*предупреди за тежкото състояние в сектора председателката на Асоциацията на биволовъдите в България Мария Степанчева.
-В близко време се очаква биволовъди и говедовъди да продават животните си или да фалират. Причините са комплексни. На 1 септември приключи периодът на задържане при тези животновъди, а при овцевъдите крайната дата е 19 септември. Стопаните са длъжни да запазят бройката на отглежданите животни 80 дни след края на подаването на заявленията за подпомагане – това поясни председателката на Асоциацията на биволовъдите в България Мария Степанчева.
Втората причина изведе фермерите на протест на 2 септември край великотърновското село Шереметя, който вече отразихме. Конкретният повод бе, че в проектотекста на актуализация на бюджета не са заложени необходимите за агросектора 110 млн. лв. Те бяха поискани от земеделското министерство, като 70 млн.лв. са за временната ковид-мярка на ЕК и 40 млн. лв. трябва да бъдат заложени за други плащания в целия отрасъл.
-Процесите на редуциране на стадата започнаха още от миналата година, като вече има няколко продадени или обявени за продан биволовъдни стопанства от различни региони. Членовете на нашата асоциация са 150 от цялата страна, като под наш надзор са техните 9000 животни. Другата асоциация контролира 4000 глави, като регистрираните биволи в страната са около 11 000 – посочи Мария Степанчева. Тя очерта и тенденциите в интереса към отглеждане на биволи през последните години:
–През първия програмен период той беше изключително нисък, тъй като до 2014 г. не беше предвидена т.нар. обвързана подкрепа. През 2015 г. бяха включени за подпомагане и малачетата, което доведе до неимоверно нарастване на регистрираните животни и намаляване на стойността на плащанията. Това ни принуди на следващата година да се откажем от субсидиите за малките. Тенденцията обаче е намаляване на помощта. Тъй като има модуларна ставка, за 2020-та година са приведени 463 лв./ глава на стопаните с до 50 животни, а на отглеждащите над този брой – по 371 лв. на глава.
Не само биволовъдите, но и всички животновъди в страната са в изключително тежко положение. Допълнителен фактор е поскъпването на разходите за производство на единица продукция – еленергия, горива, храна за животните и др. Повишаването на цената на фуражите е около 45-50%, като тенденцията започна плавно от края на миналата година. Рязкото поскъпване се усети след тазгодишната жътва и докато през 2020 г. купувахме пшеницата по 30-32 ст./кг, сега е 40-45 ст./, а царевицата е 50-55 ст./кг. Прогнозирам още по-високи изкупни цени на земеделската продукция, тъй като стопаните я държат на склад в очакване на по-изгодни оферти.
Всички тези негативни фактори се отразяват изключително тежко на българския фермер. От учебниците знаем, че за да е рентабилно едно стопанство за 1 литър мляко трябва да отиват около 3 кг фураж. А малките стопани работят не само на прага на оцеляването, а направо на загуба. Затова е закономерно, че пристъпват към ликвидация на стадата.
Четвъртият сериозен проблем е несправедливо ниската изкупна цена на млякото, която запазва почти един същи стойности години наред. В определени региони като Северна България кравето мляко се изкупува по 40-45 ст./л, като тавана получават по-крупните стопанства – максимум 70 ст./л. Биволското мляко за малките стартира от 80 ст. до към 1 лв./л, а за големите ферми е в диапазона 1-1,4 лв./л. Количеството мляко на биволицата варира по време на латакциония цикъл, като средно е 8-8,5 литра дневно. Същото се отнася и за маслеността, която при „Българска мурра“ е 5,5-7% и отново зависи от сезона, състоянието на животното и до голяма степен – от храненето. Необходими са високо протеинови дажби, които много от стопаните не могат да си позволят.
Петият фактор за трудното положение на българския животновъд в момента е нелесният достъп до финансиране по европрограмите. За да инвестира в модернизация на фермата и в нейното развитие, стопанинът трябва да разполага с необходимата сума, за да реализира проекта си, а след това да очаква да му се възстановят половината от разходите. Например по мярка 4.1. „Инвестиции в земеделските стопанства“ през миналата година одобрените проекти бяха с 53 точки. Въпреки, че остана финансов ресурс, с получилите например 52 т. не бяха сключени договори. Сред некласираниите беше и моят проект (52 т.), като исках да изградя два обора с доилна зала. Наложи се да взема банков заем, за да реализирам идеята си.
Освен това от 2 г. животновъдите са принудени да покриват по-високи изисквания, а значителна част от тях не могат да направят такива инвестиции. Причината е, че през 2019 г. бяха заложени изменения в Закона за ветеринарномедицинската дейност, въз основа на които се увеличиха изискванията, на които трябва да отговарят стопанствата, за да бъдат регистрирани във ветеринарната система ВЕТИС. Доскоро регистрацията се извършваше по по-либералния чл.51, а от м.г. вече е по чл.137. От година текат проверки на БАБХ дали стопанствата са изпълнили новите стандарти и правят предписания. На непокрилите новите стандарти се спират субсидиите и ги получават чак след като станат изрядни. Това е допълнителен удар по дребните фермери, които от тази година трябва да се регистрират като „лично стопанство“.
Затова Асоциация на българските биволовъди подкрепя стачните действия на колегите от агросектора. Трябва ясно да се разбере, че българските стопани имат нужда от подкрепа, защото те произвеждат храната, която слагаме на трапезата ни – категорична бе г-жа Мария Степанчева.
Лилия Лозанова
(повече в Агровестник – стр. 7-21)
