* Това споделя с нескрито огорчение Иванна Генова, агроном и трето поколение земеделец от Стара Загора. Заедно със семейството си обработва около 5000 дка с полски култури и ориз, а в нова съвременна оранжерия, отглеждат и краставици на 6,5 дка по хидропонен метод.
* „В момента е въпрос на оцеляване. Продаваме пшеницата на цени от 2016 г., за ориза няма пазар, а цената на краставиците това лято се срина. Ако не се промени зелената политика на Европа и не се ограничи спекулата, управляващите ще затрият сектора!“ – допълва тя.
„Не мога да кажа нищо хубаво.“ С тези думи започна срещата ни с 26-годишната Иванна Генова, агроном и трето поколение земеделец. Разговаряхме непосредствено преди участието ѝ като един от представителите на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) във форум, посветен на европейската инициатива „Хляб на мира“.
– Форумът събира млади фермери до 35-годишна възраст от различни държави, за да обсъдят наболелите проблеми в земеделието. Надяваме се мненията и предложенията ни да стигнат до Европейския парламент.
Нашето стопанство е член на Тракийския съюз на зърнопроизводителите още от учредяването му. Аз участвам в протести от 2021 г., а последно бях в Страсбург в началото на 2026 г. на протест срещу търговското споразумение „Меркосур“. Добре е да има такива организации – чрез тях се запознаваме с колеги и обменяме информация и опит. Смятам, че през годините
НАЗ Е ИЗВОЮВАЛА ПОЗИЦИИ!
Разбира се, винаги може да се постигне повече, но трябва да сме реалисти.
Родителите ми са започнали през 2000 г. Фирмата ни е „Агроген 21“ ЕООД. В началото са разполагали с около 200 дка наследствена земя и един трактор „Болгар“ закупен през 1994 г с помощ от така наречената австрийска програма тогава. Отглеждали са зърнено-житни култури, а също и зеленчуци, основно пипер, полско производство до 2004 г. След това стопанството им постепенно се разраства с наета и закупувана земя и остават само в сектора на зърнено-житните култури. И така до 2021 г., когато въведохме в експлоатация новата ни оранжерия за производство на зеленчуци – основно краставици. Изградихме я след спечелен проект по ПРСР, като идеята за това беше основно на брат ми Божидар, който тогава беше вече студент в Аграрен университет – Пловдив.
С брат ми сами решихме да се включим в стопанството. Никой не ни е насочвал – родителите ни оставиха да изберем сами своя път. И двамата завършихме Аграрния университет в Пловдив. Брат ми е с пет години по-голям от мен и е агроном полевъд, а аз съм магистър по „Интегрирана растителна защита“. По време на бакалавърското си обучение преминах два стажа в „Байер“, които ми помогнаха да създам много полезни познанства и професионални контакти.
Спомените ми от стопанството са още от най-ранна детска възраст. В началото помагах предимно с документацията. След като взех шофьорска книжка, обикалях институциите, работех на кантара, раздавах ренти… Днес като агроном следя всички процеси на полето и в оранжерията.
Базата на стопанството ни се намира в село Землен, но обработваме земи и в още четири близки до нас села – Коларово, Трънково, Свободен и Стрелец. Към днешна дата отглеждаме пшеница, слънчоглед, царевица, рапица и ориз на около 5000 дка. Площите с ориз бяха около 1700 дка, но тази година ги намалихме на 700 дка. Засяхме повече рапица и слънчоглед. Ечемик не отглеждаме – последно сме го сели през 2012-2013 г. Обмисляли сме и други култури, като лен и соя, но проблемът отново е пазарът. Една година отглеждахме сорго, но не успяхме да го реализираме. Преди да засеем нещо, проучваме пазара. Няма смисъл да залагаме нова култура без сигурен пазар, още повече, че всяка си има свои изисквания и различна технология на отглеждане.
Добивът от пшеницата тази година е 650-680 кг/дка, но сме постигали и по-високи резултати. От твърдата пшеница получихме около 620 кг/дка. Тази година се наложи да засеем доста слънчоглед и в оризови масиви, затова средният ни добив не е съпоставим с тези от обичайните площи за тази култура. Намалихме ориза заради липсата на пазар и използвахме освободените площи. Средния добивът от слънчогледа се очерта около 150 кг/дка. Почвата е тежка, глинеста, по-кисела и задържа много влага. Вероятно това са част от причините за слабия резултат. Все пак оризищата са най-подходящи за ориз. От рапицата обаче не можем да се оплачем – получихме почти 440 кг/дка.
Реализирахме тазгодишната реколта от пшеница, но на цени отпреди десет години – по 17 цента. Най вероятно ще се наложи допълнително кредитиране, за да започнем следващия сезон. Не можем да си позволим да задържаме продукцията: трябва да се издължим на контрагентите и да изплатим рентите. А оризът продължава да стои в склада – купувачи просто няма.
ЦЕЛИЯТ СЕКТОР Е ЗЛЕ, НО МОЖЕ БИ ОРИЗОПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ СМЕ В НАЙ-ТЕЖКО ПОЛОЖЕНИЕ!
Колкото и да е ниска цената на пшеницата, поне има на кого да я продадем. При ориза има колеги, които от две години не са продали и зрънце. Силозите са пълни. В България има ориз, с който можем да нахраним цялото население!
Допреди две-три години основният пазар за българските оризопроизводители беше Турция. След като страната въведе мито, реализацията ни там се затрудни. Турските фермери също отглеждат ориз, но страната внася и евтина продукция от Азия, както и България. Нашето производство беше насочено към този пазар и така стоката ни остана непродадена. Притеснява ме и споразумението „Меркосур“: на нас ни налагат най-различни ограничения, а се налага да се конкурираме с производители, които не са задължени да спазват същите високи стандарти при производството и имат по-евтина работна ръка. От няколко години в България се внася безмитно и ориз от Мианмар, Виетнам – трети страни, който се представя като български. Ние имаме собствена сушилня, защото оризът трябва да се изсуши, преди да се прибере за съхранение. При подходящи условия арпата може да се съхранява две-три години.
В България сме около 40–50 оризопроизводители и повечето от нас драстично намалиха площите. Миналата година имаше проблем с водата, а в Пловдивско положението беше още по-тежко. При нас „Напоителни системи“ я пусна чак в края на май, въпреки че тя е необходима веднага след сеитбата. Друг проблем е липсата на предлагани у нас продукти за растителна защита при ориза, защото сме малък пазар. Досега 1 година се подпомагаха 80% от разходите за вода за напояване, но тази година не се очертава да има такава помощ.
По мое мнение оризът трябва да бъде признат за чувствителна култура, а не да се третира наравно с пшеницата и ечемика и други полски зърнени култури. Разходите за производството му са поне два пъти и половина по-високи. Освен за торене, пръскане и почвообработки плащаме и за сушене на продукцията. Последно продавахме арпа на 25-30 цента, а е имало години, когато цената е достигала 60, 70 цента. Разликата е драстична. Много хора, които са опитвали нашия ориз, казват, че няма нищо общо с вносния.
* * *
Другото направление в стопанството ни е хидропонна оранжерия на 6,5 дка, в която отглеждаме предимно краставици. Идеята беше на брат ми Божидар. Изграждането по проект с ДФЗ започна през 2017 г., но имаше забавяне, включително заради пандемията от COVID-19. През март 2021 г. засадихме първата култура. Брат ми следи новостите в сектора и се интересуваше от хидропониката – така се насочихме към нея. Растенията се отглеждат върху матраци от каменна вата, а не в почва, затова и храненето им е различно. Използваме хранителни рецепти, които задаваме в хранителния възел.
Оранжерията е автоматизирана, но през годините наблюдавахме процесите и направихме някои промени. Отопляваме с пелети. Всеки ден растенията получават вода и хранителен разтвор чрез капковата инсталация. През горещите летни дни използваме система за мъглуване, за да предпазим върховете от прегаряне.
Работата с хора обаче е едно от най-големите предизвикателства. Трудно намираме квалифицирани работници, а очакванията на кандидатите често са високи. През оранжерията вероятно са минали над 150 души. Някои остават за ден, други – за седмица. Разбира се, имаме и дългогодишни работници, но по време на беритбата и сортирането трудно смогваме.
Продаваме продукцията на борсите в Първенец и Бургас. През целия сезон цената беше 0.80 евро без ДДС. Виждали ли сте такава цена в магазина? При това говорим за пресни, прави, тънки краставици, първо качество. В големите хипермаркети виждам продукция, която при нас бихме определили като трето качество. А с непродадените краставици сме нахранили немалко животни в Старозагорския зоопарк…
Миналия септември например цената буквално се срина. Борсата беше залята от нерегламентиран внос от къде ли не. Тогава изхвърлихме почти 10 тона качествена продукция. Това лято отново се сблъскахме с подобен проблем.
За есенно-зимната реколта разсаждаме в началото на септември, а беритбата започва от средата на месец октомври и продължава до края на годината. Не можем да си позволим отопление на ток. Залагаме есенна реколта и за да задържим работниците. В момента обаче приключваме сезона и почистваме съоръженията.
ВЪПРОС НА ОЦЕЛЯВАНЕ Е!
Докато не се промени подходът към Зелената сделка, подкрепян от Урсула фон дер Лайен, трудно ще излезем от тази ситуация. Европа иска да спасява света, а Индия, Китай и Америка запазват своите ТЕЦ и продължават да произвеждат. Не разбирам логиката на тези политики. България има земеделски традиции и държавата би трябвало да се грижи за сектора. Когато изискванията и ограниченията са толкова много, трябва да има и адекватно подпомагане. Особено когато се внася всичко – ориз, слънчоглед, плодове и зеленчуци. Това е моето мнение.
За хидропонните оранжерии не се предоставя обвързана подкрепа с аргумента, че растенията не се отглеждат в почва. Бих приела субсидиите да отпаднат, ако отпаднат и наложените ни ограничения и правила.
НАСТОЯВАМЕ ЗА ЧЕСТЕН И СПРАВЕДЛИВ ПАЗАР!
Произвеждаме продукция, чиято продажна цена не можем да определим сами. Почти нямаме избор. Пшеницата например е суровина – не можем просто да я предложим директно на крайния потребител. Хората често не разбират това и не ни подкрепят. Притеснявам се, че след време ще съжаляват, когато българската продукция бъде заменена от вносна, включително ГМО.
Според мен трябва да има протести, но е необходимо целият земеделски сектор да бъде единен. Не бива да допускаме да ни разделят. В световен мащаб виждам твърде много спекула. Не може да продаваме пшеница на 17 цента, както през 2016 г., при положение че разходите ни вече са съвсем различни. Гръцките производители например получават силна обвързана подкрепа, а и европейските субсидии при тях са по-високи. Така се стига до дъмпинг при краставиците, ориза и други култури. Според мен нашата държава не осигурява достатъчна защита на местното производство. Миналата година за нас нямаше вода, а в Гърция и Турция имаше…
Членуваме и в Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция (БАПОП). Участвали сме с щанд на изложението Fruit Logistica в Берлин, а в Римини бяхме като посетители. Четири поредни години посещаваме самостоятелно и изложение за плодове и зеленчуци в Анталия. Целта ни е да създаваме контакти и да обменяме опит.
Смятам, че нашето стопанство дава добра представа за състоянието на земеделския сектор. Отглеждаме основните полски култури, както и по-чувствителна култура като ориза. Развиваме и зеленчукопроизводство в отопляема оранжерия. Така имаме пряк поглед върху трудностите в различни направления на селското стопанство.
– Как виждаш бъдещето на сектора въпреки настоящите проблеми и притеснения? – питаме Иванна.
– Надявам се и тази криза да отмине и нещата да се стабилизират. В момента обаче трудно откривам нещо положително. Положението се влошава. С колегите оризопроизводители дори се шегуваме, че скоро ще станем Асоциацията на бившите оризопроизводители.
С развитието на интернет много професии се променят, а някои изчезват. Още като малка си казвах, че земеделие винаги ще има, защото човек трябва да се храни. Днес обаче имам чувството, че някои европейски политици са решили друго и
АКТИВНО СЕ ОПИТВАТ ДА ЗАТРИЯТ ЗЕМЕДЕЛИЕТО В ЦЕЛИЯ ЕС!
Ще внесат месо и слънчоглед от Аржентина, ориз от Мианмар, краставици от Северна Македония и Албания… Излиза, че местни фермери не им трябват. За нас въпросът е как да оцелеем и да запазим стопанствата си. Земеделците сме оптимисти.
НАДЕЖДАТА МИ Е ДА ИЗДЪРЖИМ!
Когато засеем, се надяваме семената да поникнат, посевите да се развият и да няма слани, градушки и порои. Надяваме се да се промени и политиката на ЕС – все пак ние също сме част от Европа.
– Как се чувстваш като млада жена в сектор, в който преобладават мъжете?
– Секторът е интересен. Много удовлетворяващо е да сложиш на трапезата си нещо, което си произвел в собственото си стопанство. Виждаш конкретния резултат от труда си. Днес има и немалко професии, чиято практическа полза ми е трудно да разбера. Сякаш хората забравиха колко ценно е да развиваш бизнес и извън света на софтуера, електрониката и изкуствения интелект. Не мога да си представя да работя друго. Виждам пътя си в земеделието, колкото и да е трудно!
Пламена ПЕТКОВА
