*- От май тази годинта тук е налице почти неспирен поток от туристи! – хвали се кметът Илия Тонов. – Повечето от тях посещават и Етнографския музей „Дом на традициите“.
Старо Железаре през последните години се утвърди като атрактивна туристическа дестинация. Селото е пример за това как един човек с таланта си може да промени съдбата на обикновено българско селище. То се превърна в арт-галерия на открито благодарение на блестящата инициатива на художника с местни корени Венцислав Пирянков, който работи в Университета в Познан, Полша. Сред авторите е и съпругата му Катажина. В резултат на творческите работилници с участието на студенти, неизвестното село на 12 км от Хисаря, стана вечна сцена на модерното изкуство. Значителна част от стените на сградите в центъра и по част от улиците са превърнати в платна на модерното изкуство.
Интересното в уличните произведения не е фактът, че са изобразени знаменити личности – артисти, музиканти, политици, исторически личности и др. Любопитното е, че редом с тях са нарисувани жители на Старо Железаре, като са вплетени и елементи от местния бит и традиции. Това парадоксално на първи поглед съчетание от велики и обикновени хора печели интереса и сърцата на хиляди туристи всяка година. Популярни лица украсяват дори селската тоалетна.
–От май тази година в Старо Железаре има почти неспирен поток от туристи – хвали се кметът Илия Тонов. – В края на учебната година започнаха да пристигат седмично по 2-3 автобуса с ученици, а сега – с екскурзианти. Няколко дни селото и Дома на традициите посещават поне 30-40 израелски туристи, които идват на почивка в Хисаря. Освен това не спират и индивидуалните гости, като за пика на интереса се съди по паркиралите коли през уикенда.
Жителите на селото са около 450 души, но през последните 2 години се засили търсенето на имоти в населеното място. Много къщи бяха закупени и реновирани.
Землището на селото е 20 000 дка, обработвано от 5-6 арендатора, които засаждат традиционни зърнени култури. Насажденията с маслодайна роза бяха около 150 дка, но поради срив на цените и лиса на работна ръка, някои стопани ги изкорениха. В селото функционира и една по-крупна ферма със 150 крави.
Трудоспособното население работи в местни фирми, в Хисаря или в Пловдив. Фирма за сушене на плодове „Натура Фит“ пък дава заетост на около 50 души. Цехът за бутилиране на минерална вода също осигурява работни места. Собственик е компанията „Хисар Милениум“ ЕООД, която е концесионер на извора с минерална вода в селото.
През последните години са разработени проекти за облагородяване на селото, както и на ключовите институции в него, инфраструктурата, зелените площи. През 2011 г. е напълно обновен третокласният път, който минава през селото в посока Старосел. В добро състояние е и пътят до Калояново, реконстуиран през 2015 г.
-Нямаме проблеми с енергодоставчика, вик-мрежата, мобилните оператори или нещо друго. Единствено неприятен е фактът, че Старо Железаре няма канализация, въпреки подготвени в миналото проекто-предложения – посочи кметът. – През т.г. предстои ремонт на две ключови сгради – Дома на традициите и на читалището. Средствата за първата са по проект по МИГ, по Програмата за развитие на селските райони. Сградата е общинска и е предвидено обновяване на покрива, смяна на керемиди и др. Осигурените средства са около 58 000 лв. Процедурата е на етап избор на изпълнител.
Подготвя се и реновиране на читалището – на киносалона с 300 места, на сцената, на гримьорните. Проектът също е на МИГ и е за около 54 000 лв. Към него активно работи самодеен състав, който участва на различни форуми в страната.
–Гостите на града се насочват основно към Етнографския музей „Дом на традициите“. Експозицията включва над 500 предмети от бита, основната част от които са дарени от жителите – посочи Мина Плювкова, която е секретар на читалището. – Експонатите са композирани в тематични кътове, сред които са „Хлябът“ и „Сватбата“, „Шарена сол“, „Работен кът за предене“. Заедно с местни жени посрещаме групите с питка и шарена сол. Неслучайно има и такъв тематичен раздел, защото приготвяме различна комбинация за тази подправка. Освен традиционните съставки, добавяме и счукан копър, който придава специфичен вкус. Ако групата е от деца, даваме им възможност в кутел да счукват чубрица. Жените вадят нощвите и демонстрират как се меси питка, а в някои случаи се точат кори за вкусна баница. Демонстрация на предене се прави в друга соба, където местните жени показват как се ползва хурката, чекръкът и вретеното.
Сред изложените автентични предмети има и много стари, на 100-150 години. Следващият раздел, който предизвиква интерес е „Сватбата“, където са представени сватбарски носии. На видно място е изложен и пряпорецът – местното сватбарско знаме. Съхраняваме и традиционните ритуали за различни празници от фолклорната обредност – Трифон Зарезан, Цветница, Великден и др. Наскоро е направена възстановка на Еньовден с лековития венец и китки от билки, които са получили гостите. В програмата са се включили местният вокален състав и самодейки от Старосел и хор „Дъга“ от Пловдив.
В началото на септември е празникът на специалитета „Старожелезарски старец“. Деликатесът се приготвя от бута на домашно отгледано прасе.
Лилия ЛОЗАНОВА
(повече в Агровестник- стр. 5-6)
