*убеден е Павел Стоименов, който обработва 100 000 дка в Плевенско и Старозагорско, и развива зеленчукопроизводство в Северна България. – Този метод, свързан с нашите традиции, кове и нашето бъдеще!
За Павел Стоименов земеделието е не само в кръвта, но и в душата му. Той се занимава със зърнопроизводство на 100 000 дка в общините Гулянци, Плевенско, и Гълъбово и Опан, Старозагорско. С тази дейност е ангажиран повече от четвърт век, от 2000 г.
Около 25% от площите, за които се грижи, засява с пшеница – тя е основно премиум и твърда. Тази година е дала отлични добиви. Преработва реколтата в собствена мелница в Гърция. Слънчогледът е на 15% от обработваемите земи, а царевицата е с най-висок дял – 60%.
Тайната на успешното земеделие, което практикува, се дължи на това, че прилага Но-тил-технологията. Тя е връщане към корените му, към родовата традиция на земеделстване. През 2007 г., по време на голяма суша, се върнал в родното си село, за да си спомни старите методи, с които са обработвали нивата си неговите предци. Те с крави и дървено рало само са разрохвали земята и са разхвърляли семената. Тогава се обърнал към тези стари методи, които преоткрил в Но-тил технологията. Впоследствие обучил много други земеделски стопани на тях.
-Това е лека и проста технология! – обяснява агробизнесменът. – След прибиране на пшеницата, през август се засява микс от 7-8 специално подбрани покривни култури, всяка от които е със своя роля за подхранване и подобряване на почвената структура. Сред тях са лупина, бакла, фий, грах, масленична ряпа, лен, гречка, бял синап. Те цъфтят преди Нова година и тогава отделят хранителни вещества в почвата. В случая тези култури са подведени да отдадат на хумуса „букет“ от полезни вещества. През януари през студовете наземната им част измръзва, но вече са подхранили почвения слой.
Всяка култура играе специфична роля – елдата отделя фосфор, ленът – калий, бобовите култури акумулират хранителни вещества, ряпата прочиства от използваните хербициди. Те са специално подбрани, за да са в симбиоза и да работят за поддържане на екосистемата на нивите. Развита е колония от червеи, които също дават своята специфична роля за поддържане на почвеното здраве и равновесие.
–През декември, като тези растения цъфнат, полето прилича на градината на съпругата ми вкъщи! – признава усмихнато стопанинът.
Поради създадения резерв от полезни вещества, внасяните торове са редуцирани до 80%, което съхранява не само чистотата на почвения слой, но носи и икономически ефект.
Но-тил е безоранна технология. През април, когато земята се стопли, започва засяването на царевицата и слънчогледа. Тези култури се възползват от богатото наследство на микса от загиналите растения. Заради това се внасят само 3-4 кг/дка активно вещество нитрат, което да задейства метаболизма на растенията. Преди това е създаден 4% органичен нитрат в почвата. Пшеницата се засява, след като се ожънат слънчогледът и царевицата.
Но-тил технологията е особено актуална при климатичните промени и засушаването. Чрез нея се съхранява почвената влага и се създава резервоар от вода, като не се позволява тя да се изпарява.
-Порочна практика е колегите земеделци да продават сламата! Това е все едно да търгуват с „душата на земята“! Така те изнасят жива тор, а после внасят химическа. Затова моят призив е стопаните да не изнасят сламата от нивата! – апелира Павел Стоименов. Той сподели, че целогодишно прави обучения на фермери по прилагане на Но-тил технологията. На 19 август е провел такова пред 270 души в базата си в село Брест. Годишно неговите занятия и семинари се посещават от близо 1000 души, сред които много чужденци.
-Показахме на практика как е възможно при огромното засушаване да жънеш 1 тон/ дка царевица и 300 кг/дка слънчоглед – посочи още той. – Непрекъснато се увеличава интересът към този метод, който вече е доста по-добре застъпен в Унгария и Румъния. За съжаление технологията не е добре приета в университетските среди и не се изучава като академична дисциплина.
За да открие работни места за хората в селските райони, започва да развива и зеленчукопроизводство в село Брест, обл. Плевен. То е разположено на 6000-7000 дка. По-голяма е била първоначалната инвестиция във водопреносна мрежа, разположена на 18 000 дка, която се захранва от първата тераса на Дунав. Мрежата е на основата на пивотни системи и е може би най-мащабната в Европа.
-Въпреки това от тази година срещаме проблеми! Институциите ни спряха водата за напояване, въпреки че цялата ни документация от години е в Басейнова дирекция Плевен – посочи г-н Стоименов. – Затова този сезон сме заложили само 1200 дка картофи и 1500 дка лук. Отделно в Брест сме изградили складова база от 20 000 кв. м за съхранение, преработка и пакетиране на зеленчуци.
Един от най-големите проблеми в земеделието е липсата на напояване. Преди десетилетия сме имали 15 млн. дка поливни площи, а сега са само 300 000 дка. За сравнение поливните площи в Румъния са 34 млн. дка. Липсата на напояване води до стопиране на развитието на земеделския сектор. Затова производителите се ориентират към технологии като но-тил, които са адекватни на климатичните промени. Нещо повече, тази технология съхранява не само почвеното плодородие, но и екологичния потенциал. Оказва се, че методът, свързан с нашите корени и традиции, кове и нашето бъдеще! – обобщи Павел Стоименов.
Лилия Лозанова
(Повече в Агровестник – стр. 5-15)
