* И то не къде да е, а в Югозападна Франция – в Бордо и Тулуза.
Оставих удоволствията от скорошното ни пребиваване в Южна Франция по покана на “Майсадур Семена” за завършек на моите репортажи. Не можем да не ви разкажем за коридата, в която участвахме, за каменния и розовия град…
… Пътят ни води към имението на Жан Берел. Лъкатуши между боровите плантации в равнината. Тук гори не се палят, след изсичането на дървения материал, площите се риголват и незабавно започва засаждането на младите фиданки. Наближаваме градчето Габаре. Впрочем, пред нас се открива ферма за бикове, тук е и домът на сем. Берел, залата за презентации, в която се колекционират одежди на тореадорите, грамоти и всякакъв вид амуниции. Домакинът ни очаква в традиционната одежда и на кокили. Защо, ще ви разкажем след малко.
Преди това обаче научихме, че векове назад, по времето на Наполеон III, тук е било само пустош. Районът е бил беден, мочурлив, с трева колкото човешки ръст. Животните са тичали на воля. Нищо не се е виждало в далечината. Наполеон III е наредил площите да се обезводнят и култивират. А през миналия век френското правителство е издало указ регионът да се залеси с ели и борове. Започнал е и добив на смола.
Бизнесът на Жан е семеен, бикове и крави е отглеждал дядото, бащата, а сега и самият той. Тук живеят и двете му деца. Животните във фермата са от испанска раса, наброяват 70, а земята е 130 хектара. Почвата е бедна, песъклива. Отглежда основно царевица, внася торове, прави сидерация. И за да вижда какво се случва в далечината, той се качва на кокилите и така наблюдава региона.
За биковете е заделено голямо пространство, те се хранят и тичат на воля, йерархията между тях е естествена. Нещо повече, коне и бикове пасат спокойно на едно място. Лекарствата и стимулантите за сила и надмощие на арената не са позволени. От другата страна са кравите, но не млекодайни, а за игра. Ландес е расата, Леваш е породата, дребнички са по размери и дават едва 4 литра мляко. То отива за изхранване на теленцата.
Интересни са игрите с крави, затова поголовието на Леваш в тази част на Франция се поддържа, макар и броят им да е намалял значително. Фермерите (12 на брой) в околността се грижат за 1200 животни. Кои ще останат на арената зависи от поведението им. Подборът е прецизиран, на ринга могат да останат няколко години и то в млада възраст.
Фермата на г-н Берел е обект на много туристи. Традицията е съхранена, заслуга за това има и компанията “Майсадур”, която спонсорира игрите.
Проследихме с интерес видеото, което семейството беше подготвило за нас, усвоихме и някои от “ключовите” моменти в испанската и френската корида. И се отправихме към арената. Тореадорите бяха Марек и Наско от Алфатар, които идеално се вписаха в играта “Бяг с крави Ландес”.
* * *
Пътувайки за обяда в типичен френски ресторант с традиционна кухня, се озоваваме в красиво слънчево градче, което носи името на съпругата на Наполен III, Евгения. Много туристи и хора със ставни заболявания идват тук през всички сезони. Термалните извори са прочути не само във Франция, но и по света, а заслуга за тях има самата Евгения. Тя често обикаляла с каретата си по тези места и един ден се наложило да остане по-дълго, докато майстори ремонтират нейното возило. Открила изворите и градчето оттогава ставало все по-известно. 110 станции приемат гости и туристи, изграден е и санаториум за лечение на ставни и ревматични заболявания.
* * *
С трепет очаквахме да се полюбуваме на необятните плажове по крайбрежието на океана. Нищо, че беше началото на февруари. За жалост денят се оказа мрачен, дъждовен, а препятствието, което трябваше да преодолеем – никак не лесно. Пред нас се извиси дюна, най-високата в Европа (110 м). Наричат я Дюна де Пила и е истински природен феномен. Простира се на дължина 2.7 км, широка е 500 м и е на 60 км от града на виното Бордо. И един любопитен факт – всяка година Дюна де Пила превзема безпощадно около 5 м от сушата, засипва борови гори, къщи дори, затова я наричат и “движещата се дюна”.
Все пак сред групата имаше и “атлети”, които помахаха от върха на дюната.
* * *
Боровите гори неусетно отстъпват място на необятните лозови масиви. Спретнати, подредени, голяма част от тях вече и подрязани. Досещате се, наближаваме Бордо. Традицията, наследена от древните римляни, днес е поета от майстори винари. Две са областите (Медок и Грейвс), където се прави омайващото червено вино. Наоколо в избите си пазят чудесния еликсир няколко замъка. Естествено има си и Музей на виното.
Събираме сили в изискан ресторант и поемаме безгрижно из града на мечтите. Бордо е пристанищен град в Югозападна Франция, разположен на двата бряга на Гарона, забързана към океана. Известен е с червеното си вино, оттам идва и името му. Културен паметник на Франция, включен в световното наследство на ЮНЕСКО.
Наближава краят на това полезно и запомнящо се бизнеспътуване. Видяхме за кратко и другия град на река Гарона, розовият град – Тулуза, четвъртият по големина в страната и третият по брой на висшите учебни заведения и студентите в тях. Защо е розов? Заради цвета на тухлите, с които са изградени сградите…
На снимката: Марек и Наско бяха учудващо добри на арената…
(повече в Агровестник – стр. 13-14)
