*са разположени край с. Кошарица, общ. Несебър. Тук могат да се видят различните кошери и системи на практикуване, оборудване от древността до днес, обособена е и къщичка за дишане на кошерен въздух. Собственикът Николай Киров е потомствен пчелар, наследил е занаята от своя баща Кирил Киров – емблематично име в бранша у нас, и в момента се грижи за 200 семейства.
Николай Киров е потомствен пчелар четвърто поколение, като е наследил този занаят от баща си Кирил Киров – едно от емблематичните имена в българското пчеларство. Преди повече от 25 години баща му решава да създаде музей на пчеларството и с помощта на колеги-пчелари започват да събират антични експонати от различни видове и системи кошери, оборудване и пчеларски инвентар. Закупува земя близо до село Кошарица, община Несебър. Облагородява терена, разполага там пчелина си от 200 кошера и оформя основата на „Музей на пчеларството – от древността до днес“.
Дадан Блат е системата кошери, която Кирови са избрали да практикуват. В експозицията посетителите могат да се запознаят и с други – Фарар, Роже Делон, Алпийски кошер, Лангстрот Рут, Топ бар /т.нар. кенийски или африкански кошер/, Лежак, Нуклеус, плетени тръвни, а също и със съвременни видове пластмасови и полиуретанови кошери.
С помощта на приятели от Горско стопанство Несебър са осигурени кухи дънери и хралупи, където са се помещавали пчелни колонии. В макети на някои от най- известните църкви в Несебър също са настанени пчелни семейства.
Интересното е, че пчелните колонии могат да се помещават в най-различни пространства и да произвеждат тези така важни за живота на хората пчелни продукти. Тук се намира и една от първите в страната ни къщички за дишане на кошерен въздух. Идеята за нея е на руски пчелари, живеещи в Украйна, според които повечето от реномираните белодробни болници разполагат с изградени такива къщички.
Музеят става много популярен и семейството пчелари започват да посрещат групи от туристи, гости на Несебър и приятели от цял свят. Идеята на това място е да популяризира уникалността и прекрасните вкусови и лечебни качества на българския пчелен мед и тя се реализира в пълна степен.
Безспорно най-атрактивният експонат е стъклен кошер, в който посетителите могат да видят истинска жива пчелна колония и да разгледат как работят и живеят пчеличките. Хубаво е, че през последните години се засилва интересът към пчеларския комплекс от деца в предучилищна и начална училищна възраст. Домакините им организират не само възможност да разгледат фермата, да опитат истински пчелен мед, но и провеждат образователни беседи за живота на пчелите и ползите от пчелните продукти.
-Тази година е „пчеларска“ и много добра откъм добив! – споделя Николай Киров.
-През последните години добивите бяха около 20-25 кг от кошер, а сега са двойно по-високи – 40-50 кг/кошер. В района се добиват основно четири вида мед: липа, кориандър, полифлорен букет, акация, а понякога пада и мана. Районът на Несебър граничи с източния дял на Стара планина и букетът е от планински и ливадни билки, като разнообразието е много голямо. Предлагаме меда основно на дребно: директно от стопанството, както и в магазини в района на Несебър.
Преди 25 години Кирил Киров /или бай Киро, както го наричат колегите пчелари/ основава със съдействието на Община Несебър „Фестивал на меда“. В момента този национален меден форум носи неговото име и събира изложители-пчелари от цялата страна. Това е един чудесен начин пчеларите да предлагат продукцията си на крайния потребител и да печелят по-достойно заплащане за труда си. Тази година изложението започна на 22 август и продължи до 7 септември.
Николай Киров развива успешен бизнес в сферата на телекомуникациите, но пчелинът е мястото, където усеща хармонията на природата и се чувства най-добре. Именно там продължава да прилага старите работещи пчеларски практики, които е научил от баща си.
-Климатът се промени последните години. Дълги засушавания се редуват с продължителни валежи и това налага пчелите, а заедно с тях и пчеларите, да се адаптираме към новите условия. Опитваме се, да се борим с вароатозата с колкото може повече естествени средства. Например при работа с пчелите винаги слагам в пушалката сушени стръкове вратига. Това помага, но понякога когато акарът е много упорит ползваме и оксалова киселина – обясни стопанинът.
През годините по Националната програма по пчеларство Николай е подменил част от необходимото пчеларско оборудване и машини. Осигурил си е 4 матуратора, вана за разпечатване, електрическа радиална 20-рамкова центрофуга, сушилня за прашец и др.
Николай Киров има малък син и две дъщери, които заедно с другите членове на семейството му помагат в семейния бизнес. „Дано синът ми се запали по пчеларството и продължи пътя!“ – казва с усмивка стопанинът. За отношението си към пчеларството, той сподели една мисъл на своя баща. Според него, ако хората взаимстват от пчеличките само малка част от тяхната организация и начин на работа, животът щеше да е по-справедлив и честен! – обобщи Николай Киров.
Лилия Лозанова
(повече в Агровестник – стр. 7-13)
