<> Или как повратностите на времето каляват характера, вълненията, стремежите и чертаят успеха на един фермер.
Наскоро г-н Симеон Бянов от русенското село Пиргово, собственик на „С.А.Т. Миро“ ООД, за пореден път беше домакин на мащабна проява – открит ден на полето с царевични хибриди на „Кортева“. Eто какво сподели той за своето стопанство:
-Със земеделие се занимавам повече от 50 години, от 1963-та съм в бранша. Ръководител бях на инвеститорска дирекция по изграждане на хидромелиоративни обекти. Стотици бяха обектите по р. Дунав, общата стойност надвишаваше 2 милиарда лева – започна нашият събеседник. – Планирахме, пресмятахме, Министерството на земеделието отпускаше средствата, които разпределяхме на строителните предприятия. Следваше изпълнението, приемахме обектите и ги предавахме в пълна изрядност на „Напоителни системи“. Всичко беше организирано, случваше се лесно. Затова сега много ме боли…
Аз съм завършил селскостопански техникум, след това специалността мелиорации, хидроенергийно и мелиоративно строителство. Така че цял живот съм работил в областта на напояването в различни подразделения – в Русе, в Малък Преславец… И до днес помня къде са полагани тръбите, дори и диаметрите им знам.
През далечната 1988 г бях изпратен от министерството като ръководител на един от най-големите задгранични обекти в Сирия. Там изградихме два язовира, забележете, язовирната стена на единия беше 6 километра, на другия 3 километра. Три години работих там и като се върнах в родината (края на 90-та), видях огромна разруха – всичко беше нарязано на скрап. И последния детайл, който бяхме планирали и монтирали…
При последното служебно правителство в плана за възстановяване и развитие имаше заделени 765 милиона лева за напояване, но незнайно защо това перо беше зачертано и средствата насочени към производство на акумулаторни батерии, фотоволтаици и пр. Така че българската земя ще жадува, виждате от година на година сушата настъпва упорито.
Най-добрата култура, която ни се отплаща подобаващо в нашия край това е царевицата. Рентабилна е, икономически изгодна, слънчогледът – също. Разбира се, от значение за добивите са различни фактори: почвите, храненето, растителната защита, навреме изведените дейности. В нашия регион най-слабите земи са в Пиргово, в Мечка, Батин, това е пояс в близост до реката, излужен чернозем. Стопанисвам 10 000 дка земя, от тях около 1000 дка са подходящи за култури със слята повърхност (пшеница, ечемик, кориандър). Ако говорим за категория – тя стига до девета. Трета категория е една единствена нива от около 500 дка.
И в този ред на мисли ще посоча, че нашата земя е благодатна за трайни насаждения… Тук в моето село навремето изградихме 3 000 дка овощни градини и ги поливахме „капка по капка“. Нямате представя какви плодове раждаха дърветата, по 12-13 000 тона ябълки се беряха и изнасяха зад граница. Но за съжаление за кратко, само 3 години, след което ликвидаторите не оставиха и следа от тях. Овошките бяха извадени, коловете – също…
Днес залагаме единствено интензивни култури. Царевицата в моето фермерство заема 3 000 дка, още толкова е слънчогледът, 3 000 дка са есенниците (пшеница и ечемик). На останалите сея кориандър и люцерна…
Започнах от „гола поляна“. През 1990 г земята пустееше, нямаше кой да я обработва. Събрахме от селото около 18 механизатора и започнахме. Правехме услуги, дори и в Силистренско ходихме. Сформирахме предприятие (Дирекция за изграждане на хидромелиоративни обекти) и то беше печелившо. Но настъпи безогледна разпродажба на техниката и трябваше да взема категорично решение какъв път да поема. Регистрирах през 1999 г. земеделска фирма, та затова ви казвам, че започнах от нулата.
Играхме на търг, обособихме база в края на Пиргово. Днес работим с високопроизводителни машини, технопаркът ни е модерен, обновен. Разполагаме с трактори от различен клас, подходящи за всички дейности. Тази година закупих сеялка Вадерщат, торачка, два плуга, GPS-системи, които настройват машините изключително прецизно. По всяко време виждам къде и на кое поле са тракторите, комбайните, къде какво се върши…
Имам 8 механизатора и 4-ма души обслужващ персонал. Всички следваме една цел – да приключваме земеделските дейности в най-кратките срокове. За 3 дни максимум трябва да третираме полетата, за броени дни да наторим. На преден план поставяме трудните задачи и се чувстваме удовлетворени, когато ги приключим.
Винаги разчитам на екипа, знам, че без него няма как да работя. Първото условие да си успешен, е да имаш сигурни хора, и то професионалисти. На второ място е постоянството в работата, да я обичаш, да си всеотдаен, да ти е тръпка, а когато тръпката се превърне в бизнес – тогава идват и успехите. Да следиш новостите, да не изоставаш от тях…
Велина Петкова
На снимката: Симеон Бянов е в средата с плакета.
(повече в Агровестник- стр. 5-6)
