Радостина Донева и каузата „Източнобалканска свиня“

* Младата председателка и колегите й от АРСИС създават успешен прецедент – регистрират търговско дружество, дъщерно на АРСИС. Асоциацията е започнала регистрация на „Месо от Източнобалканска свиня“ като продукт със защитено наименование за произход, което е висше ниво в схемите за качество на ЕС.

Радостина Донева се е заела с мисията да защити и популяризира една уникална порода – Източнобалканската свиня. От ноември 2015 г. е председател на Асоциация за развъждане и съхранение на Източнобалканската свиня (АРСИС). Само за около 2 години младата дама и останалите членове на Асоциацията създават успешен прецедент – в края на м.г. регистрират първото търговското дружество, дъщерно на развъдна организация в страната – „Източнобалканска свиня“ ЕООД. Към момента членовете на АРСИС са 20 фермери, отглеждащи Източнобалканска свиня от областите Шумен, Варна и Бургас – с около 3200 животни от автохтонната порода, като разплодното ядро е от 1200 свине-майки и нерези.

Резултатът от тази иновативна инициатива се случва бързо и в мащаби, за които повечето родни фермери не могат да мечтаят. Благодарение на подкрепата на „Слоу Фуд“ в България е сключен дългосрочен договор с „Метро“ и месото от Източнобалканскса свиня се предлага като ексклузивен продукт – част от кампанията на веригата за подкрепа на българските продукти. Качествата на това месо е оценено и от родните професионални готвачи. То се предлага в едни от най-елитните гурме ресторанти в страната.

С какво Източнобалканската свиня е уникална? Породата е изключително древна – според официални източници е на около 2500 години. Начинът й на отглеждане се е запазил във вековете до днес почти непроменен. Характерното местообитание на Източнобалканската свиня са широколистните горски терени и необработваемите земеделски площи по източните склонове на Стара планина. Свинете се отглеждат целогодишно на открито. Понеже са на свобода и консумират естествена растителност, това предполага голям дял на ненаситените мастни киселини спрямо наситените в структурата на месото и мазнините. От движението и от по-бавния темп на растеж мускулните влакна в месото са по-ясно структурирани, месото е богато на меланин, който му придава характерен ярко-червен цвят с керемиден оттенък.

Адаптивността животните към специфичните климатични условия води до натрупване на по-висок процент вътремускулна мазнина, която придава мекота и сочност на месото при готвене. Като цяло, процентът на постното месо при Източнобалканска свиня спрямо живото й тегло, по обясними причини заради структурата на мазнините, е доста по-нисък в сравнение с културните породи.

Това е единствената порода, за която у нас е въведено териториално ограничение за отглеждането й, което включваше доскоро 13 общини от областите Шумен, Варна и Бургас. След активни действия от страна на АРСИС в Наредба № 6 от 20 март 2007 г. за условията и реда за пасищно отглеждане на свине от Източнобалканската порода и нейните кръстоски, е добавена и община Аврен, област Варна.

Голямата битка – месото от Източнобалканската свиня да бъде вписано като продукт със защитено наименование за произход в европейския регистър. От няколко месеца АРСИС е финализирала първия етап от процудурата, съгласно РЕГЛАМЕНТ № 510/2006 от 20.03.2006 г. относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски и хранителни продукти. Кандидастваме за най-високото ниво на свързаност между продукта и конкретна територия – който предвижда продуктът да отговаря на две важни изисквания. Първото е, качеството или свойствата му трябва да се дължат предимно или изключително на географската среда, която включва природните и човешките фактори, като климат, качество на почвата и местното ноу-хау, т.е. традиционните знания на населението. Второто е, производството и преработките на суровините до крайния продукт трябва да стават в определения географски район, чието име носи продуктът. Степента на проследяемост е на високо ниво, обясни Радостина Донева. На 30.12.2016 г. е входирала първата папка с документация в министерството на земеделието и храните. Синтезираният вариант на документацията е близо 115 страници. Извършени са и специални проучвания за Източнобалканската свиня – в различни източници.

В момента Асоциацията трябва да подготви още един документ – надеждни доказателства за проследимост и измерими характеристики за всички етапи за производството на месото от Източнобалканска свиня. Самата процедура е взаимодействие с компетентните институции. Чакаме Българската агенция за безопасност на храните да разпише мерки за биосигурност, относими за животновъдните обекти за отглеждане на Източнобалканска свиня.

Дори при успешен финал на процедурата и вписване в европейския регистър като защитено наименование за произход, не е сигурно засега дали фермерите ще могат да предлагат месото на европейския пазар и в трети страни. Причината е, че върху износа на месо и за Европа, и за трети страни има наложен мораториум поради класическата чума по свинете. Това заболяване е изкоренено от България още през 2009 г., но забраната не е свалена, обясни председателката.

Коя е Радостина Донева и защо автохтонна порода е нейна кауза? Тя е дъщеря на известния фермер от Шумен – Кульо Кулев, отглеждащ Източнобалкански свине. По негова инициатива през 2005 г. е създадено „Национално сдружение за развъждане, отглеждане и запазване на Източнобалканската свиня“. В последствие, през 2006 г. е сред учредителите на „Асоциацията за развъждане и съхранение на Източнобалканската свиня“ (АРСИС), като става и неин председател. Дъщеря му винаги е била с него и познава всеки момент от живота на питомците. Смята ги за дар, с който природата е целунала България. Завършва бакалавърска и магистърска степен по „Финанси“ в УНСС, след това втора магистърска степен специалност „Бизнес администрация за висши управленски кадри“ в Американския университет в България. В периода 2005-2016 работи като данъчен консултант в български и чуждестранни компании.

Два са преломните моменти в съдбата й, които я карат да се върне към корените си и отглеждането на Източнобалканската свиня. Тази дейност е традиционна за рода й от векове, както и за много хора от Шуменско. Вторият е, когато съпругът, който е от Северозападна България, опитва за пръв път месото от семейната ферма и споделя, че този продукт има невероятни вкусови качества. След това осъзнава, че вместо да впряга професионалната си компетентност като данъчен експерт, може да помогне на баща си и неговите колеги. Това са хора, които с честен труд, преодолявайки много трудности, но и с много любов работят за съхранението на тази порода.

Така поема председателството на АРСИС и понеже тази дейност й е присърце, за 2 г. извежда каузата до европейско ниво.

Лилия Лозанова

(повече в Агровестник – стр. 7-8)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!