>> Но не и за сметка на качеството и добива! – заявява Михаил Андрейнски от Видин, второ поколение земеделец. Стопанството му е диверсифицирано в 2 отрасъла – гроздопроизводство на 300 дка и зърнопроизводство – на 5000 дка.
>> Най-големият проблем в момента е липсата на реализация на тазгодишната реколта заради ниските нива на река Дунав. „Разстоянието и транспортът ни оказват съществено влияние! Купуваме торовете най-скъпо, а продаваме продукцията си най-евтино, затова се надяваме на възстановяването на железопътния транспорт! – споделя младият фермер.
Михаил Андрейнски от Видин е второ поколение земеделец, дипломиран агроном по Растителна защита. Развива собствено диверсифицирано стопанство в 2 направления – гроздо- и зърнопроизводство. Как обаче е решил да се занимава със земеделие и повлиял ли е на избора му баща му Жечко Андрейнски, уважавано име в бранша и председател на Видинския съюз на зърнопроизводителите, разказва пред наш репортер:
– Баща ми беше директор на Комплексна опитна станция Видин. Занимаваха се с животни. Така аз от много малък започнах да ходя при него, беше ми много интересно. След 2000 г някъде той премина към частния бизнес и общо-взето от тогава съм бил все покрай него и все в земеделието. Не ми е повлиял да запиша да уча Растителна защита. По-скоро начинът на живот, който водехме, ме насочи.
За мен е много приятна работата сред природата, не си „закован“ на едно място, има динамика, постоянно съм в движение. Мога да кажа, че съчетавам полезното с приятното…
Завършил съм Растителна защита в Аграрен университет Пловдив, след това записах магистратура по Управление на бизнеса и развитие на селските райони в Нов български университет. И от тогава насам вече съм на работа. Образованието е основата на всичко, но практиката е истината! В практиката се изграждаш като професионалист, така че за мен тя е най-важна. Но образованието не е по-маловажно. Бих предложил на университетите в сферата на земеделието да обръщат повече внимание на актуалните технологии и студентите да бъдат водени на такива практики.
Работя в 3 землища на селата Костичовци, Страцимир и Рабиша-Раяновци. Отглеждам 300 декара лозя, 100 от тях изкоренихме и подновихме с нови насаждения с по-желани сортове като Мерло, Каберне, Пино Ноар – от червените и Совиньон Блан, Шардоне и Мускат – от белите. Голяма част от старите лозя са със сорт Гъмза, традиционен за нашия регион. Младите насаждения встъпват в пета година. Старите ми са около 50-годишни.
В лозарството разчитам на 1 механизатор, който извършва всички агротехнически мероприятия – пръскане, дисковане, мулчиране. За останалите дейности – резитба, колтучене, бране, се наемат работници, които с всяка изминала година намаляват.
Основната ми реализация е на местния пазар. Работя и с отделни изби, но последните години търсените количества все повече намаляват, тъй като и те си имат собствени насаждения. А назад във времето не беше така… Всички лозя от тази година – и младите, и старите насаждения са ми в бионаправление. Така че от догодина ще предлагам биологично грозде. Няма да използвам тежки препарати за растителна защита, а само биологично сертифицирани.
Цените естествено се регулират от пазара и от вноса на грозде от Румъния, тъй като там го произвеждат с по-ниска себестойност, вкарват го и у нас по-евтино и до голяма степен сриват пазара. И разбира се, при нас във Видин това доста влияе… Но като цяло се старая да го реализирам на нормална цена, която ме удовлетворява да си покрия разходите и да имам някаква, бих казал, минимална печалба. Специално за лозарското стопанство не мога да кажа, че реализирам такава…
Зърнопроизводителното ми стопанство е на 5000 дка, заето с традиционните култури – пшеница, ечемик, рапица, слънчоглед, царевица. А също и тритикале, ръж и овес. Залагам на много и различни сортове. Постоянно търся кой е най-подходящ за моите условия. При торовете залагам на 4 различни компании – и от по-високия, и от по-ниския ценови сегмент. Според ситуацията и нуждите на стопанството.
Тази година участвах по новите проекти и закупих още един нов трактор и стрип-тил култиватор. Миналата година реших да сменя технологията на отглеждане и да експериментирам с минимални обработки. Надявам се с покупката на това приспособление резултатът да бъде добър.
СЛЕДВАМЕ НОВИТЕ ТЕНДЕНЦИИ КЪМ ОБЛЕКЧАВАНЕ НА РАБОТНИЯ ПРОЦЕС, СНИЖАВАНЕ НА РАЗХОДИТЕ, В СЪЩОТО ВРЕМЕ ДА НЕ Е ЗА СМЕТКА НА КАЧЕСТВОТО И НА ДОБИВА! Закупил съм и нова сеялка за слята повърхност, с която да повишим качеството на сеитба. Разполагам с необходимия инвентар.
Мога да спомена и за друга иновация – участвам в сдружение с още няколко колеги, с които закупихме дрон. Вече го използвахме в нашите стопанства, предлагахме го и на услуга. Ползите му са десетки – при труднодостъпни полета, при преовлажняване, при по-късни пръскания, например в рапицата… дроновете ще намират приложение.
Разчитам на двама механизатори, но баща ми ми помага и неговите служители – също. Проблеми с работната ръка към момента не бих казал, че имаме. По-скоро обръщам внимание на застаряващото поколение. Младите не желаят да работят в земеделието, така че очаквам в бъдеще да се появят трудности. На този етап се справяме с хората, които имаме.
През последната стопанска година успяхме да реализираме цялата продукция. Доволни сме. Тази година обаче имаме сериозни затруднения, с които не знаем как ще се справим. Поради ред причини! Високите цени на горивата и всички суровини, ниските изкупни цени, проблема с нивата на Дунава. Ние основно продаваме чрез баржи по реката, а ниското ниво възпрепятства придвижването на такива кораби, просто няма какво да товарим… Шосейният транспорт вече не ни устройва заради нафтата, тол-таксите и т.н. Гледаме с надежда към реставрацията на железопътния транспорт. Очакваме изграждането на нов релсов път, все пак това е най-евтиният транспорт. Беше доста занемарен до момента, а нас би ни спасил да изкарваме продукцията за морето. Да не разчитаме само на баржи…
Що се отнася до напояването – проблемът е в липсата на вода и на канали. Преди време започна поддръжка и изграждане на отделни места. В нашия район – Рабиша и Макреш в момента се изгражда напоителен канал, до който част от наши ниви ще имат достъп. През последните години в земеделието доста се дискутира темата напояване, заделят се средства, въпросът е до каква част от земеделците ще стигнат. Ще бъдат облагодетелствани тези, които са близо до канали, според мен.
Проблемите в земеделието са много и от различно естество. Управляващите трудно ни разбират, нещата са много комплексни. Ние от Видинска област сме най-засегнати, защото
КУПУВАМЕ ТОРОВЕТЕ НАЙ-СКЪПО И ПРОДАВАМЕ ПРОДУКЦИЯТА СИ НАЙ-ЕВТИНО, ЗАРАДИ ТРАНСПОРТА!
Нашите стопани са принудени да реализират на по-ниски цени, за да са конкурентни…
Ще завърша обаче с нещо оптимистично – радвам се, че оглеждам вече третото поколение земеделец. Синът ми Жечко проявява интерес към трактори, багери, фадроми, макар че още е твърде малък. В бъдеще ще видим, но поне ще има удоволствието да израсне в такава среда…
Повече в Агровестник – стр. 5-6
