<<>> Такава е тъжната констатация на Танер Мустафа от русенското село Семерджиево. Заедно със съпругата си той обработва 350 декара земя, на която залага основните зърнено-житни и маслодайни култури. Грижи се и за 4-5 крави.
Танер Мустафа е регистриран земеделски производител от 2006 г. Завършил е техникума в Образцов чифлик Русе. Обработва около 350 дка земя в с. Семерджиево, обл. Русе. Залага на основните зърнено-житни и маслодайни култури. Работи без да се жалва. Не очаква помощ от държавата или промяна в политиката за земеделие. Като погледне назад му е тъжно единствено, че този бизнес му ангажира цялото време, децата му са пораснали, без да успее да ги заведе дори на почивка. Ето какво разказа той пред наш репортер:
-Oт 1996 г съм в сектора, но официално се регистрирах по-късно. След като се уволних от казармата, нямах работа. Баща ми беше започнал с 20 декара, през 2000 г ги увеличихме с още 60 и така лека-полека взехме да наемаме от други хора. В момента обработваме около 350 дка земя, като залагаме четирите основни култури – царевица, слънчоглед, пшеница и ечемик. Имаме и малко люцерна за животните.
Част от земята е собствена, повечето е под наем. Плащаме рента, миналата година беше по 80 лв. Много е трудно, но успяваме да се задържим на крак. ТАКА СИ ПРЕХРАНВАМЕ СЕМЕЙСТВОТО! Ангажирани сме основно аз и съпругата ми, синът ми като се върне от работа, също помага.
Миналата година тръгна много сушава, но после се посъбраха дъждове. Някои колеги засяха по-рано и от остатъчната влага семето се провокира, пониква и самият кълн загива. Ние искахме да изчакаме да завали, но то пък стана много кално. Затова сяхме пшеницата на 20 декември. Ечемика заложихме в началото на ноември – чудесно поникна и се получи 6! Доволни сме като цяло от резултатите, спрямо условията. Растенията обаче не успяха да братят. От тези дъждове, от тази влага, която се е натрупала в корените, не можаха да я преодолеят. В околността на Русе мога да кажа, че нямаше братили посеви. Но сме доволни, че прибрахме без проблем и РЕАЛИЗИРАХМЕ ПРОДУКЦИЯТА ОТ ПОЛЕТО! Нямаме складове и не задържаме реколта.
Пшеницата и ечемикът заемат около 180 декара. От ечемика ползваме Зебра на LG. Насочихме се към този сорт, защото е устойчив на ечемичено вджуджаване. Искаме да сме спокойни! Царевицата заема към 70 декара. Всяка година пробваме по 1-2 нови хибрида и сорта. Посещаваме открити дни, за да научим нещо ново, да чуем иновации, да обменим опит. НЯМА ИДЕАЛНИ ХИБРИДИ, ВСЕКИ РЕАЛИЗИРА ПОТЕНЦИАЛА СИ ПРИ ОПРЕДЕЛЕН ПОЧВЕН ТИП, ПРИ ОПРЕДЕЛЕНИ УСЛОВИЯ! Слънчогледът заема 120 декара, Експрес-технология прилагаме.
Влагаме необходимите торове. Фунгициди прилагаме на пшеница и ечемик. При царевица, слънчоглед и люцерна, не ползваме. То всичко е разходи…
Що се отнася до техниката – разполагаме с 2 руски трактора, навесна пръскачка. Изправни са и работят. Балировачка и комбайни ползваме на услуги.
Гледаме си и 4-5 крави, те са регистрирани. Продукцията пласираме много трудно, основно на частно. За наша консумация остава мляко, сирене. Във всяко село в Русенска област поне по 2-3 фермери вече се мъчат да правят сирене. Така и пазарът се наводнява, всеки предлага сирена и кашкавали. Ако продължи тази ситуация, може би до 1-2 години ще се разделим и с животните!
-Какви проблеми срещате в работата си? – питаме Танер Мустафа:
-Знаете ли за какво ме доядя преди 1 месец? Докато закусвах ,слушах новини, излезе експерт, който каза, че няма родно производство на мляко. Стана ми много гадно. Това беше чиста лъжа! ИМА РОДНО ПРОИЗВОДСТВО НА МЛЯКО, НО НИКОЙ НЕ ОБРЪЩА ВНИМАНИЕ НА ДРЕБНИТЕ! Всички са се съсредоточили върху големите ферми, толерират ги. Такива малки като нас с до 10 крави, нямат бъдеще! 1000 правителства се смениха, и цар дойде, но на нас няма кой да ни помогне! За съжаление това е моята визия!
Пшеницата беше 31 стотинки през последните години, сега е 16 евроцента. А торовете, семената, горивата, всичко поскъпна… Тъжно ми е, че нямаме свободно време! Децата ми пораснаха, без да ги заведем на почивка. Всяка сутрин ставаме в 5,30 ч. заради кравите. Но няма кой да ни помогне, двамата с жена ми си вършим всичко! Докато можем, ще се борим, доколкото ни позволяват силите. С постоянство, се постигат резултати!
Пламена ПЕТКОВА
(Повече в Агровестник – стр. 5-15)
