<<>> Единодушно изразяват своето мнение тримата председатели – Ангел Вукодинов, Людмил Работов и Светослав Русалов.
По повод 15-годишнината от създаването на браншовата структура в Пловдив се обърнахме с по няколко въпроса към тримата досегашни председатели на организацията:
Ангел ВУКОДИНОВ, първият председател и един от създателите на Съюза на производителите на зърнени и маслодайни култури – Пловдив:
-Поех ръководството през 2007 година и бях председател до 2011-та година (месец ноември). Учредителите, 18 колеги, бяхме една генерация на средна и по-зряла възраст и съм им благодарен, че събраха куража да създадем работеща организация, каквато е сдружението. По мое скромно мнение то е основен двигател и в Националната асоциация на зърнопроизводителите, в която членуваме.
Основните насоки, по които трябва да работим в пловдивския съюз и респективно в НАЗ? Те не се отличават съществено от тези на останалите, на първо място е привличане на млади колеги, за да се създаде това колективно чувство, което в страната ни е доста опорочено. Трябва да се ориентираме и към израстването на асоциациите, те да бъдат по-привлекателни, имайки възможност да дават знания и консултации на своите членове, освен да защитават правата им. Да осъществяваме обмен на практики, да работим в посока колективно членство и веднага визирам създаването на Земеделска камара с пълноценно членство на зърнопроизводителите, а оттам и пълноценно членство в европейските браншови структури и по-пряко влияние върху европейската политика в земеделието.
Според мен трябва да се намери начин да се ОБЕДИНИМ ВСИЧКИ ПОДСЕКТОРИ НА РЕГИОНАЛНО И НАЦИОНАЛНО НИВО, да се постараем да изгладим различията и да потърсим истинските причини за неблагоприятното положение на родното земеделие (особено през последните години). А не да ги търсим при този или онзи подсектор. Мисля, че всеки разумен колега разбира, че ако НИЕ не си решим проблемите, нито политиците, нито Европа ще направят това. И още – решенията ни да бъдат независими от институциите, политическите организации, парламент, изпълнителна власт… Да направим възможното да ги запознаем с естеството на проблемите и пътищата за разрешаването им, така че те да бъдат убедени (да не кажа принудени) да вземат реални решения.
Радостно е, обаче, че почти във ВЪВ ВСЯКО ФАМИЛНО СТОПАНСТВО ИМА ПРИЕМСТВЕНОСТ МЕЖДУ ПОКОЛЕНИЯТА. Надявам се, че след няколко години ще се включи и третото поколение, това ни носи удовлетворението, че трудът ни не е отишъл напразно. Пожелавам на колегите да работят честно, усърдно, да възпитаваме младите в любов към труда, в частност и към земеделието.
Във връзка с нашия юбилей – 15 години, макар и възрастта да е тийнейджърска, аз считам, че Пловдивският съюз е в доста зряла възраст. Убеден съм, че с дейността и решенията си ще бъде водещ на регионално и национално ниво, ще съдейства за разрешаване на проблемите на нашите членове.
Светослав РУСАЛОВ, председател на сдружението 2011-2016 г.
-Съюзът на зърнопроизводителите от обл. Пловдив е създаден след учредяване на НАЗ, с цел да бъде регионална структура, която да се влее в националната и да решава както регионални, така и национални проблеми в защита интересите на своите членове. Този съюз „се роди” преди 15 години от нашите доайени, обединени от тогавашната проблематика.
Ние сме добре организиран и деен съюз, който взема активно участие в работата на националната структура – с навременни и добре обосновани предложения, решения и мнения по актуални теми, както на национално, така и на регионално ниво. Гордеем се с това, че с нашата активност успяхме да бъдем полезни на земеделската общност с инициирането на много законодателни промени, които подобряват или решават възникнали проблеми.
Гордеем се с това, че успяхме във времето да се съхраним и да се сплотим, да запазим тенденцията към увеличаване на членската ни маса. В дългогодишната ни работа и борба остана един съществен проблем, който да легитимира представителността на истински организираната общност – това е Законът за браншовите организации. Удобно на всички управляващи, за да владеят положението, е липсата на такъв закон, но тази липса дискриминира представителността, факт е наличието на множество организации с липса на членска маса, но активно участващи в налагането на мнения. Но все пак мисля, че това трябва да се надгради и да се премине на следващ етап – Създаването на земеделска камара, която да представлява цялата земеделска общност, както на европейски форуми, така и пред ЕК.
Людмил РАБОТОВ, настоящ председател на СНЦ „Съюз на производителите на зърнени и маслодайни култури – Пловдив”:
-Целта, която ни обедини е защита на интересите ни както на национално, така и на европейско ниво. Възрастта ни е много млада, но успяхме да се задържим на повърхността и да бъдем едни от лидерите и водещите регионални структури, обединени от НАЗ. Постоянно увеличаваме членството, наброяваме в този момент 56 члена, смея да кажа, че те са доста добри в бизнеса и добре стоят на пазара на европейската общност като цяло. Част от стопанствата са с приемственост от по-младите поколения, имаме и фирми, в които работят дори и внуци. А това са ТРАДИЦИИ, УВЕНЧАНИ С УСПЕХИ!
Във времето сме се постарали да постигнем съдружие не само в сектор Зърнопроизводство, но имаме и оризопроизводители, и животновъди, зеленчукопроизводители, и смесени стопанства… Но всички сме обединени под общата кауза да защитаваме своите интереси, най-вече икономически и административни на всички нива (пред Министерството на земеделието, БАБХ и всички останали, свързани със сектора, а така също пред ЕК и европейския парламент).
Какво желаем още? Не успяхме да отвоюваме решението си да се премахнат таваните, както и необходимостта от създаване на истинска Браншова камара и Закон за браншовите организации. Необходимо е още да се осъвремени Законът за опазване на земеделската продукция, да се обединяваме всички сектори в земеделието, а не да се разделяме.
Перспективи имаме – да бъдем национално представени най-вече с узаконена браншова структура, която да легитимира всички права и интереси и да защитава и нашите като производители.
Силно се надяваме и природата да бъде по-благосклонна към нас, така също и управляващите – относно администрирането, изискванията да се облекчат, да ни остава повече време да отделяме на детайлите в производството. Да произвеждаме повече и по-качествена продукция и тя да достига не само до българските консуматори, но и в световен мащаб…
(повече в Агровестник- стр. 9-16)
