*уверява г-жа Елена Костова, кмет на селото в състава на общ. Симеоновград. От над 1000 души в миналото, днес постоянните жители са около 160. Обработваемата земя е над 15 000 дка, като за нея се грижат няколко земеделци, по-крупни от които са трима.
Наш екип посети село Навъсен, където се срещна и разговаря с кмета Елена Костова. Ето какво ни разказа тя за населеното място:
-За първи мандат съм кмет на селото (2023-2027 г). От Симеоновград съм, но тук съм омъжена и вече над 15 години живеем в Навъсен. Познаваме се всички, разбираме се, помагаме си. Разчитам много и на местните земеделци, които винаги се отзовават. Трима от тях стопанисват малко повече площи, останалите са по-дребни. Обработваемата земя е над 15 000 дка. Един по-крупен животновъд развива дейност тук, както и няколко по-малки ферми.
Постоянните жители са около 150-160, като през почивните дни се увеличават. Общо-взето днес селото ни е малко. Като се има предвид, че преди години е достигало до над 1000 души, и е било доста по-живо. За тези 2 години с подкрепата на общинска администрация селото ни има приветлив вид и ще продължим да работим, за да стане то още по-привлекателно и желано място за живеене. Доста къщи се закупиха напоследък. Благодарение на г-жа Милена Рангелова, кмет на общ. Симеоновград, се извърши основен ремонт на общински път Калугерово – Навъсен. Предстои ни още много работа за благоустрояването на нашето село.
Стараем се да отбелязваме почти всички празници в календара. Вече се подготвяме за нашия сбор, който се провежда традиционно през октомври, на Петковден по стар стил, или около 27-ми. Църквата ни е „Св. Петка“ и благодарение на г-да Жечеви преди няколко години й бе извършен цялостен основен ремонт. Както и на покрива на залата и покрива на спирката в центъра. От мое име и името на жителите на село Навъсен отправяме най-сърдечните си благопожелания и благодарности към наследниците на Жечо Бонев – Господин и Кънчо Жечеви.
Наблизо се намира една местност Корийката (малка горичка), където тукашните ловджии са си изградили хубав навес, с маси и пейки и се събират. За удобство Жечеви направиха там и пещ – за печене на агнета. И всички жители на селото могат да се възползват от тази придобивка.
Когато започнах работа като кмет (през ноември), първата ми задача бе да почистим. Защото всичко бе в бурени, треволяци и пр. Дори голяма част от тротоарите не се виждаха. С подкрепата на местните земеделци и с малко финансова помощ успяхме да постигнем един по-приветлив вид. Така посрещнахме Новата година начисто на площада с фойерверки, със светлини – както трябва.
Отбелязваме важните дати, спазваме традициите. Активна дейност в това отношение развива и читалището ни „Пробуда 1930“. Аз съм председател, а читалищен секретар е Жечо Желязков, който отговаря и за библиотеката. Сформирана е певческа група за автентичен фолклор, която се представя на различни фестивали и форуми в цялата страна и винаги се връща със златни медали и отличия.
Празничният ни календар започва от Коледа, когато правим коледни банкети, разполагаме и с коледарска група. На Нова година се събираме в 0,00 ч. в центъра пред кметството с по чаша вино. На Сирни заговезни палим традиционните огньове и стреляме с перлици (стрелички, чавги). На трапезата разполагаме халва, сирене, вино и така се веселим. За 8-ми март също правим тържество и на всяка една жена от селото подарявам по едно цвете, лично от мен. На 1-ви март обикаляме от къща на къща и раздаваме мартеници за здраве. 24 май отбелязваме редовно, Лазаровден също – с малки деца, лазарки. Разбира се, Великден, с великденска украса, с организирано боядисване на яйца, с кулинарна изложба и т.н.
Съвместно с общината и с местните земеделци провеждаме при нас ритуала зажънване. Той е по идея и инициатива на г-жа Милена Рангелова, кмет на общ. Симеоновград, с цел всяко село да си отбелязва определен празник. В съседното Калугерово, например се почита Трифон Зарезан и там всички зарязваме лозята. В Тенево се събираме на Гергьовден, където тази година стана много голям празник. И така…
Лекарски кабинет нямаме, ползват се лични лекари в Симеоновград и Гълъбово (и двата отстоят на около 7-8 км). Училището и детската градина също са затворени отдавна. Хората в трудоспособна възраст работят в близките ТЕЦ-ове, в рудниците, в частния бизнес. Но повечето са пенсионери.
Не разполагаме и с някакви значими природни забележителности в околността. Наблизо е единствено големият граничен вал Еркесия, който в древността е разделял България от Византия. Започвал е от р. Марица и е достигал до Черно море. Сега с колеги обмисляме разработването на проект за екомаршрути, екопътеки, с къщи за гости, който се надяваме да осъществим в близко бъдеще.
А защо е наречено Навъсен? Едно от преданията, които съм прочела в летописната книга и съм чула от възрастни хора е, че когато турци са преминавали оттук местните хора са ги гледали много сърдито, с т.нар. серт сурат. И оттам идва името сурат или Сурут, което е първото. Това е единственото село не само в България с такова име. Преди години е постъпило предложение да бъде преименувано на Веселиново, но то е отхвърлено от тукашните жители.
Въпреки всичко това аз ви уверявам, че в Навъсен хората са усмихнати! Моята цел е да го направим едно по-добро място за живеене. Да се завърнат повече млади хора, да си отглеждат тук децата. Защото, когато едно дете расте свободно, в такава среда, близка до природата, става човек! Това е моето виждане!
Преди да стана кмет, работех в община Симеоновград, като специалист Култура. Като с главния експерт тогава организирахме различни културни мероприятия в региона. Работата ми бе приятна, но монотонна. Така се амбицирах да дойда тук, да направя нещо, да докажа, че може! И че не всичко става само с пари…
Екип на „Агровестник“
(повече в Агровестник – стр. 5-6)
