*Заедно със семейството си залага различни видове и сортове зеленчуци и разсад, обработва 9 дка ниви и стопанисва оранжерии.
Данчо Йорданов от с. Салманово, Шуменско, се гордее, че е потомствен зеленчукопроизводител. С това се е занимавал неговият дядо Кольо Димков по прякор Габрито, защото така се е наричал най-големият производител преди демокрацията и дядото е чиракувал при него. Баща му Кольо Йорданов е основател на празника на динята в селото още преди 35 години.
-Самото име Салманово произлиза от турската дума „салма“, което е особен начин на поливане. Водата се пуска да върви по основната леха и се отделя към останалите фитирии – обясни производителят. В рода си Йорданови имат градинари, като вече три поколения от тях живеят в Унгария.
В земеделската дейност участват синът Калин и снахата Димитричка. Самият Данчо е завършил селскостопански техникум в Шумен и никога не се е откъсвал от земеделието. Отглеждали са много дини и пъпеши – 40 дка, а по време на ковид е решил да се занимава с оранжерийно производство на зеленчуци.
Семейството обработва 9 дка ниви. Доскоро е стопанисвало 4,5 дка покрита площ оранжерии, а сега заради липсата на работна ръка ги е намалило на 1,8 дка. Ориентирали са се към отглеждане предимно на български сортове, част от които са стари, както и на някои вносни.
Произвеждат и разсад. Сега са подготвили 3000 стръка домати от местен сорт, 11 000 корена краставици, 15 000 корена пипер „Куртовска капия“. Доматите са „Салмански местен“ сорт – розов и червен. Червеният е още от дядо му, с тънка ципа и достига 700 грама – 1 кг. Розовият също е с нежна обвивка, тежи 600 гр -1 кг. Отглежда още „Розова магия“, „Розали“, „Ръгби“ и „Червено биволско сърце“, „Медалина“, „Идеал“. Сам си произвежда семената. Краставиците са японски сорт и старите „Крокодилки“. Заложил е 1500 корена патладжан, също японски сорт. Тиквичките са отново японски – „Китано“.
Само дините са 9-10 дка, основно „Кримсон Суит“. Подготвя и разсад от тази култура. Пъпешите са български сортове, на горнооряховска фирма. Късното зеле е „Българско кьосе“ и „Балкан“. Грижи се и за 2 дка ягоди, като някога е отглеждал и 43 дка с тази култура.
Стопанството му е поливно, като ползва вода от „Напоителни системи“ – Шумен, от язовир „Тича“. Миналата година е е плащал по 32 ст./кубик, но тази година още не знае какви ще са цените, защото не е сключил договор. За съжаление, среща много проблеми по време на поливането. При авариите изтеклата вода е за негова сметка. Налага се сам да ремонтира тръби и хидранти. Понякога идват неподготвени служители, които не знаят как да коригират налягането на водата! – оплака се той.
В земеделието са налице много проблеми. Разходите непрекъснато се вдигат. Сериозно е повишението на семената, които купува. Например семена от краставици 300 грама са стрували 30 лв., а сега са 30 евро, при българските домати повишението също е двойно. Ползва латвийски тор от 250 литра, който е струвал 30 лв., а сега е 32 евро. С 300% са поскъпнали торовете. Прилага биохумус на водна основа, който подава листно и през системата за капково напояване. Струвал е 7 лв. литъра, а сега е 5 евро.
Няма големи разходи за гориво, защото разчита само на един малък трактор. Обаче има негативен опит с европроектите. Миналата година семейно са кандидатствали с проект по ПРСР и са били одобрени, но е трябвало да се откажат. Проблемът е бил, че проектът е подаден от името на снахата, която тогава била бременна. Поставили им условие – или да получи финансиране по проекта, или да получава майчински.
-Не мога да разбера какво общо има едното с другото! – възмущава се Данчо Йорданов. Другото, което го притеснява е, че е забранено използването на турски препарати у нас. А те са не само по-евтини, но и по-качествени и ефективни. Запознал се е с действието им, защото от 2 години посещава земеделски форум в Анталия. Стопанинът не може да разбере защо у нас се внасят зеленчуци от Турция, пръскани с тези препарати, а самите продукти е забранено да се ползват.
Фермерът реализира продукцията си на пазарите в Шуменско и Преслав. Зарежда и малки магазини, с които предпочита да работи. Отделно предлага собствена дистрибуция с два буса. Той признава, че не може да си представи живота без зеленчукопроизводството. Гордее се, че е потомствен зеленчукопроизводител и че синът и снахата го наследяват.
Лилия Лозанова
(повече в Агровестник – стр. 5-6)
