<<>> Това е основната цел на Николай Алексиев от Сандански, който стопанисва зеленчуково стопанство на 40 дка. Освен розов домат, произвежда различни видове салати, броколи, карфиол, патладжан, които реализира в големите търговски вериги…
<<>> Всички агрооперации са насочени към мисълта за чиста храна.
<<>> “Земята взема много, но и дава много спокойствие! Харесвам това, което правя на полето! – споделя младият фермер.
В разгара на лятото пътуваме за Сандански – меката на зеленчукопроизводството в България. Целта ни е посещение на стопанството на Николай Алексиев, за да разберем какво провокира един млад човек да се занимава със земеделие, как успява да реализира цялата си продукция и как успешно си партнира с големите търговски вериги у нас. Ето какво разказва Николай пред наш репортер:
– Как се ориентирах към земеделието ли? Общо-взето като на шега. Завършил съм Земеделска професионална гимназия „Климент Тимирязев“ в Сандански. В земеделието всичко съм научил от практиката. Обичам да чета проверени неща, съвременни източници, а не стари теории. През 2014 г. се регистрирах като земеделски производител. Към момента стопанството ми е около 40 дка, но продължавам да го окрупнявам. Знаете колко раздробена е земята, по 2-3-5 декара, с по няколко собственици, трудно се комасират. Но при възможност закупувам…
ХАРЕСВАМ ТОВА, КОЕТО ПРАВЯ НА ПОЛЕТО И СЕ ЧУВСТВАМ ДОБРЕ!
Не го правя насила. Стартирах със зелени и свежи салати, а към момента разширих портфолиото до 7-8 култури. Сред тях почти целия набор – традиционна зелена салата, червен, зелен дъбов лист, Лолоросо (цветни широколистни и иглолистни салати), айсберг напролет, карфиол – традиционен бял и цветен. Ние сме едни от малкото производители на цветен карфиол, който все още не е познат на пазара. Изглежда химически третиран продукт, което, разбира се, не е вярно. Цветът му е генетичен, сортова особеност, консумира се на салата или като гарнитура на риба, например.
Айсбергът е култура, която произвеждам в прилични обеми, така задоволявам клиентите си. За нея няма теория, разбираш я като изкараш 2-3 реколти и си „платиш грешките“. Така беше и с броколите (за ранно и късно реколтиране). Освен това розов домат – с укрепване на вкуса, успяхме да договорим партньорство за марка „Метро шеф“, достатъчно добър показател за качествата му. Наесен произвеждаме 2 вида патладжан – цветен и класически.
Оранжериите са 3, квадратни, по 1 декар. Старая се да ги оптимизирам добре. В тях разполагам доматите и част от салатите през зимата. Всички останали култури са на открито. Полетата са с капково напояване, мулчирани. Река Струма минава наблизо, но не напояваме от нея, а чрез сонди.
Семената купувам от Rijk Zwaan чрез фирмата, която ги представлява в България – Бонеро. Вече съм установил трайни взаимоотношения с тях и с местния представител за района. На 90% съм се доверил на тази компания. Аз съм един от първите им клиенти, който прие предложението да разработва техния розов домат Мануса. Оказа се един от най-добрите сортове, който решава проблема с лятното напукване. И залагам основно на него, много малко са останалите сортове. Айсберг, броколи, карфиол също са на Rijk Zwaan.
Тази година заделих поле от 10 декара за пипер – „Навигатор” и „Каптур”, дългоплодни зелени и червени капии. Артикул, който за първи път пробвам.
Що се отнася до реализацията – с течение на времето не мога да кажа, че е било лесно. Но смятам, че има как да се организираме и можем да си продаваме продукцията, ако сме достатъчно находчиви. Търговските вериги са отворени за комуникация със земеделските производители. Да, имат изисквания, нормално е в някаква степен контролът да е по-строг. С Метро например работя вече 11 години. Започнах на местно равнище с локални магазини, защото тогава нямах количества. Мога да заявя, че са напълно адекватни – програмата им беше насочена именно към локални производители с малки обеми. Което беше приемливо за мен и съм доволен от партньорството ни! Метро ми дават изисквания за калибъра. За 24 часа от подаването на заявката, ние имаме готов артикул, който отива в централния склад в София. Берем го в подходящата фаза, така че да има техническо време да узрее преди да стигне до щанда до потребителя.
Екипът ми се състои от 8-9 човека, постоянно заети – от града и близки села. Баща ми работеше в строителството, но се включи към моя бизнес от самото начало. И към момента е ежедневно на полето. Участвал съм по европейски проекти. С финансирането от 2024 г. съм закупил 2 машини. Едната е 24 к.с., която успяхме да настроим да се движи почти автономно, няма нужда някой да я управлява. Само при обръщането се качваме. С нея орем, фрезоваме, продълбочаваме и полагаме мулч и капков маркуч едновременно.
Аз съм абсолютен фен на това земята да не се оре, а по-скоро да се разрязва. Но-Тил технологията не я познавам съвсем, обаче виждам разликата в оранжерийното производство. Да не се нарушават почвените процеси. Единствено трябва да им се даде въздух. Продълбочаването или т.нар. аериране постига точно това. В оранжериите правя кръстосано продълбочаване. В някои моменти повърхностният слой изглежда почти като фрезован, а реално не е. Използвам страшно много органика в допълнение на конвенционалните торове и препарати. След третиране се старая веднага да нахраня, да дам нещо като витамините при хората. Такъв ми е подходът към растенията. Ползвал съм доста от предлаганите на пазара. Мога да кажа, че продуктът „Атлас Тера” работи, както и „Аминозол” на „Лебозол”. „Бонеро” също внасят един биорастежен стимулатор Кропмакс, който също действа много добре. Нимазал на фирма „Амитица” ползвам буквално в промишлени количества. От КВС Агро поръчвам комплекс за листно торене на калциево-фосфорна основа. От всяка фирма съм си избрал по нещо, което работи при мен. Земеделието няма точна концепция!
Вече не използвам оборски тор заради заплевеляването. Избягвам да третирам с хербициди, дори около оранжериите, каквото се налага чистим на ръка, косим. Е, наскоро взехме ново поле, което не е работено от 30 години и няма как, но като цяло действаме
С МИСЪЛ ЗА ЧИСТА ХРАНА!
Внимаваме какво правим, спазваме карантинните срокове…
А какво най-много ти харесва в този бизнес? – питаме Николай в края на разговора ни.
– Земята взема много от гледна точка на физическо натоварване. Но и дава много спокойствие, различно усещане за нещата. И това е факт! Аз лично обичам да обработвам полетата вечер. Тръгвам с вода и кафе и се качвам на трактора! Няма ден, в който да не съм на полето. Харесва ми да произвеждам най-вече броколи, защото са ми интересни като култура и розов домат, той си ми е слабост.
Мога да добавя, че преди време отворих ресторант в центъра на Сандански, който беше последваща функция на производството. С италианска кухня е, но сме се опитали да дадем съвременен прочит и на някои традиционни български ястия. 70% от зеленчуците в него идват от моето стопанство. Печем чушки, домати, преработваме ги в буркани, за да имаме и през зимата качествени продукти! Пакетираме броколи, карфиол… След 20 дни работещите в ресторанта ще започнат да ми се сърдят като им докарам едно пале домати, с което да правят буркани. Но пък имаме най-висококачествения доматен сос за пици и пасти. Нито една от известните италиански марки не може да докара вкуса, който дава автентичния български домат! Освен това зареждам вина само от местните винарски изби. Затворили сме цикъла с производството и ресторанта…
Що се отнася до бъдещето развитие на стопанството – мисля, че сме достигнали обема, който е по силите ни. Преценил съм къде ми е мястото. Идеята ми е
ДА ОПТИМИЗИРАМЕ ПРОЦЕСИТЕ,
да улесним работата си, логистиката, да поддържаме качеството, което сме постигнали при това интензивно производство!
Пламена ПЕТКОВА
(повече в Агровестник – стр. 5-6)
