*признава Митко Михайлов, който стопанисва биопчелин с 55 кошера в живописен район в Сакар планина, край селата Главан и Българска поляна.
Митко Михайлов е собственик на биопчелин, който се намира в чист район в Сакар планина. Той е разположен между селата Главан и Българска поляна, като местността е изключително живописна. Стопанинът е с две висши образования – „Електроника“ и „Счетоводство и контрол“, и работи като мениджър в банка. Любовта му към пчеларството започва постепенно, но вече 21 години се занимава с този интелигентен занаят. В свободното си време редовно ходел до къщата си в с. Българин. Възрастен познат Пейко Дялов му дал първото кошерче и му показал основни неща за отглеждане на пчели. Започнал усилено да чете пчеларска литература, защото според него е много важна теоретичната подготовка. Постепенно това хоби започнало да му харесва. Особено се впечатлявал от организацията и поведението на пчелите.
С времето увеличавал кошерите. Първо ги удвоил и постепенно достигнал бройката от 42 кошера. Обаче ги отглеждал на място, което е било близо до местното училище и решил да ги премести. Веднъж обикалял из Сакар планина, близо до село Главан и бил възхитен от района:
–Преди да се настани някъде пчелин се прави медови баланс, който включва характеристики на медоносната растителност – обяснява г-н Михайлов. – Видях, че там се простират 1000 дка гори с акация и преместих кошерите през 2015 г между землището на населеното място и село Българска поляна. До него са площи, попадащи в Натура 2000. Избрах този район, защото няма интензивно земеделие. Първоначално започнах с конвенционално пчеларство, но от 10 години съм в бионаправлението. Сертифициращата фирма е „Балкан Биосерт“.
В момента стопанисвам 55 пчелни семейства. Пашата е диворастяща растителност, акация, както и някои билки – комунига, зърнастец, облепиха и др.
Стопанинът сподели, че в годините с оскъдна паша, трябва да промени начина на пчеларстване и да се приспособи. И че за да се развива пчелното семейство, то трябва да е здраво. В началото е започнал да ползва разрешения препарат „Тимол“ за борба с акарите. Неговото активно вещество се съдържа в билката мащерка. Обаче се е оказал неефективен и започнал да прилага оксалова киселина.
Другото, което променил, е свързано с факта, че пчелинът е в планина, където климатът е малко по-хладен. В местността преминава студено течение. Затова през есента затваря дъната на кошерите, за да е по-топло. Прелката е затворена обикновено с прополис, но оставя 2-3 см отвор, за да не прониква студен въздух. Практика е да поставя между 10-те рамки преграда по средата, защото отоплението на кошера е по-лесно. Спазва правилото на „Трите Т“ – тясно, топло и тъмно.
Тази година е сравнително добра за неговата дейност. Пчелинът е далеч от интензивно земеделие и затова загубите му са в рамките на нормалното. През пролетта първата паша са били цъфнали дървета и трънки. Месец май е бил добър в началото, но после са настъпили студове. Затова акацията е цъфнала по-късно, заради по-хладното време.
Добивът му този сезон е 700-750 кг мед от всички паши, или средно 15 кг/кошер, което е добър резултат за биопчелин.
През годините Митко Михайлов е ползвал националната пчеларска програма. Закупил е нови кошери и е подменил почти целия пчелин. След това по друга мярка е закупил пчеларско оборудване – матуратор, восъкотопилка, маса за разпечатване. Разполага с една електрическа 24-рамкова центрофуга. Той се справя сам с прибирането и преработката на меда.
От самото начало реализира продукцията си на близки и познати. От години вече я предлага на маса на пазара в Харманли. Опитвал е да продава чрез магазини, обаче е установил, че най-добрият подход е производителят да има пряк контакт с клиентите. Обяснява им какво е съдържанието на меда, от какви билки е, технологията на пчеларстване и др. Всяка година прави анализ в централната лаборатория на БАБХ – София и винаги е готов да покаже протокола от него. Сега се подготвя да участва във фестивал в Харманли, който се провежда на 12-13 септември и в неговите рамки се предлагат фермерски продукти.
-Обичам природата и ми харесва да произвеждам качествени и чисти продукти! – признава стопанинът.
Лилия Лозанова
(повече в Агровестник – стр. 7-15)
