*убеден е Илиян Стратиев, който се грижи за два пчелина с около 130 кошера и произвежда биологичен мед! – Макар че в бранша са натрупани доста проблеми – бюрокрацията и изискванията са много големи, а изкупната цена на меда „не е мръднала“ от над 25 години!
Пчелна ферма „Стратиев“ е разположена в Силистренско. Нейният собственик Илиян Стратиев е висшист. Около 12 години е работил в чужбина, след това около 10 години е управлявал заведения. Повратен момент в живота му е покана от негови приятели да помага в кампания по прибиране на мед. Въпреки че е бил още студент, бил впечатлен от процеса на работа и след това от успешната реализация на продукта.
-През 2003 г бях на гости на приятел, на който родителите му отглеждаха пчели и от дума на дума реших да отида на семейния им пчелин, за да им помогна с работата и да погледна отблизо как изглеждат кошер, пчела работничка, търтей, кралица, пило, изобщо какво представлява пчеларството от първа ръка. След посещението ми останах много впечатлен! Също така бях ентусиазиран и с променено мислене за тези прекрасни „животинки“. По това време живеех в „големия град“ и нямах възможност да продължа с това начинание – започна да разказва Илиян Стратиев. –
В един момент животът ми така се стече, че ме завърна в родния ми град Силистра, където вече можех да опитам и аз да стана пчелар. И така, закупих първите си 3 пчелни семейства от приятел, осигурих си терен – гора в близост до биосферен резерват „Сребърна“ и започнах да реализирам моята мечта! С такова желание и страст се грижех за пчеличките, че още през първата година увеличих кошерите на 5, а на следващата година вече станаха 8. След 3 години вече стопанисвах 18 пчелни семейства и се чувствах горд ПЧЕЛАР. Това бяха най-хубавите времена, когато се учех, гледах и нямах търпение да отворя и погледна кошера отвътре, как се е развил, как се увеличава популацията от пчели работнички и търтеи, да намеря кралицата… Всичко, свързано с кошера ми беше интересно!
Реално фермата ми бе създадена около 2010-2011 г., а около 2014 г. и биосертифицирана от „Маком“ – Велико Търново. Тъй като съм биологичен производител, за да отговаря на изискванията, пчелините ми са в горски територии, като основният е в ДЛС „Каракуз“. Районът е с огромни масиви с липи и акации – основна паша.
По този начин разказана моята история звучи страхотно, но дойде зимата на 2014 г. Тогава всъщност беше първият ми сериозен сблъсък с болестите по пчелите – загубих по-голямата част от пчелните си семейства. Тази зима беше изключително тежка и едва не затворих стопанството си. Бях толкова разочарован, че ми идеше да се откажа от това начинание… Но дойде пролетта – отворих останалите живи семейства и виждайки как животът в тях се заражда, как от една, две шепи останали пчели се превръщат в огромни и силни семейства, какво желание за живот имат те, че сърце не ми даде да ги изоставя…
С времето се появи и моят верен помощник и спътник в живота – прекрасната ми жена! Тя ми даде сили и кураж да развия и разширя стопанството си. За няколко години с нейна помощ вече успяваме да отглеждаме и стопанисваме 150 пчелни семейства, разположени в 2 пчелина в горска територия. От 2020 г. се опитвам сам да реализирам добитата продукция и да я доставям до крайния клиент – усмихнато обясни Илиян Стратиев.
Тази година кошерите са 130, защото след зимата е загубил 20 пчелни семейства. Пашата е основно горска, но се среща и ливадна. Обилен е цъфтежът на близката липова гора, но и на акацията, глога, гледичията и др. До края на март няма стокова паша, въпреки че е преминал цъфтежът на минзухара, дряна, мъртвата коприва. Дъждовете задържат пчелите в кошера, но след тях те започват да събират прашец. Тази пролет е влажна и стопанинът очаква годината да е добра.
Работи с платформата „Истински мед“, на която предава основната част от продукцията си, а останалата реализира на дребно. Радва се на постоянни клиенти от много години. За щастие, реализира меда като биологичен, който в зависимост от годината е няколко вида – липов, акациев и др. Предлага и прашец, восък, пчелен клей. Чрез друга платформа реализира клеевата тинктура на постоянни клиенти.
За съжаление, и в биопчеларството са натрупани много проблеми. Най-големият е с реализация на продукцията, най-вече с ниската изкупна цена, която над 25 години не се променя. Илиян си спомня, че през 1998-2008 г. конвенционалният мед се е изкупувал на 2,8-4,20 лв./кг, а миналия сезон е бил 3,80 лв./кг, а биологичният – 4,20 лв./кг.
Това, което тормози сериозно сектора е административната тежест. Тя е при осигуряването на субсидии и кандидатстването за тях. Огромни проблеми са свързани с пръсканията. Случват се периоди, когато за кратко време получава по 80 уведомления за третирания. Същевременно не може да направи нищо друго, освен да затвори пчелите за 2-3 часа. А препаратите имат карантинен срок примерно 28 дни, много пчели се натравят и умират извън кошера. Същото е положението с ненавременото пръскане на овощни градини.
Заради бюрократичната процедура се е отказал да ползва възможностите на Националната програма за интервенции в пчеларството. Осигурил си е необходимото пчеларско оборудване – центрофуга, матуратор, сушилня за прашец, разпечатваща вана, восъкотопилка и др. Той обмисля възможността, заради различните проблеми в перспектива да развива пчеларския бизнес като хоби. Обаче признава, че всеки, който се е докоснал до пчелите, не може да се откаже. Самият той обича работливите насекоми и грижата за тях.
Лилия Лозанова
(повече в Агровестник – стр. 7-15)
