*категоричен е г-н Мехмед Бесоолу, който стопанисва ферма с 2000 животни от породите Лимузин, Абърдийн и Херефорд в с. Александрово, общ. Павел баня. Разочарован е, че българските телета се изнасят за кланици в чужбина поради липсата на държавна политика у нас.
Пътуваме към модерната ферма на „Тера 04“ в с. Александрово, общ. Павел баня, разположено между Стара планина и Средна гора. След отбивката от подбалканския път за София, погледа ни приковават зелените ливади с пасящи животни по тях. Всичко е зелено и красиво, изглежда поддържано с желание и професионализъм. Срещаме се със собственика г-н Мехмед Бесоолу, който беше любезен да разкаже за нашите читатели за своята дейност и перспективите, които вижда пред сектора:
-Вече 25 години се занимаваме с животновъдство. Тази ферма е създадена през 2004 г. като основното направление е месодайно. Избрахме го, защото в млечния сектор проблемите с работната ръка, с цените на млякото, с непрекъснатата ангажираност, са много… – започна г-н Бесоолу. –
Аз от доста години имам мерак да се занимавам с месодайни животни. Всеки ден съм при тях, гледам си ги като деца. В същото време развиваме и други бизнеси – имаме розопроизводство, розопреработка. Размерът на растениевъдството ни е около 20 000 дка – толкова, че да изхраним животните. Всичко, което добиваме е за тях – фуражи, бали, сена, люцерни… Първите животни сме закупили от ТКЗС-та, които през ония години бяха от внос и висококачествени. От Троянския институт също взехме…
Към момента отглеждаме 2000 животни от породите Лимузин, Абърдийн Ангус, включително червен, и Херефорд. Всички са на пасищно отглеждане. Те издържат много на студ, устойчиви са. Есента ги сваляме от планината, отделяме телетата, вкарваме ги в секторите за угояване. Но майките и в момента са там, там се отелват, в природата, на открито. Зооинженерите ни обикалят електропастирите, контролират процесите, наблюдават животните ежедневно. Площите са ни достатъчни, имаме и ниви, които оставяме за пасища. А когато свърши тревата, ги дохранваме.
Осеменяваме само естествено! Биковете са 50-60 поне. Мъжките оставаме при нас за доугояване, държим ги до 600-700 кг, след което отиват за клане. Пазар има и то необятен. Лошото е, че НАШИТЕ ХУБАВИ ЖИВОТНИ ЗАМИНАВАТ ЗА ЧУЖБИНА! ДЪРЖАВАТА ТРЯБВА ДА ИМА ПОЛИТИКА ДА ОСТАВАТ ТУК, ЗА НАШЕ ПОТРЕБЛЕНИЕ!
Да субсидира фермерите, които се занимават с месодайно направление, за да дават животните си на българска кланица. Казах ви откога се занимавам с тази дейност, от години хубавите ни телета „пътуват“ за Косово, Албания, Гърция, Турция… Просто у нас пазарът не позволява те да се заколят, защото цената е висока. И кланиците не могат да ги вземат.
Месодайните телета трябва да си направят килограмите и възрастта, за да може месото да се мраморира. Да има качество! Най-подходящото живо тегло за клане на Абърдийн, например, е 600-650 кг. Всичките ни животни са селекционни, получаваме си субсидията. Членуваме в Асоциацията за развъждане на месодайни породи говеда в България, даже съм един от учредителите. Аз много държа на качествената селекция, за да се произвежда и качествено месо!
Тепърва имаме намерение да разработим проект за изграждане на кланица и така да затворим цикъла! Да си ги колим ние и занапред тези животни да остават в България! Подготвяме документите. Смятам до 2 години да приключим с изграждането, като кланицата ще бъде на територията на фермата и трябва да разполага с по-голям капацитет спрямо броя на животните ни.
Всичко, което виждате изградено тук е със собствени средства. Не сме ползвали европейски проекти. Базата е разположена на 20 декара. На друго място ни е розоварната. Екипът на фермата наброява 10 човека, говорим с механизатори, зооинженери, ветеринарен лекар, всички. Някои от тях са при мен от 20 години. Аз съм управител и собственик. Съпругата ми се занимава основно с документалната част, дъщеря ми също вече се включва.
Какви трудности срещам в работата? Трудности винаги има, но КОГАТО ПРОИЗВЕДЕШ ХУБАВА СТОКА, ПАЗАР СЕ НАМИРА! Според мен БЪЛГАРИЯ ТРЯБВА ДА НАБЛЯГА НА СЕЛЕКЦИЯТА, НА КАЧЕСТВОТО, ЗА ДА СМЕ КОНКУРЕНТНОСПОСОБНИ!
Що се отнася до розопроизводството – много колеги се отказват. Розите се берат само ръчно, нужни са десетки хора. Нашите берачи извозваме чак от Сливен, плащаме транспорт, еднодневни договори и т.н. Ние все още успяваме да запълним капацитета на розоварната. Отглеждаме около 700 дка роза Дамасцена, поддържаме ги в много добро състояние.
Кое ми доставя най-голямо удоволствие в работата? Радвам се на това, което съм създал. Дано младите след мен да поемат бизнеса!
В бъдещ план? Искам да увеличим поголовието и да вкараме 2 нови породи – Шароле и Симентал. И да затворим цикъла с преработвателното предприятие. В заключение искам да кажа дано секторът да се развие, защото животните в България намаляват!
(повече в Агровестник – стр. 7-8)
