев. – В началото започнахме със стотина животни, всяка година оставяхме приплоди за разплод, за ремонт, за да достигнем днес до тази цифра. Разделени са на три стада. Имаме два обора за по две стада, в които остават през студените месеци. Основно са на паша, но и при по-хубаво време макар и през зимата ги изкарваме в ливадите, хем за разходка, хем да похапнат тревичка.
В ония години, когато ликвидационните съвети разпределяха имуществото базата в този край на селото беше полуразрушена. И в другия край имаше ферма, там камък не остана…. Изградихме навеси, доилна зала монтирахме, която тази година вече заработи и ни улесни много. Сега доим по 24 животни наведнъж и целият процес се вмества в рамките на два часа. Обикновено лактацията е в рамките на 3-4 месеца, но стигаме и до 5 месеца, когато добиваме качествено мляко.
-Мястото беше предварително подготвено, единствено залата трябваше да бъде оборудвана. Кандидатствахме по проект и го спечелихме. За мандрата – също – допълва г-жа Михова. – Доволни сме, това е едно облекчение за нас, а и трябва да се върви напред, макар и с малки стъпки.
В един и същи период сем. Радеви оборудват и мандрата, която е в непосредствена близост до доилното помещение. В нея подготвят кисело мляко и сирене, а марката е: „СЕМЕЙНА ФЕРМА РАДЕВИ“. Нейният капацитет е 350 л мляко дневно, регистрирана е по чл. 26 и съгласно него половината от добитата суровина може да бъде преработена в предприятието, а останалото количество да се предава на друга мандра.
Земята, която стопанисват фермерите, не е достатъчна за осигуряване на необходимите фуражи, налага се да закупуват зърно, което тази година е с по-висока цена.
650 са овцете майки, броят им варира до 700, 14 са кочовете. Тази година си оставят отново за ремонт женски агнета, в ограничен брой и мъжки. Приплодите се реализират бързо, защото има търсене. Ветеринарен лекар от Нова Загора следи здравословния статус на стадата, движението на животните, маркирането. Що се отнася до субсидирането стопаните твърдят, че с доказване на добитата продукция са поставени буквално на колене. Например, по 70 литра мляко на овца е изискването, а в същото време промените сочат дзвиските да се заплождат на 12 месеца, вместо на 18 месеца. „Или става така, че от „агнета агнета искаме да добиваме“, коментират проблема овцевъдите.
–За жалост обещаните субсидии не се дават, винаги са намалени и не идват навреме. Трябваше да ги получим през лятото, за да сме спокойни при закупуване на фуражите. И „де минимис“ трябваше да ни бъде изплатен досега, за сушата, за ковид… – такава е актуалната картина.
Решихме да затворим кръга, затова и планирахме мандрата. Сега можем да продаваме млечни продукти в нашата и в съседни области. Но трябва да имаме фирмен магазин или да ги предлагаме на фирмен пазар. В момента нямаме право да продаваме в големите магазини. Затова реализацията е само от мандрата.
–Какъв е вашият инвестиционен план в бъдеще, какво възнамерявате да внедрите във фермата?
-По програма 4.1 към МИГ – Нова Загора закупихме рулон-преса, трактор, фолираща машина, плуг, говорим за миналата година и едва миналия месец подписахме договора. То беше ковид, смяна на правителство и пр. Стойността на проекта е 200 000 лв, очакваме да ни възстановят 97 000 лв. А в този момент плащаме кредит към банката, защото се наложи да го теглим, участвахме с малко собствени средства. Бихме казали, че почти всички дейности във фермата са механизирани.
Ние, животновъдите, сме крайно неоправдани. За две седмици трима колеги ни известиха, че си продават стадата. Тъжно е. И причината е най-вече заради липсата на работници. И при нас нещата не са по-различни. Ние двамата сме задължително във фермата. Имаме и наети работници, но при тях знаете как е – днес са тук, утре ги няма! Къща в селото сме им осигурили, и заплатите им все в аванс даваме. Предоставили сме им необходимите удобства за работа и почивка. Осигуряваме ги и когато решат, веднага си тръгват. Такава е картината…
За да живне отрасълът, субсидиите трябва да се изплащат навреме. И документацията да бъде облекчена. Инвестираме много и се надяваме тези инвестиции да ни се отплатят. Ако така вървят нещата от 800 животни можем да ги намалим на 250 бр., толкова, колкото да обслужваме ние семейно. Да не сме зависими от чужда работна ръка.
Да не говорим, че непрекъснато сме подложени на проверки откъде ли не? А всичко това ни ангажира време, поддържане на изключителна документация. Един човек трябва само с това да се занимава.
65 дка е базата на фермата, с постройките, навесите, мандрата, дворните пространства. Наели сме 1000 дка пасище, но магистралата го раздели и овцете няма как да преминат, липсва мост…
Професия ЖИВОТНОВЪД! Имало я някога, има я и днес. За всички тя е бизнес, а за повечето призвание. И тези хора заслужават уважение и внимание. Фермата на Динка и Жеко Радеви от новозагорското село Загорци е в западния край, по път за Стара Загора. Ако решите да ги посетите, ще останете доволни…
(повече в Агровестник – стр. 7-8)
