> През последните 4-5 години фермерът инвестира по 300 000 лева в нова техника и технологии, а само през тази стопанска година сумата надвишава 600 000 лв. Доверил се е на марките “Ландини” и Лаверда”.
> Освен производство на зърнени култури на 12 000 декара земя в пет села, сем. Тодоранови стопанисва и овощна градина с биологично направление и малка животновъдна ферма.
Румен Тодоранов е фермер от великотърновското село Поликраище, 40-годишен, в силата си, както се казва. Земеделието му е присърце и то не от вчера. През април идната година семейство Тодоранови ще отбележи 20 години от началото, когато бащата поставя основите на фермерството.
– Тогава бях студен във Свищов – връща се назад в годините Румен. – Учих информатика, в института се запознах със съпругата си Мариана, която е специалист по финанси. В двора винаги сме отглеждали животни, все пак родителите ми трябваше да ни издържат. Започнахме зърнопроизводството с 3 000, а днес стопанисваме 12 000 декара в пет села в общините Горна Оряховица и Поликраище – Поликраище, Крушето, Янтра, Хотница и Русаля, а от миналата година на ограничени площи и в Момин сбор.
И ако трябва да направя обобщение за земеделието като цяло бих казал, че ако една на 3-4 години е добра, това означава, че тенденциите в сектора действително са добри. Погледнато реално и европейските субсидии ни помогнаха, подобриха се технологиите (като започнем от обработките на площите до прибирането на продукцията), осъвремени се технопарка. Успяхме да развием модерно селско стопанство…
ТРАДИЦИОННО ФЕРМЕРСТВОТО НИ ОБХВАЩА ПРОИЗВОДСТВОТО НА ЗЪРНЕНИ КУЛТУРИ – ечемик, пшеница, рапица, слънчоглед и царевица. Успяваме да направим правилния сеитбооборот, миналата година кандидатствахме по мярка 2014 и сме одобрени.
Преди да разкажа подробно за основната ни дейност искам да посоча, че и сега поддържаме малка животновъдна ферма с двайсетина глави едър рогат добитък, съпругата ми е регистрирана като земеделски производител в това направление. Но в годините назад на два пъти сме ликвидирали ферма с по 70-80 животни. Отглеждаме и коне. Все пак с животновъдството сме стартирали и сърце не ни дава да се разделим окончателно с него. Но за да се развиват успешно и двата подотрасъла само европейската политика и подпомагане не са достатъчни, необходима е и държавна намеса.
Практиката доказа, че колкото и високопродуктивен да е даден хибрид, ако не се приложи правилната технология, той не би проявил своите заложби. Най-добро съчетание при техниката открих във фирма “Оптиком”, гордея се, че съм им един от основните клиенти. Партнирам си предимно с дистрибутора на компанията за Добрич. И така, тракторите ми са “Ландини”, неотдавна си закупих новия модел “JCB Fastrack” с 6-метрова сеялка “Great Plains”, и двете машини надминаха очакванията ми. Прибиращата техника е с марката “Лаверда” (2 броя), сеялките за пролетниците са “Моносем”, отново закупени от “Оптиком”. Разполагаме и с руски трактори за по-леките обработки, но идеята ни е да ги подменим. Една 12-редова сеялка за голямата машина ще разреши проблема. Така и производителността ще се повиши.
ЕКИПЪТ НИ Е МАЛЪК, работим заедно с брат ми Трифон, двама механизатори, със счетоводството са ангажирани съпругата ми Мариана, Десислава Димитрова и Димитранка Каралакова. Стопанисваме овощна градина от ябълки и сини сливи, съответно по 70 и 11 декара, която е в етап на сертификация за биологично производство. Засаждахме я поетапно и имаме овошки, които вече са в пълно плододаване. И в това направление смятаме да сведем до минимум ръчния труд, втори път кандидатствам за техника за овощарството, след като първият опит беше неуспешен. Искам да си закупя италианска самоходна машина за бране на ябълки.
Миналата година инвестирахме в поливна инсталация, но не се наложи да я ползваме. Закупихме си и сушилня с идеята на дадено поле, където отглеждаме пшеница, да засеем втора култура царевица. И при необходимост да я поливаме. Да сме спокойни, че ще можем да реколтираме добри растения. Полето е в близост до река Росица, на 320 декара, инвестицията в поливната система възлезе на 100 000 лв.
ИМАМ ПОГЛЕД ВЪРХУ ЕВРОПЕЙСКОТО ЗЕМЕДЕЛИЕ, обиколил съм доста страни и в други континенти. Едрите стопанства там са изключение. При нас основен си остава проблемът с обезлюдяването на селата, социалната политика изостана. Нашето село е със стратегическо местоположение и това ни крепи. Но на местно ниво помагаме на хората, като започнем от Клуба на пенсионера, училището, читалището, футболния и баскетболия отбори и стигнем до стоматологичния кабинет в с. Русаля. Нали от земите на тези села, на хората и ние си изкарваме парите. Колегите ми наоколо също са на това мнение. В Поликраище имаме земеделска кооперация, добра е, помагаме си.
Все още проблемите в земеделието не са малко. Поземлените отношения не са уточнени, много лобита, лобита на собственици, на големи фирми… Приемат се закони, след това се обмисля да отпаднат, както стана със Закона за закупуването на земя от чужденци.
Какво е мнението ми при обратното начисляване на ДДС? С тази мярка ще ни отнемат субсидията, която ни се полага. Обратното начисляване на ДДС няма да бъде кой знае каква цедка, но ще ни задържат парични средства, които ще ни трябват. И за това има решение – ще започнем да си купуваме техника, торове, препарати от съседните страни, без да ни се начислява данък. Тогава на всекиго е ясно, че ще пострада българската икономика. Защо никой не признава, че фирмите-търговци на земеделска техника живнаха, благодарение именно на нас, производителите.
На снимката: Мариана и Румен Тодоранови са земеделски производители от великотърновското село Поликраище – той утвърден зърнопроизводител, тя – ангажирана с другия сектор – животновъдството.
(повече в Агровестник – стр. 11-12)
