*И все се надяваме, че следващата година ще бъде по-добра! – споделя Радостин Димитров, който практикува „Но-Тил“ и възстановително земеделие на 6000 дка край Бургас. Според него липсата на работна ръка и огромната бюрократична тежест са сред най-големите проблеми в сектора.
Радостин Димитров практикува „Но-Тил“ и възстановително земеделие на 6000 дка в землището на град Бургас, както и в близките Долно Езерово и Лозово. Той започва с тази дейност през 2007 г. и я развива почти 20 години. Стартирал е с наследствени земи, които постепенно е увеличил. Преди това е стопанисвал язовира в кв. Долно Езерово и на шега решил да засее пшеница, с която да храни рибите. Създал и овощна градина – 47 дка череши и 7 дка сини сливи. Обаче се отказал от тази дейност заради липса на работна ръка и поради това, че черната златка унищожила 90% от насаждението.
Въпреки че всяка година ревизира структурата на зърнените култури в стопанството, половината от него засява с пшеница – около 3000 дка. Залага на френска селекция и добивите му са в порядъка на 700-750 кг/дка. Основните агродейности са сеитба, едновременно с торене с комбинирани торове. Напролет следва пръскане и торене с азот и след това е жътвата.
Рапицата е 2000 дка, като тази година добивът е 300-320 кг/дка, като залага на американска селекция хибриди. Слънчогледът е 1300 дка, като се отплаща с около 300 кг/дка. Царевицата е 400 дка.
-2026-та беше първата с малко по-висока влажност след серията от 4-5 сушави години! – сподели стопанинът. Той посочи още, че през пролетта се налага да чакат до 11 часа преди обяд да се вдигне росата, за да пръскат.
Радостин Димитров уточни, че въпреки че ползва по-икономична технология, усеща повишението на различни производствени „пера“. Резервните части тази година са се повишили в сравнение с миналата с 25-30%, като само гумите за трактори са скочили с 25%. Торовете миналия сезон е купувал на 700 евро/тон, а сега – за 900 евро/тон. При препаратите за растителна защита повишението е 15-20%.
Той отчита като положителен факт, че практикуването на „Но-Тил“ и възстановително земеделие редуцира много от обработките и агродейностите. След прибиране на пшеницата засява покривни култури, като ползва специална смеска, в която присъстват ръж, нахут, ряпа, овес, грах и др. Всяка от тези култури подобрява структурата и запасеността на почвата.
-Оставяме ги на полето, някои измръзват през зимата, други ги терминираме /унищожаваме/ с препарати за растителна защита – поясни стопанинът. – След това се засява пролетна култура – царевица или слънчоглед. При „Но-Тил“ технологията спестяваме от различните основни обработки – оран, дисковане, култивиране.
Г-н Димитров обаче посочи и проблемите, с които се сблъсква заедно с останалите земеделци. Налага се сам с един работник да се грижи за стопанството си, защото не намира качествена работна ръка. Според него подготвени работници направо липсват. Притеснява го и бюрократичната тежест и според него един човек целогодишно трябва да се занимава с административното обслужване на стопанството – договори, ренти, обявления за пръскания и какво ли още не. С тази задача се е нагърбила съпругата му Марина Димитрова, която по този начин му оказва неоценима помощ.
Машинният парк на стопанството е модерен и включва два трактора „Джон Диър“ и „Кейс“ и един зърнокомбайн „Кейс“, както и необходимия прикачен инвентар. Закупил е техниката със собствени средства, на лизинг, като не е ползвал европроекти.
Радостин Димитров има идеи за развитие на стопанството, по които усилено работи. Закупил е терен от 5 дка, на който ще изгради зърнобаза и плоски складове с покрита площ от 3000 кв.м. Смята да започне строителните дейности още в края на настоящата година.
-Земеделците сме позитивни хора, надяваме се, че следващата година ще е по-добра и трудно се отказваме! – обобщи Радостин Димитров.
Лилия Лозанова
(повече в Агровестник – стр. 5-15)
