Чешмата Калимарица и Международната дунавска регата – символите на Силистренското село Ветрен

* Туризмът и рибарството са основният поминък на местните хора. Чистият въздух и близостта до резервата „Сребърна“ привличат в селото многобройни гости от България и чужбина – разказва кметът Иванка Славова.

Ветрен е малко рибарско селище, разположено на брега на река Дунав, в Североизточна България. През последните години набира популярност като туристическа дестинация най-вече заради близостта си до биосферния резерват „Сребърна“, който е само на 5 км от него. Който посети селото със сигурност ще усети неповторима атмосфера на спокойствие, тишина и благоговение пред природатата. Ще чуе и интересни истории от местни рибари. Имахме удоволствието да разговаряме с един от тях, както и с кмета на селото г-жа Иванка Славова.

Историята на Ветрен датира от римски времена. Историческа справка сочи, че селището е възникнало като римска крайпътна станция в III век от новата ера край брега на река Дунав и е част от Дунавския лимес – границата по река Дунав с прилежащата система, която е съставлявала външния отбранителен пръстен на империята.

Ветрен е известен с чешмата „Калимарица“, която е близо до брега на Дунава и датира от римско време. Според легендата там ходела за вода една красива мома на име Калимарица, на която е кръстена чешмата. Преданието гласи, че от нея тече лековита вода. Заради това и чистия си въздух още през средата на 20-ти век Ветрен е бил обявен за курортно селище. Там е имало санаториум, който за съжаление днес не функционира. Селцето не е пожалено и от демографската криза, която го държи от втората половина на миналия век. Най-голяма численост е имало при преброяването през 1946 година – 1542 души. Трийсет години по-късно населението е намаляло почти двойно – до 638. През годините продължава да се топи, като при последното преброяване през 2011 г., статистиката е отчела 237 души.

По данни на кмета г-жа Иванка Славова, към днешна дата жителите с постоянен адрес са не повече от 150. Един от тях е 46-годишният рибар Валентин Йорданов. Човекът се връщаше от поредния риболов и въпреки умората отдели време, за да ни разкаже историята си:

– От 1992 г. съм рибар, но като 2018-та година не помня – риболовът бе много слаб – имаше много видове риба, но все дребна. Нямам обяснение защо се получи така, водата е сравнително чиста, тъй като заводите, които изхвърляха в нея боклуци, са затворени, така че причината не е в замърсяването й. Предни години като имаше много риба, като вляза в реката, по 24 часа не излизах. Сега като заложа вечерта мрежите, се прибирам у дома и влизам с лодката отново на сутринта. Но повече от 10 кг риба не се хваща, а съм стигал и до 100 кила. Иначе пазар се намира – реализирам я по ресторанти и рибни борси и с това осигурявам част от прехраната си.

Най-голямата риба, която съм хващал е сом, тежеше 55 кг. Като рибари преди празнувахме Никулден на брега на Дунава, тъй като светецът е наш покровител. От няколко години обаче я няма тази празничност, станахме по-свити, може би животът ни промени. А с румънските си колеги имаме стар неразрешен проблем и въобще не се разбираме, даже техни полицаи ни арестуват. Ето този необитаем остров, който е по-близо до нашия бряг – казва се Ветрен и е български, а румънците твърдят, че е техен. Ако видят близо до него наша лодка, веднага арестуват рибаря, а последствията са актове и пълна конфискация на улова и лодката. Последният скандален случай бе през пролетта на миналата година. Тук идваха наши депутати, после имаше дебати в Народното събрание, но останаха само приказките…

По този и други въпроси разговаряхме и с кмета на село Ветрен г-жа Иванка Славова. Тя е родом от близкото с. Ситово, но във Ветрен е снаха. Преди да спечели вота преди 4 г. на местните избори, 30 г. е работила в местното кметство:

– Да, спорен е този въпрос. Наистина доста наши рибари имат проблеми, но този въпрос трябва да се реши на междудържавно ниво…

Част от жителите тук са рибари – някои ловуват за хоби, други за препитание, но повечето са любители. Само от Ветрен рибарите са около 25, от общо 145 постоянни жители, а през лятото стават около 500. Идват и от други населени места – от Силистренско, от Шуменско и др.

При нас е развито и земеделието. Нивите в землището се обработват от трима арендатори…

Тук имаме голям действащ свинекомплекс, който осигурява работна ръка. Опитваме се да развиваме и туризъм – разполагаме със 7 къщи за гости, като легловата база е за над 100 човека. Радостното е, че къщите целогодишно са пълни. Това се дължи най-вече на реката и хубавия въздух. Резерватът „Сребърна“ е наблизо. До него може да се стигне бързо по екопътеките.

Нашата дума, на малките кметове почти не се чува, защото сме подчинени на община Силистра. Каквото ни спуснат като средства, това е, но обикновено не са достатъчни. Какво да Ви кажа – от годишния бюджет на кметството всеки месец получаваме по 150 лв – те отиват за почистване, косене и дотам… Каквото можем, това правим. Ако излезе нещо непредвидено като разход, тогава отпускат допълнителни средства.

Нямаме и постоянен лекар. Доктор идва два пъти в седмицата в село Сребърна и някои от хората от Ветрен ходят там на преглед. Други пък имат личен лекар в Силистра, който е най-близкият град, на 23 км, откъдето и пазаруват. Има уреден транспорт, до 20 ч. вечерта има автобус, така че разстоянието не е проблем.

29 поредни години посрещаме Международната гребна регата, която е в края на месец август. Тя тръгва от Германия, а във Ветрен пристигат около 250-300 водни туристи, които по традиция посрещаме с рибена и бобена чорба, сварени в два казана, всеки по 100 литра. Подготвяме и увеселителна програма с концерти, които изнасят наши самодейци, както и ансамбли от Силистра, които каним за празника. Веселбата е на самия бряг, а всички остават много доволни. По принцип участниците в регатата са от европейските страни, през които минава река Дунав, но миналата година имаше и от Австралия. Приходи от тази регата за селото няма. Повечето от туристите нощуват тук на палатки, а от община Силистра ни отпускат средства за гощавката.

Ние сме домакини и на националния пленер „Човек и природа“, който също се провежда през август на брега на река Дунав. В проявата участват изявени творци в сферата на живописта, скулптурата и графиката. Тук творят и млади талантливи майстори на четката. След това творбите от пленера се експонират в художествената галерия в Силистра…

Имах намерение да асфалтираме поне две улици, но за голямо съжаление това няма как да се осъществи поради липса на средства, поне за сега. В селото нямаме и канализация. Надявам се обаче да се развиваме. Според мен правилната насока е в туризма и рибарството. Има интерес за закупуване на къщи и имоти, дори и от чужденци. А местната ни кухня е превъзходна – естествено наблягаме на рибена чорба, пържена риба, риба плакия. Традиционни наши ястия са също зелеви сърми и кебап със свинско месо…

Николета КАРАСТОЯНОВА

В интервюто са използвани въпроси и от други медии. Текстът е подпомогнат с библиографични справки.

(повече в Агровестник – стр. 5-6)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!