*Да отглеждаме децата си на чист въздух, с грижа за природата и хората! – разяснява Константин Стамболиев, който осигурява чиста храна за семейството си. Той е създал родово имение „Изворче“, част от общност „Благодатие“ край Елхово.
Константин Стамболиев с още 5-ма съседи са създали родови имения, които са част от екобщност „Благодатие“ край Елхово. Те предлагали общо свои продукти на фестивал „Събуди се“ в Родопите и решили да се обединят, като изберат общи принципи на живот.
-Вдъхновени от идеята за живот сред природата, в свобода, солидарност и хармония, вече 17 години с помощта на Майката Земя и светлите сили градим своите родови имения, включващи къщи, градини, езера, гори, щастливи деца – започна да разказва Константин. – Нашата крайна цел e да създадем самоподдържаща се екосистема и здрава общност. Принципите ни са да отглеждаме децата си на свобода и чист въздух, с грижа за природата и хората, споделяне на изобилието, здраве, любов и свобода. Съседните имения са „Медена пита“, „Добро здраве“, „Слънчева поляна“, общо 6 огромни двора.
Заедно със съпругата си преди две десетилетия се преселват от София тук. Създават своето имение точно на 15 април и тази година празнуват юбилей. Константин е работил като компютърен специалист, като съчетава още различни професии и се занимава с всевъзможни дейности. Освен фермерството е ски учител в Банско, водач на туристически и велогрупи, пчелар и др. Работи в земеделието във Франция по 2-3 месеца, като бере или подрязва ябълки и лозя.
Неговият имот и на съседите му са извън село Маломирово и са с размери по 10-20 дка. Климатът е континентален – с горещо сухо лято и влажна ветровита зима, тъй като тук духат североизточни ветрове. Това предполага тяхното ландшафтно организиране, изграждане на водоеми, създаване на гори. В дворовете е налична достатъчно площ да се засадят горски съобщества – ясен и дъб, габър, липа, бор, хвойни, ели. Много и различни са декоративните видове – секвоя, блатен кипарис, туи и др. Особено успешно се прихваща брястът и затова близката местност е наречена „Кючуков бряст“.
Семейството на Константин успешно ашладисва овошки. Учили са се от Христо Ашламинатора. Използват джанките в двора си и присаждат праскови, кайсии, бадеми. Започват да ашладисват костилковите от средата на февруари, а при семковите (ябълки, круши) от 10 март до началото на април.
Приготвят различни билкови лечебни мехлеми, домашен шоколад, паста за зъби от хума, като му помага и съпругата Александрина. Отглеждат и орехи и лешници, разположени в различни части на двора. В градината пък залагат различни зеленчуци, за да осигурят разнообразие за трите си деца. Грижат се и за по 10 квадрата малини, ягоди и касис. На нивичка от 1 дка засаждат картофи, царевица, тикви, слънчоглед, боб. Със зърно хранят 35 кокошки. Сега са заложили в инкубатор яйца и броят на пернатите ще се удвои.
В двора си са разположили и 10 кошера, от които засега не вадят мед, защото са още начинаещи пчелари. В период на експериментиране са.
За зеленчуците ползват две оранжерии – едната е 8 на 8 метра, а другата 3 на 4 м. Доматите са стари сортове, като семената осигуряват от едноименния фестивал в Елин Пелин. Краставиците са „Гергана“ и „Корнишони“. Залагат още чушки, както и много билки и подправки – чубрица, босилек. Прибавят също бакла, грах, моркови, пащърнак. Поддържат и малко лозе от 6 реда, като са подбрали сортове за пряка консумация.
Само излишъка от продукцията предлагат на съседи или на различни фестивали – „Беглика“ и „Събуди се“ в Родопите или на пазара в Елхово. Радват се, че произвеждат достатъчно чиста храна, за да изхранват семейството си.
В земеделието използват различни методи на пермакултурата. Мулчират със слама, сено и окосена трева, които поставят по пътеките и междуредията. Не ползват никакви торове, а пепел от печката, течен тор от кокошките. Прилагат и принципите на сеитбооборота. Засаждат растения, които са динамични акумулатори на хранителни вещества като коприва, репей, глухарче, живовляк.
Константин вярва, че съчетанието на горски дървета, овошки, зеленчуци и билки създава екологичен дизайн на неговото имение. Най-голямото му щастие е, че децата му като живеят сред природна среда са здрави и доволни.
Лилия Лозанова
(повече в Агровестник – стр. 7-13)
