*В стопанството се съчетават ягодоплодни култури и зеленчуци – в оранжерии и на открито. Собственикът агроном Георги Маджаров се обръща към биопроизводството след кариера като IT-специалист. Той с радост установява, че интересът към биопродукцията у нас нараства все повече.
Биоферма „Бесика“ се намира в село Алеко Константиново, община Пазарджик. Наречена е на древната писменост на тракийското племе беси, което е населявало Горнотракийската низина. Разположена е на 25 дка, от които 4 дка са оранжериите, а останалата площ е биопроизводство.
Собственикът Георги Маджаров е на 45 години и е с 15-годишна успешна кариера като IT-специалист. Тъй като производството на чиста храна му е хоби, завършва магистратура по агрономство „Растителна защита в биоземеделието“ към Аграрен университет – Пловдив.
Купува земята през 2012 г., но реално започва да се занимава със земеделие през 2017 г. След 2 години преход получава сертификат за биопроизводство от „Балкан Биосерт“. В стопанството е изградено капково напояване, което се захранва от собствен сондаж.
Ягодите към момента са 4 дка, но при второто засаждане през юли ще станат общо 10 дка. Те са основно италиански сортове. Сред тях и целогодишни, при които брането е три пъти – края на май, после през юни и от септември до първа слана.
-Миналата година заради априлските студове първото съцветие на ранните сортове измръзна, като реколтата беше с 30% по-ниска или около 1,5 тона от декар – обясни Георги Маджаров.
В оранжериите в началото на април стопанинът залага домати, пипер, тиквички и краставици. Доматите са „Розов градински“ и „Розова магия“. Пиперът е „Пловдивска“ и „Хисарска капия“. Краставиците и тиквичките са нидерландски сортове, които са отлично адаптирани към нашите условия. Причината за техния избор е, че при биопрозводството трябва да се ползва сертифициран посевен материал.
В това направление е много важно мулчирането, тъй като не може да се ползват химични препарати. Затова Маджаров прилага сребристо-черен мулч в лехите, които ограничават и подтискат появата на плевели. Ползва и в оранжерийното, и в полското производство повдигнати лехи, които се правят с лехообразувател – той загребва пръст и я натрупва на точното място.
Полага специални грижи за почвеното плодородие, като в ранна пролет подхранва с тор от калифорнийски червеи. Освен това прилага почвени подобрители, които се състоят от бактерии и гъби и изпълняват две важни функции. Първата е, че освобождават блокираните макро и микроелементи на хумуса, така че да станат в усвоима форма. Втората е, че предпазват растенията от болести, патогени и неприятели.
На 21 дка терен залага фасул, пипер, карфиол, зеле, ягоди и др. Основните агрооперации и тук са поливане и плевене. На определени фази от развитието внася и биостимулатори на всеки 10 дни. Те се пръскат листно и се усвояват от зелената маса.
Маджаров работи сам, но по време на кампаниите по бране на продукцията наема 7-8 човека на 1-дневни договори. Разбира се, среща сериозни проблеми с набирането на работна ръка. Другите проблеми са свързани с климатичните промени. През последните лета още през юни започват страшни жеги. Признава, че ръчните операции в бионаправлението са два пъти повече, отколкото при конвенционалното производство.
Реализира цялата продукция на пазар в София. С радост установява, че интересът към биопроизведената продукция нараства все повече. Той признава, че работи с мисъл за съхранение на природата и създаване на чиста храна. Затова неговите клиенти с нетърпение и благодарност очакват всяка реколта на биоферма „Бесика“.
Лилия Лозанова
(повече в Агровестник – стр. 7-8)
