В ЗЛОКУЧЕНЕ, СЕЛОТО СЪС СТРАШНО ИМЕ, ЖИВЕЯТ ДОБРИ И РАБОТЛИВИ СТОПАНИ

* „Развиваме се и увеличаваме населението си!“ – уверяват дългогодишният кмет Асен Беков и административният специалист Живка Иванова.
* „Интер“ има и тук, не само в Италия, и печели турнири на областно и общинско ниво.

В Централна Южна България, недалеч от „извивката“ на р. Марица се намира селото с едно от най-интересните имена у нас – Злокучене. То е част от община Септември, обл. Пазарджик. Повече за историята и живота му днес, ни разказаха кметът Асен Беков и административния специалист Живка Иванова:
– Родом съм от село Злокучене, на 45 години. Завършил съм техникум в Септември със специалност „Механизатор-растениевъд“. Работил съм в БКС като строител, заемал съм и други длъжности, развивах търговия… – започна г-н Беков. – Трети мандат съм кмет, през 2007 г. ме избраха за първи път и така до ден-днешен. Надявам се и догодина да продължа.
Кое беше първото нещо, което направих ли? Заех се с канализацията, но не можахме да я довършим. Направихме половината, селото не разполага със самостоятелен бюджет, а сме подчинени на общината. Та все се надяваме един ден да я продължим. Разстоянието до града е само 3 км. Със сегашния кмет Марин Рачев работим много добре, каквото и да стане все към него се обръщаме.
– В България има още 2 населени места, които носят това име – в Самоковско и във Видинско. Различни легенди се носят за нашето Злокучене. Едната гласи, че тук е живял чорбаджия, който имал чифлик със зли кучета. Все едно, селото ни датира от много години. Въпреки името, което предизвиква и усмивка, и недоумение, не сме лоши хора – в разговора се включва и г-жа Живка Иванова, която работи в кметството от 1974 г. – Хората ни тук са трудолюбиви, всеки си отглежда нещо в двора, излиза, продава го и така се препитава. Повечето обаче са пенсионери, младите хора излязоха по чужбина.
– През Злокучене минава стратегически път лот 22 – до Гърция, а това ни носи позитиви, хубав е, удобен е. От автомагистрала Тракия се отбива от Церово, за Велинград. Така че тук спират пътуващите – да починат, да хапнат, за кафе. Поддържаме ресторант „Галерия“, в който се предлага и обедно меню, там организираме банкети, празници на селото – продължи кметът. – Къщите са около 200, а жителите – над 1000. Селото ни е голямо, живо. Преобладава ромското население, но живеем в съжителство и разбирателство. Аз ги сплотявам, нямаме сериозни престъпления…
Имаме училище – „Св. Кирил и Методий“. От 1 до 4 клас се обучават над 80 ученици. Функционира и детска градина – за около двадесетина деца. Тя се намира в двора на училището. Някои от учителите са местни, а директорката е от Пазарджик. Поддържаме и читалище, тук в сградата на кметството. Тепърва мислим догодина да направим „Фитнес клуб“ на открито. Имаме много млади момчета, които искат да тренират. Обмисляме и създаването на футболно игрище.
До църквата е разположен стадионът, където младежите тренират. Злокучене се прочу със своя футболен отбор „Интер“, който аз спонсорирам. В него играят местни момчета. Ходят на турнири в Септември и по други населени места.
Поддържаме хранителни магазини, поща идва всеки ден. Лекар имаме, но той ни посещава когато може, затова хората се разпределиха към специалисти в Септември. За съжаление няма дори една медицинска сестра, която да ни бъде в услуга, било кръвното на хората да измери, инжекции да постави… А сме отделили помещение специално за кабинет… Разговарял съм с доста лекари, но няма развитие, за най-малкото трябва да отиваме до града… Автобуси има, но са само сутрин и вечер, в определен час. Това наистина затруднява хората…
Какво друго съм свършил през мандата ми? В ромския квартал 30-40 къщи, построени през 90-те години, нямаха улично осветление, ток, не бяха вкарани в регулация. Всичко това днес е различно. Питейна вода достига до всеки дом, Марица минава наблизо…
Миналата година изградихме този детски кът, отстрани на кметството – и той е удобно и забавно място за майките с деца.
Църквата на Злокучене носи името на светеца Иван Рилски, затова празнуваме на 19 октомври. Малка, спретната, единствена в района с това име. Как минава празникът? Обикновено до обяд провеждаме литургии, а след това организираме събор. Правим курбан, църковното настоятелство посреща хората на стадиона до църквата. Следобед тържеството се премества в парка, където продължава с музика и танци…
Всеки ден се виждаме с хората, говорим си, няма омраза или клевети при нас… Каквото мога аз да направя, го правя на момента, каквото не – обаждам се на общинския кмет и проблемът се решава.
– Що се отнася до земеделието, обработваемата земя на селото е голяма. Има частни арендатори, които отглеждат слънчоглед, царевица, жито… – допълва г-жа Иванова. – Почвите ни са хубави, богати. Гледат се овошки, както казват старите хора „каквото бучнеш в земята, всичко ражда“. Имаме и животновъди, които се грижат за овце, крави, телета, коне… Допреди 2 години кравите бяха над 100, функционираше пункт за изкупуване на млякото, но вече го затвориха, животните намаляха…
Дълги години вече работя в кметството и смятам, че Злокучене се развива в положителна насока. Увеличи се населението – бяхме 500 жители, сега сме над 1000. Тихо село, разбираме се, не се караме, не се делим.

На снимката – кметът Асен Беков с герба на Злокучене – с автор Александър Алексиев от Ветрен дол. Синьото символизира река Марица.

(повече в Агровестник – стр. 5-6)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!