*това потвърждава и 37-годишният Христо Георгиев, който отглежда над 400 Каракачански овце и близо 20 кози от Калоферската дългокосместа порода в Долна Градешница, общ. Кресна, Благоевградска област.
Христо Георгиев от Долна Градешница, община Кресна е на 37 г. и от 13 г. се занимава с фермерство. Той е най-крупният и най-младият животновъд в населеното място. В момента се грижи за 409 каракачански овце и 19 кози от породата Калоферска дългокосместа. Още като дете заобиква тази професия, въпреки че семейството му отглежда малко животни, само за лични нужди. Наследява от баща си около 50 питомци и за десетина години ги увеличава близо осем пъти.
Грижите по каракачанската овца са сведени до минимум – непридирчивостта й към хранителната база е пословична. Освен пашата не получава допълнителна храна дори и през зимата, с изключение през най-суровите снежни и студени дни, когато не може да пасе. Стадното й чувство е силно развито.
Предвид пасищното й отглеждане, млечността й е сравнително добра. От една овца за целия доен период се получават около 40 литра мляко с 6,5-8,0% мастни вещества. Дневно Христо Георгиев издоява от едно животно около 500-700 грама. Дои ръчно заедно със съпругата си Надя Варсанова и с пастира. Сутрин и вечер тази процедура им отнема около 1,5-2 часа. Предлага млякото на търговец от района, като изкупната му цена е леко завишена (с 20-30 стотинки) спрямо миналата година и е около 1,7-2 лв./литър.
Каракачанските овце почти целогодишно са на пасищно отглеждане. Ползва около 200 дка общински ливади от общо около 300 дка, тъй като много терени са обрасли в храсти и дървета и не подлежат на почистване.
Ежедневието на Христо Георгиев преминава от тъмно до тъмно във фермата. Сградния фонд е изградил сам на частен имот, който е бил голя поляна. Започнал е с подравняване на терена, след това поетапно е изградил стопанската постройка. Тя е с капацитет за 500 животни. Не е ползвал никакви проекти и инвестира само собствени средства в развитие на стопанството. Получава подпомагане само за селекционен надзор и за това, че отглежда автохтонна порода. Обаче то е за по-малко от половината му животни от 2 години. На национално ниво се е оказало, че броят на каракачанските овце е превишил допустимия „таван“ за автохтонна порода и са „орязали“ подпомагането на стопаните. Всички негови колеги, членове на РАМПО (Развъдна асоциация за местни породи овце) страдат от намаляването на финансирането…
Лилия ЛОЗАНОВА
(повече в Агровестник- стр. 7-8)
