* Екопътека води до Момина скала и тракийското скално светилище Димитринино кале.
Пловдивското село Извор е един от центровете на туризма в Община Родопи. Намира се на 17 километра южно от града, на 550 метра надморска височина в Орфеевата планина. Преди да се стигне до него се минава през селата Първенец и Храбрино. Второто е само на 1,5 км от Извор и е изходна точка по редица туристически трасета – за хижите „Здравец“, „Равнища“ и „Родопски партизани“. В село Извор и района около него има двайсетина параклиса, някои от които са вкопани в земята, една църква – „Свети Илия“ и два отлично запазени до наши дни римски моста. В самото село има много изоставени каменно-кирпичени къщи, които са пред срутване, но и много новопостроени вили. Постоянно живеещите там, основно възрастни хора, са малцина. По последни данни на служба ГРАО в община „Родопи“, те наброяват 105 души. На традиционния събор, който е на Илинден, се събират гости от цялата страна.
Освен с историческото си наследство Извор разполага и с много богати природни ресурси. Въпреки че е едно от малките села по брой жители, територията на селото обхваща землище с 20 000 хектара площ, повечето гори, което го отрежда на едно от първите места в областта по този показател. Богатата флора и фауна се допълват от интересните геоморфологични образувания, едни от които са скалите по протежение на дефилето на река Изворска, като тук се намира и най-голямата скала в региона.
Тези, които разполагат с време, непременно да включат в маршрута си екопътеката в село Извор. Тя ще ги заведе до чудните природни феномени – Момина скала и Димитринино кале. По своята същност Димитрининото кале представлява живописен каньон на една от рекичките – Градечка, преминаващи през Храбрино. Градечката река води началото си от връх Бяла Черква и минава през село Храбрино, там се слива с Тъмрашката река и продължава надолу към Пловдив, където се влива в река Марица. В долното си поречие, близо до местността Момина скала, реката образува въпросния красив каньон. По негово протежение се разкриват страхотни гледки. Пътят не е нито труден, нито пък има опасни участъци. Самото Димитринино кале си има история – то е древно тракийско скално светилище и вероятно е било укрепление. На върха му има множество керамични фрагменти, а скалите наоколо са изпълнени с изкуствено прокопани ниши и плитки пещери. През 1972 г. в подножието на скалата са открити множество парчета от оброчни тракийски плочки. Димитрининото кале заедно със съседната скална грамада – Момина скала, образуват единен култов комплекс. Името на Момина скала е свързано с историите за български девойки, който се хвърлят в бездната, за да не попаднат в ръцете на османските поробители.
Алпийският заслон край с. Храбрино е сред уникалните забележителности в района. Представлява къщичка, буквално кацнала на скален хребет, даже е с адрес – ул. „Колоездачна“. Така пише на голяма табела, закачена до входа. Под скалите има още едно каменно заслонче, което може да послужи за нощувка или подслон при изненади от времето. Заслонът е истинско предизвикателство и удоволствие за скалните катерачи да стигнат до него. Хребетът започва от главното било на Родопите и се спуска към Пловдивското поле.
Преди няколко години в село Извор бе успешно реализиран първият български хайлайн проект. Хайлайн се практикува от алпинисти и добре подготвени хайлайнери, като се използват подходящи и безопасни осигуровки и способи.
Село Извор вече няколко години поред е домакин и на международен младежки обмен под надслов „Ноу-хау да намериш игла в купа сено“, организиран от Асоциация за строителство с естествени материали. Като част от демонстрациите още се пази къща основно от сламени бали, наречена по-късно „Балерина“. Тя е била построена само за две седмици. За целта е използвана дървена конструкция от ритловици – отпаден материал при санитарна сеч, слама и глина от региона на селото. Покривът й е изграден също от ритловици с т.нар. техника самозаключващ се покрив. Върху него е поставена глинена основа за следващия етап – евентуално озеленяване върху покрива.
Николета КАРАСТОЯНОВА
На снимката – къщата от естествени материали
(повече в Агровестник – стр. 5-6)
