<<>> признава Ангел Аршинков от Пловдив, който от десетина години отглежда декоративни тикви, а неотдавна създава и дюлево насаждение с перспективни сортове.
Ангел Аршинков бе един от производителите, който представи своя продукция на Празника на тиквата в Цалапица преди седмица. Ето какво сподели той пред наш репортер:
-Със земеделие се занимавам от 10 години. Отглеждам около 20 дка тикви и още толкова дюли, по професия съм агроном, възпитаник на университета в Пловдив. Обикновено се твърди, че случайни неща в живота няма, но към декоративните тикви се ориентирах точно казано случайно. Синът ми като малък се забавляваше с костюми за Хелуин, а тогава отглеждах зеле и пипер. Реших да пробвам, да засея от тези тикви, ей така, като хоби. Заложих ги на малка площ, но се оказа, че към тях проявиха интерес доста търговци. Разпродадох ги много бързо, а това ми подсказа, че има незаета пазарна ниша и започнах.
По време на едно пътуване през Австрия видях, че такива декоративни плодове стопаните ги бяха оставили буквално на отбивка на пътя. Хората минаваха, пускаха в кутия по 2 евро и си вземаха декорирана тиква. Хареса ми и тази идея, помислих си, че мога да допълня и другата ниша. Партньорите ми от „Фантастико“ – София, проявиха интерес и започнахме да работим съвместно, вече станаха 7 години. Аз предоставям на тази голяма търговска верига декорирани тикви. Дали е трудно? Не, не е необходимо да си художник, рисува ги моята съпруга, приятели. Ползваме обикновени акварелни бои. И ето, че една детска игра може да се превърне в бизнес.
Освен със зеленчуците, които отглеждам ми хрумна идеята да се заема и с трайни насаждения, макар че това е друго направление в земеделието, инвестицията не е малка, но е дългосрочна. И ако да речем интересът към тиквите намалее, то дюлите, които отглеждам ще останат и ще дават плодове. Проблем у нас навсякъде е работната ръка, но не е все едно да береш череши, за които ти трябват работници в точното време, докато дюлята можем да събираме семейно. При добра организация плодовете от нашата градина могат да бъдат прибрани за седмица.
Дюлите, незнайно защо, са като че ли малко пренебрегвани, водят се като неприоритетна за страната култура, независимо че грижите за тях са същите както при останалите овошки.
Насаждението ми е младо и засега ограничените количества, които съм произвел почти веднага се реализират. Подбрал съм турски сортове, които са без мъх, ярко жълти, стипчивостта им е по-малка, а захарността е по-висока. Обикновено плодовете достигат до 300 грама, някои нарастват и до 600-700 грама. Зависи от дървото, от годината.
Искам да изкажа задоволството си като участник в този красив и първи по рода си празник. Поздравления за екипа на „Опора Заден“, че организираха това събитие. Единият сорт тикви, който отглеждам и съм донесъл тук е оранжевата едра тиква, сорт Санкт Мартин – хибрид, подходящ за изработката на фенери.
Най-привлекателното в моя бизнес е, че проследявам развитието на растението от семенцето. И свободата, която ми дава. Невероятно е да отидеш на полето, да се насладиш на тази необятна шир с красивите оранжеви топки. И най-хубавото е, когато реализираш стоката, тогава трудът ти се отплаща…
(повече в Агровестник- стр. 20)
