<<>> В едно изречение обобщава ситуацията в сектора инж. Росен Петров от Стара Загора, за който земеделието е и хоби, и бизнес. Успехът идва, когато човек обича това, което прави! – убеден е той.
<<>> Разбира се, не са редки и разочарованията, като невъзможността това лято да си реализира продукцията от дини и пъпеши.
Инж. Росен Петров съвместява няколко длъжности – зърнопроизводител, градинар и инструктор по земеделски машини. Завършил е ВТУ „Ангел Кънчев“, Русе. Говорихме си за нещата – такива каквито са, за хубавите моменти, за позитивизма и отчаянието, които съпътстват и неговото ежедневие. Ето какво разказа той пред наш репортер:
-Обработвам малко земя в землищата на с. Пъстрен (180 дка), на Бъдеще (50 дка), на Памукчии (20 дка), както и в с. Горно Ботево – към 130 дка. Така че площите, които стопанисвам са близо 400 дка. Отглеждам зърнено-житни култури, пшеница, слънчоглед, а в с. Бъдеще – дини и пъпеши. Обмислям да заложа и консервни домати, тъй като полето е в близост до реката и има възможност за поливане. Но оказва се, че това производство е проблемно, изискванията са огромни.
Донякъде съм разрешил проблема с Басейнова дирекция – Пловдив да ползвам водата от р. Сазлийка, но оказва се, че тя попада в Натура 2000 и в дърветата покрай нея гнездят птици, та видите ли, помпата, която работи, ще ги смущава. И те ще спрат да гнездят, да снасят яйца, да отглеждат малките си…
Това е единият „препъникамък“, но има и други. Изкупната цена на пшеницата е 17 цента при 1.75-1.80 евро цена на горивото, торовете – скъпи и прескъпи, препаратите – също, а рентите – високи. И моите виждания са, че управляващите не желаят страната ни ДА БЪДЕ ПРОИЗВОДИТЕЛ, А ВНОСИТЕЛ!
Защо водата от река Сазлийка спокойно изтича в Гърция и Турция и там фермерите я ползват безпроблемно, а ние не можем!? Помпата пречи на птиците да гнездят високо в дърветата! Не е ли това парадокс! Оправданието е, че европейските изисквания са такива. Да, но Европа внася от Турция плодове и зеленчуци, а Турция не е страна – член на ЕС, знаем там как се произвежда. А ние сме длъжни да спазваме изискванията на Европа…
Друго, за да правим успешно земеделие у нас от години се тиражира идеята за създаването на кооперативи. Да, чудесно! Но къде са преработвателните предприятия, къде да реализирам зеленчуците, които възнамерявам да произведа? Ще се съберем двайсетина стопани от едно село, ще отглеждаме домати, пипер, патладжан и пр., но не се знае кой ще ни ги изкупи. А освен всичко това ПРИНАДЕНАТА СТОЙНОСТ е редно да остане при нас. Само че ние какво правим, произвеждаме зърно и то се изнася. Защото няма къде у нас да реализираме пшеницата и ечемика.
Базата ми е в с. Бъдеще. Нямам достатъчно капацитет за съхранение на дините и пъпешите, 50 тона дини стоят на полето и сигурно ще мина с дисковата брана, пъпешите – също. Съберем 300-400 кг и чакаме купувачи, цените са обидно ниски. Няколко пъти карам тези плодове в Дом за деца в неравностойно положение. Но не си мислете, че и това е лесно, изискванията за предоставяне на такава стока са също огромни и дейността ни се обезсмисля.
А плодовете са чудесни, дините са тънкокори, с много добри вкусови качества. Доволен съм от добива и всичко съм постигнал с много грижи. И най-вече с много любов, защото е изключително важно ДА ОБИЧАШ ТОВА, КОЕТО ПРАВИШ!
Вода в тези летни жеги подавам през ден, насаждението е с мулч, с капкови маркучи. А продажната цена на тези вкусни плодове е 15-20 цента за килограм. В същото време надникът на работниците е във висините – по 50 евро дневно. Равносметката: некачествена работа, берат наред, и зрелите, и зелените плодове, гледат да получат бързи пари и да си заминат. Затова и за идния сезон съм решил да не се занимавам повече с това производство, макар че се уча от грешките си и мога да кажа, че съм усвоил технологията.
Та както ви споменах ще премина на други култури – домати, пипер, патладжан, сам ще си подготвя част от разсадите на хидропоника, имам тази възможност. Надявам се, че ще успея. Икономически не ми е изгодно да наемам работна ръка за полските култури.
Надявам се скоро време да реализирам продукцията. ЦЕНИТЕ НИСКИ – РЕНТИТЕ ВИСОКИ! Такава е реалната картина в нашето земеделие. Но за рентите сме си виновни ние – фермерите. Буквално се „надцакваме“ един другиго. Затова и сметките ни не излизат. Договорите с арендодателите са едногодишни, те така предпочитат. Това ни утежнява и моето виждане е, че дребните производители скоро ще си заминем. Ако така вървят нещата ще оставя само моята собствена земя. Земеделието ми е хоби. Правя го с удоволствие, дали губя или печеля – аз решавам как да продължа.
-Разкажете ни за другото ваше сериозно занимание – курсовете, които водите за трактористи, комбайнери, багеристи – питаме на финала инж. Петров.
-Старая се да предам опита си на по-младите, но някои от тях буквално се записват заради документа. Но някои момчета работят, имат собствен бизнес и от малки са по машините, да призная има младежи, които знаят повече от мен, най-вече по съвременната техника. Боравят безупречно с нея.
Организирам поетапно групи, минимум 10 кандидата независимо от кой район на страната са. Обучението е 100 часа, по 50 часа теория и практика. Обикновено занятията са в съботите и неделите, през останалото време курсистите са на работа. След това заявявам имената в КТИ – София.
В изпитната комисия участвам заедно с преподаватели по съответните дисциплини от София, от Ямбол, включително и представител на местната КТИ. Едната категория е: „Трактор верижен, колесен“, втората ТВК – зърноприбираща техника и силажокомбайни, но има и трета ТВК-М (мелиоративна техника, включваща управление на багер, булдозер, гредер, скрепер и челен товарач). Тарифата за трактористите е 250 евро, 300 евро за комбайнер и мелиоративна техника.
Стремежът ми е завършващите да бъдат обучени, да имат основата. Вече 30 години практикувам това, преди земеделието бях учител по селскостопанска техника в Българо-Германския център към Тракийския университет. Обучавахме безработни лица.
Обучението на курсистите ми доставя удовлетворение, разбира се без толерантност, лична ангажираност и индивидуален подход не могат да се постигнат резултати. Болно ми е обаче, когато се записват само заради документа.
И отново ще припомня, къде е ролята на държавата в образованието, в земеделието?
Желаещите да запишат курсове за водачи на селскостопански машини в школата на инж. Росен Петров могат да се обадят на тел. 0887 019 014
Велина ПЕТКОВА
(повече в Агровестник – стр. 9-11)
