<> това сподели пред наш репортер г-н Георги Радев, зърнопроизводител от Сливен и собственик на „Радев Агрозем“, и „Гео Агрозем“. Фермерът е един от най-големите в областта, стопанисва над 17 000 дка земя в землищата на село Жельо войвода и Камен.
<> От 2017 г г-н Радев е заместник-председател на УС на Националната асоциация на зърнопроизводителите и председател на Съюза на земеделските производители „Хаджи Димитър“ в града.
И в Сливенско двете кампании буквално се застъпиха – прибирането на пролетниците и сеитбата на рапицата. Какво е настроението на стопаните от този край, какви проблеми ги вълнуват, в тази насока премина разговорът ни с Георги Радев:
-Сеитбата на есенниците в региона започва, някои от колегите засяха рапица, други още се колебаят. Чакаме дъжд, а той не ни навестява. Прибрахме и пролетниците. Някъде все още може да е останала непожъната царевица, но слънчогледът и кориандърът са в зърнобазите. Доволни сме от добивите, тази стопанска година е по-добра от предходните.
Някои колеги вече реализираха продукцията си, макар и на незадоволителните цени, но са ни необходими средства за закупуване на торове, препарати, които вече сме получили и трябва да изплащаме във времето. Така или иначе към края на годината отново ни предстои да закупим торове за есенниците, както и за предсеитбеното торене. Всеки знае, без торене няма добиви!
Изкупните цени не са високи, за съжаление. Може би през зимния период и през пролетта ще се покачат. Но всеки сам решава, сам си прави сметката дали да задържи стоката или да я продаде след жътва.
Аз лично не задържам продукцията си. Остана още малко пшеница и слънчоглед за продаване. Най-вероятно скоро ще ги реализирам. Ще ми трябват средства и за резервни части за машините, за обслужване.
Освен всичко това, трябва и рента да раздаваме. Това е най-очакваният момент от арендодателите. Обикновено изплащаме парите до края на август, но тази година започнахме малко по-късно – през септември. Искахме да разберем какъв добив ще реализираме от слънчогледа.
В момента обработвам над 17 000 хиляди декара земя. Сам се справям, нямам намерение да наемам допълнително полета. Аз съм агроном, инженер, а понякога се налага и с други дейности да се занимавам. Залагам предимно ечемик, пшеница, царевица, слънчоглед, кориандър и тритикале в някои години, както и царевица за силаж. Около 2 500 дка от площите ми са поливни. Възстанових старите хидрантни линии с мои средства. Предимно поливам царевицата. Цените на поливките в момента са малко по-приемливи. Успяхме да се преборим и за това с управляващите.
В стопанството ми работят 8 души. Много голям проблем и при нас е работната ръка.
-Вие сте и пряко ангажиран с най-мащабната структура – Националната асоциация на зърнопроизводителите и сте председател на Съюза на земеделските производители „Хаджи Димитър“ в Сливен…
-Структурата към днешна дата наброява 42 души. Ние сме малка асоциация в сравнение с колегите от останалите райони. В нашия регион площите не са уедрени, но са създадени и много трайни насаждения – градини със сливи, череши, праскови, лозя. Та в тази връзка обединяваме производители и с друга насоченост, при нас членуват животновъди, зърнопроизводители, овощари, зеленчукопроизводители, лозари. Има стопани, които обработват около 300 дка земя и такива, които стопанисват 15 000.
Разбираме се с колегите, няма вражди помежду ни. Аз съм председател повече от 10 години и предлагам вече друг да поеме тази длъжност. Обединени сме, организирахме един протест, кажи речи за по-малко от 24 часа. И рано сутринта на другия ден 40 трактора бяха в града и 180 колеги – пред Областната управа. Нали сме си „войводи“, та постигнахме желания резултат, исканията ни бяха изпълнени.
В нашия съюз няма големи и малки производители. Всички сме равни. А зърнено-житните заемат около 140 000 декара. Разбира се, далеч по-малка площ от колегите в Добричко, Плевенско…
В разговора с г-н Георги Радев несъмнено се насочваме към актуалната ситуация. Усеща ли се промяна с идването на новата власт?
-От април до ден-днешен не сме видели някаква промяна. Сега тепърва предстои да се изплатят 170 млн. евро по т.нар. „иранска помощ“ за българските земеделци. Чакаме я! Средствата ще компенсират част от поскъпването на газьола и торовете, а плащанията трябва да приключат до края на 2026 г. Информирал съм колегите в асоциацията и се надявам всичко да се случи по-бързо. Това за нас ще е глътка въздух.
Изкупните цени продължават да бъдат тревога за нас, както и липсата на пазари. И то откакто започна войната и откакто предишните управляващи спряха износа на пшеницата. Всичко оттогава забуксува в земеделието. Зърнопроизводството е с най-голям дял в земеделието. В крайна сметка всички консумираме хляб. Нашата пшеница е много по-качествена и добра от украинската. Уж щеше до има транзитни коридори, но стана така, че украйнската пшеница буквално не излиза от България. Коридори нямаше, а вносното зърно си остана тук. И това ни довърши.
Нашата продукция стои нереализирана. Имам колеги, които от миналата година не са си продали зърното. Нямат средства и за жалост добри, технологично оборудвани стопанства се продадоха. На земеделците буквално им дойде до „гуша“. Мляко се внася, а българското не се търси. Фуражите са скъпи, колегите животновъди са притиснати до стената. Такава е истината за съжаление в нашия сектор. Всички се надяваме да се случи нещо по-добро, дано се оправдаят очакванията ни.
Най-наболелият въпрос пред нас, зърнопроизводителите, това е липсата на пазари, както и тези законови промени, които се подготвят, и неяснотата покрай ОСП.
(повече в Агровестник – стр. 5-6)
