Биомедът на Цоньо Тодоров от Шуменско се реализира в Европа

* 30-годишният агробизнесмен ръководи местната организация на биопроизводителите и има визия за развитие на пчелина си.

Цоньо Тодоров от Шумен е само на 30 години, но успешно развива бизнес в сектора биологично пчеларство. Нещо повече, председател е на организацията на биопроизводителите от района – „Бългериан органик фуудс“ ООД. Същевременно ръководи собствена търговска фирма „Еко Бул хъни“. Чрез нея реализира в Европа не само собствена биопродукция, но и на още 20-25 негови колеги от Североизночна България.

Заедно с баща си Станчо Тодоров отглеждат в шуменското село Вехтово 400 кошера. От 5 години е регистрирал и развъдно стопанство и произвежда годишно около 300 отводки.

Цоньо Тодоров от 2008 г. се насочва към пчеларството. Тогава е още студент в Пловдивския университет, където изучава технология на виното и пивото. Решава, че това е неговото поприще, защото още от малък помага на баща си и дядо си, които отглеждат 70 кошера. На следващата година неговият проект по мярка 112 „Млад фермер“ е одобрен и започва реализацията на бизнесплана си. За 5 години увеличава стопанството до 230 кошера. Успешно финализира проекта и веднага през 2013 г печели друг, но по мярка 121 „Модернизация на земеделските стопанства“. Изгражда своя база с площ над 100 кв. м. Тя включва цех за добиване на мед и оборудване – центрофуга, помпа, разпечатваща машина и др.

Неговият пчелин е напълно биосертифициран от фирма „Балкан Биосерт“. През т.г. е подписал договор за нов 5-годишен период по мярка „Агроекология и климат“. Анексът към документа обаче гласи, че ще получат субсидии, ако има финансов ресурс. За миналата стопанска година са изплатени полагаемите суми, но бъдещата неизвестност притеснява и неговите колеги. Смята да продължи дейността си, независимо дали ще има субсидии или не.

Фактът, че има добри партньорски отношения и изнася 70% от реколтата си в ЕС, му дава усещане за стабилност. Заедно с други пчелари от Шумен, Търговище и дори София успяват да съберат заявените от контрагентите количества и да изпълнят заявките. Годишно изнасят около 60-100 тона биомед. За осъществяване на контактите с чужденците им помогнал Петко Симеонов – председател на сдружението за биологично пчеларство и същевременно член на тяхната организация.

Българският биологичен мед има добър прием в чужбина. Затова Цоньо Тодоров желае в бъдеще да предлага на европейския пазар краен продукт – бурканчета със сладкия еликсир. Обмисля да изгради преработващо предприятие със средства по проект по ПРСР.

Цоньо Тодоров смята, че е необходимо по-широко промотиране в чужбина на сладкия продукт от Североизточна България. Той планира заедно с колеги да участват в най-голямото в света изложение за биосуровини и продукти – „БИОФАХ“ в Нюрнберг, Германия. Желание са заявили производители от Шумен, Търговище, Провадия и др., които членуват и в търговското дружество.

Няколко са аспектите, в които има намерение да разширява бизнеса си. Смята да увеличи кошерите като брой и да намали дейностите, при които се налага ръчен труд. Разполага с палетна количка, на която товари кошерите и след това лесно ги разтоварва в базата. Другото направление за развитие е преработката. Инвестиционните мерки по ПРСР предлагат възможност за изграждане на преработвателно предприятие. Той има опит и с Националната програма по пчеларство, където се е възползвал от мярката за закупуване на разрешени препарати срещу вароатозата, които са на основата на етерични масла.

Мечтае да развива и подвижно пчеларство, но на близки разстояния, в Североизточна България. Що се отнася до пашата, в шуменското село Вехтово тя е типичната за страната – акация, липа, ливадна, горска. За съжаление, добивите му през тази година са с 30% по-ниски в сравнение с предходната поради по-слабия период на цъфтеж на липата. Средната „жътва“ от кошер е 20-25 кг.

Въпреки че е само на 30 години, вече отлично познава проблемите в сектор „Пчеларство“. Смята, че липсата на финансова подкрепа ще се отрази негативно на новите стопани, които тръгват по пътя на биопроизводството. Много пречки създава и нормативната база. Тъй като повечето биопчелини се намират на територията на горски стопанства, техните собственици често попадат в порочен кръг. Никъде не е упоменато къде първо да се регистрира обекта – в съответното горско стопанство или в регионалното поделение на Българската агенция за безопасност на храните.

Другият тъжен факт за родното пчеларство е, че в България вече са разрешени много от препаратите с неоникотиноиди. В съседна Румъния те са частично ограничени, което е по-добра мярка.

Лилия Лозанова

(повече в Агровестник – стр. 7-8)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!