* Тя създава картини, пана, бижута и всякакви чудесии от забравения материал – вълната.
Във вълната има магия – забравен материал, който ни свързва с традициите. В това вярва Светла Чиракова – майсторката, която създава прекрасни творби от вълна, но по своя технология. Срещнах я случайно, след като беше направила изложба в Шумен и своя роден град Търговище. Изложбите й предизвикват голям интерес, тъй като картините й излъчват много топлина и позитивизъм. Оказва се, че на хората им липсва допирът до вълната, която им носи усещане за дом и уют. „Жадуваме за нещо истинско, омръзна ни от евтините масови стоки“ – това й споделяли хората, които се включвали в творческите работилници по приложни изкуства, които провежда.
– Вече се усеща, че има ренесанс на интереса към този материал, свързан с нашия фолклор – забелязала е г-жа Чиракова. – Вълната се е използвала от древни времена. Най-ранното сведение за плъстени изделия в старобългарските писмени паметници се отнася към Х-ХІ в., а запазените образци са от XVІІ, XVІІІ, XІX и първата половина на XX в. Странджа е един от районите, където се практикува това древно изкуство. Основната суровина е овчата вълна. Използва се свойството й да се сплъстява чрез пране, без помощта на сложни устройства, машини и технологии. Тъй като плъстите имат изключителни топлоизолационни и влагоустойчиви качества, още в далечни времена българите ги употребявали за постелки, за езда на коне без седло, за строеж на палатки при поход и др.
За да навлезе в нашето ежедневие този сакрален за българина материал, е необходим нов подход към него. Точно това прави и приложничката – създава свой начин да използва вълната и да я претворява в красота.
– Истинско откритие за мен се оказа работата с вълна. Не напразно това може да се нарече Магията на вълната, на която съм подвластна. Самото докосване до този естествен материал носи истинско успокоение и завръщане към дома и топлината – разказва Светла. – След усвояването на няколко различни начина за работа с вълна сух и мокър плъст, открих свой собствен – за рисуване с вълна върху вълна, където четката са моите ръце, а боите са разноцветните фини влакънца от вълна, които чепкам, увивам, усуквам. Така усещам, че във вълната има нещо сакрално. Това е магическа нишка, която ни свързва с традициите и българското.
Светла Чиракова е завършила предучилищна педагогика, след това финанси във Великотърновския университет. Преди 13 години заминала за София и работила на престижни позиции като експерт и мениджър „Човешки ресурси“ в международни и български компании. Винаги е обичала да твори и създава красоти с различни техники и в един момент решила да се отдаде на хобито си. Напуснала длъжността, която заемала и създала своята „Работилница Творилница Чираче“, като започнала да рисува с вълна и върху вълна. Осъзнава, че не случайно фамилията й е Чиракова и има нещо, което я свързва с нейния пра-пра-дядо, който е бил първият чирак от рода на земеделци. Моят баща също наследил фамилния занаят и ръководи дълги години кооперация в близкото село Васил Левски, разказва чаровната дама.
Светла Чиракова чрез своето творчество заостря вниманието към проблемите на родното овцевъдство. Знае, че огромна част от животновъдите изхвърлят вълната поради ниските изкупни цени. Те не се замислят, че за занаятчиите тя е ценна суровина, от която създават художествени произведения. Затова иска да възроди старите занаяти и да даде нов живот на вълната. Тя вярва, че това древно познание и художествени технологии трябва да бъдат предадени на бъдещите поколения. Защото в този сакрален материал има магия и е свързан с българската идентичност.
Лилия Лозанова
(повече в Агровестник – стр. 5-31)
