<<>> Така оценяват дейността на ЗКПУ „Александър Стамболийски“ в гр. Стражица г-н Цони Цонев, почетен председател и понастоящем организатор производство и реализация и настоящият ръководител инж. Мирослав Тодоров. И доказват на практика, че при добро планиране, при спазване на технологичните изисквания структурата е финансово стабилна.
-ЗКПУ „Александър Стамболийски е основана през 1995 г, аз съм председател от 2002 г до тази – започна своя разказ г-н Цони Цонев. – От два месеца имам заместник, но останах почетен председател и заемам длъжността организатор производство. Благодарен съм на колектива за оценката. Моето място зае инж. Мирослав Тодоров, специалист с опит и съвременно виждане.
Държа да отбележа, че в нашия колектив има приемственост и то много добра. Две години назад във времето Мирослав беше до мен, предадох му своя опит. Кооперацията ни е успешна структура. Във времето успяхме икономически да я опазим, а това беше мечтата ми – да съхраним създаденото и да го надградим. Инж. Тодоров е мой възпитаник, завършил е специалността „машинно инженерство“ в Русенския университет и трудовия му път започва не другаде, а в нашата кооперация.
ЗК „Александър Стамболийски“ стопанисва 2500 дка. Полетата ни са комасирани, постигнахме го още с подписване на споразуменията. На територията на Стражица има още двама арендатори, работим в сговор, много добри взаимоотношения поддържаме с колегите, помагаме си при необходимост.
АЗ СЪМ ДОАЙЕНЪТ В ЗЕМЕДЕЛИЕТО ТУК, споделям го със задоволство. Удостоен съм с внимание и уважение. Щастлив съм, че колегите често се допитват до мен – какво да заложим, кои сортове да подберем, на кого ще продаваме продукцията си и пр.
Земята разпределяме на 3 части, по равно залагаме пшеница, царевица и слънчоглед. Редуваме ги, повторки не допускаме, монокултурно отглеждане – също. Слънчогледът идва след себе си през 2 години.
Факторите, които определят крайните производствени резултати са няколко: подходящ сорт или хибрид, адаптирана технология и разбира се, щедра природа.Торенето съобразяваме със запасеността на почвата, ако прекалим с азота, ще я вкислим, това е доказано, така че и тези моменти ги прецизираме. Аз използвам най-вече фосфорно-калиеви торове, привърженик съм на класическите технологии, не се „хвърлям на сляпо“ на новостите, подхождаме предпазливо.
Всеки земеделец сам определя стратегията, която ще следва. Аз правя земеделие няколко десетилетия и съм се убедил, че липсва държавна политика при реализацията на хлебното и фуражното зърно. Как да залагаме пшеница с високи хлебопекарни качества, след като разликата в цената е едва 10 лв. на тон? Затова подбираме високодобивни сортове. Средният добив пшенично зърно, който получихме това лято е 700 кг от декар. Ечемикът, макар и на ограничени полета ни се отблагодари с добиви от 840 кг.
Освен технологиите и правилният подбор на сортовете и хибридите, за успеха на всяка земеделска структура от съществено значение е и обезпечеността й с техника. През годините ТЕХНОПАРКЪТ на ЗКПУ „Александър Стамболийски“ е много добре оборудван.
Много успешно сме се подсигурили с необходимите машини и инвентар. Бих казал, че два и три пъти броят им е по-голям от необходимите. Разполагаме с 3 тежки трактора, две Т-та по 240 к.с. и един Маккормик (220 коня), „Ню Холанд“ и „Беларус“, 5 ЮМЗ-та, един „Болгар“ с кофа, челен товарач „Джон Диър“… Комбайнът ни е руски, „Ростселмаш“, нов го закупих. Снабден е с приспособления за житни, за царевица и за слънчоглед. Така че спазваме технологичните срокове – и при сеитбите, и при жътвите.
Прикачният ни инвентар е почти нов, всичко сме закупили от фирма „Раломекс“. Много добри партньорски отношения в годините създадохме с ръководството на завода в гр. Завет. Доволен съм, техниката е качествена, например имам дискова брана, по която нищо не съм пипнал, а е на 14 години! Каквото и да поръчаме, заявката ни се изпълнява в срок.
В кооперацията ни работят двама механизатори, един домакин, един председател, един счетоводител – касиер, главен счетоводител и моя милост. Всички дейности са отговорни и важни за крайния резултат – и агрономическите, и агрохимическите, организирам жътвените кампании, там се изискват не малко дейности около противопожарната защита.
Дали съм оптимист за развитието на земеделските кооперации? Да, имало е и ще има земеделски колективи. Макар, че у нас се допусна земята да влезе в ръцете на париимащи хора. Големи площи се заграбиха и селата се обезлюдиха. Според мен най-оптималният размер на стопанствата и фермерствата трябва да бъде между 8000-10 000 дка. И тогава всяко село ще има специалисти, агрономи, касиер-счетоводители, домакини… Всички земеделци ще бъдат заинтересовани за благосъстоянието на хората, за селата, ще се стремят да помагат на член-кооператорите. Как, например, с нашите 2500 дка можем да бъдем конкурентни на арендатор с 1 млн. декара земеделска земя?
Казано точно, ДЪРЖАВНАТА ПОЛИТИКА Е ИЗКРИВЕНА, аграрната реформа е създадена в полза на многоимащите, а не в полза на държавата. Държавата сме ние, хората, живеещи в страната, работещи тук. Много ме боли за задгърбените добри практики от миналото, които се унищожиха…
Велина ПЕТКОВА
На снимката – г-н Цонев, почетният председател, и г-н Тодоров, настоящият председател гледат в една посока – развитие и икономическа стабилност на кооперацията.
(повече в Агровестник- стр. 9-20)
