ДАЛИ СИ ГОЛЯМ, ИЛИ МАЛЪК ЗЕМЕДЕЛЕЦ – ОТГОВОРНОСТИТЕ СА ВСЕ ГОЛЕМИ!

<>На село човек се калява, земеделието го прави силен. С природата се борим, няма как – като сме „завод на открито“.Но пък трудът ни е благороден… – споделя г-жа Цеца Въткова, фермер от Монтанското село Долна Рикса.

В центъра на Долна Рикса ни очаква г-жа Цеца Въткова. Не беше трудно да се познаем, та друг човек по обедно време там нямаше. Ако трябва да я обрисуваме с две думи, то това са: „отрудена фермерка“.

-Аз съм тукашна снаха, имам син и дъщеря,внучета, те са ни радостта. Със земеделие се занимаваме от 85-86-та година, семеен бизнес. Нашата земя е малко (трийсетина декара), но наехме от хората от селото и ги събрахме около 700 дка. Фирмата ни се казва ЗП „Пенчо Вътков“, на съпруга ми, той е механизатор, а аз по професия съм икономист. Занимавам се със счетоводството, но тази година част от нещата възложих на счетоводна къща.С производството се справяме сами, само във върхови кампании, ако се наложи,наемаме допълнително работници.

Основното ни производство са зърнено-житните и пролетни култури. Имаме си и зеленчукова градина, зеле садим на два декара, домати в оранжерия залагам, праз… От две години и люцерна отглеждаме, грах също сеем,така отговаряме на изискванията за протеиновите култури. Решихме по-добре да извадим продукция, отколкото да оставяме угар.

Убедили сме се, че при добро гледане, хранене,навременно третиране – има и реколта!Та всяка култура си изисква своето, не даваш ли – не получаваш! И ние експериментираме.

Почвите в нашия край са черноземи, плодородни,всички ниви се водят четвърта категория,но земята е много тежка за обработка.Падне ли дъжд – няма влизане в полетата,трябва да изчакаш да поизпръхне, чак тогава да пускаш машините.

Продукцията предавам на обслужваща фирма в с. Расово,много сме доволни.

Имаме два трактора, един Болгар и едно ЮМЗ, стари марки са, но ги поддържаме. Разполагаме с пълния набор от инвентар за почвообработка, за сеитба, торене,единствено комбайн ползваме на услуга…

Субсидиите ни идват регулярно, но все има „дупки за запушване“. Разходите са много,като продадем продукцията, като се разплатим с контрагентите, пак остава нещо. А нали като седнем и толкова няма да има!

Велина ПЕТКОВА

(повече в Агровестник – стр. 5-31)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!