ЧЛЕНОВЕ НА КОМИСИЯТА ПО ЗЕМЕДЕЛИЕ В ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ ПОСЕТИХА БЪЛГАРИЯ

* по покана на евродепутати Момчил Неков и Владимир Уручев те се срещнаха с представители на МЗХГ, на Комисията по земеделие в Народното събрание, на браншови организации и с производители.
* целта на визитата е запознаване с функционирането на българското земеделие и обсъждане на бъдещата Обща селскостопанска политика на ЕС.

(продължение от миналия брой)
Поземлените отношения трябва да бъдат в центъра на ОСП, ако наистина искаме да променим модела!
* е позицията на младия евродепутат Момчил Неков.
– От 2015 г. настоявам да има делегация в България и радостното е, че най-накрая това се случи – за първи път откакто сме държава-членка в Европейския съюз. Благодаря на г-н Чеслав Шекерски и на останалите колеги, че успяхме да проследим на терен как се произвежда в България, да чуем обратна връзка от стопаните. Хубавото е, че делегатите видяха висококачествени продукти, потенциал и възможности, които трябва да използваме.
Първото нещо, за което настоявам е да има публичен дебат за бъдещата ОСП. Направих предложение за директни плащания за опрашване на пчелно семейство, зад което застанаха и други мои колеги – евродепутати. То трябва да бъде отстоявано и от българския министър на земеделието в Брюксел.
Мерки против концентрацията на земя. С Мария Нойхл, която е докладчик по темата, настояваме за мерки против тази порочна тенденция, срещу която водим борба в ЕП. Не ни учудва, че България е на първо място. Затова призовавам поземлените отношения да са в центъра на дебата за ОСП. Да се въведат антимонополни мерки, държавният поземлен фонд да се дава под наем, а не да се разпродава…
Колегата Херберт Дорфман от Южен Тирол изнесе данни, че там стойността на субсидиите за плодове и зеленчуци са 4,6%. За сравнение в България са 2-3%. Ако продължаваме да си говорим колко добре се развиват тези сектори, те до 4-5 години ще фалират. Това е мнението и на председатели на браншови асоциации, затова ние трябва да поискаме поне двойно увеличаване на средствата за плодове и зеленчуци.
Настояваме за повече обвързана подкрепа, по-висока цена за литър мляко и плащания за глава животно, за сметка на директните плащания. В тази връзка 95% от секторите в земеделието във Франция например са обединени. В България този процент е 5. Тук предлагам да има безлихвени кредити за Организации на производители. Държавата да създаде един Фонд, който да гарантира пред банките за тези новопостъпващи фермери, които се обединят и да могат да използват безлихвени средства, кредитни линии.
Друга основна тема – приехме доклада в Европейския парламент, чакаме да бъде одобрен и от Съвета, за нелоялните търговски практики по хранителната верига. Фермерът е най-уязвим и в същото време получава най-малко добавена стойност. Това е хоризонтален, общ европейски проблем – 90% от производителите споделят, че поне веднъж са се натъквали в Европа на такава нелоялна търговска практика. Затова е много важно какви мерки ще предприеме държавата, за да се запазят производителите.
Тема, която също е европейска са търговските споразумения. Настояваме 30% от средствата за ОСП да отиват за борба с климатичните промени.
Неколкократно на заседания на Комисията по земеделие в ЕП съм казвал, че е недопустимо да се орязва ПРСР, която е особено важна за България, с 15% и тези пари да се дават за миграция. Защото сами разбирате, че Програма за развитие на селските райони се бори с вътрешната миграция – от селата към градовете.
От тази гледна точка още през 2014-2015 г. стартирах с кампания „Да защитим българския вкус“. За да може да направим така, че да запазим поминъка по места – и с географските означения, и с обсъждането на планински продукт.
* * *
Новата ОСП – с фокус върху климата и околната среда, биоразнообразието и високото качество на произвежданата продукция
* това бе акцентът в изказването на евродепутат Владимир Уручев:
– Общата селскостопанска политика е може би най-голямата в бюджетно изражение. За този програмен период са заделени над 400 млрд евро, което е повече от 1/3 от всички евросредства. 1/3 отива за кохезионна политика и последната – за другите видове политика. Най-голямото перо отива за т.нар. директни плащания, което е на практика подпомагане на доходите на хората, които се занимават със селско стопанство. Без такова подпомагане, ЕС рискува прехраната на собственото си население.
Друг е въпросът за справедливостта, къде отиват тези пари? До момента във всичките ни срещи с браншови асоциации, производители, нашата аграрна комисия, се поставя този проблем.
В следващия програмен период настоявам за вече предложената по-голяма свобода за държавите-членки да си определят сами своите планове, стратегии за какво да се разходват парите. Това ще става през т.нар. Стратегическите планове, които тепърва ще се разработват.
Много е спорен и въпросът с таваните на плащанията. Таваните трябва да бъдат обосновани и базирани на добър анализ! За да няма изкривяване и ограничаване на желаещите да навлизат в селското стопанство!
Друго изключително важно нещо – в ОСП освен за доходите, при които действително има европейска ценност, трябва да работим и върху новите цели: климат, качество на продуктите, конкурентноспособност на селскостопанската продукция, селски райони. Богатите природни и климатични ресурси, съхранените почви и екологични територии са важна предпоставка страната ни да бъде сред първенците в производството на висококачествена и биологична продукция.
* * *
Евродепутатите ще вземат под внимание повдигнатите въпроси при реформирането на ОСП на ЕС за периода 2021-2027 г.
* обобщи председателят на Комисията по земеделие и развитие на селските райони в ЕП – Чеслав Шекерски:
– Концентрацията на земя ще продължава да се наблюдава като явление, но стопанствата като цяло ще стават по-малки. Това е тенденция в цяла Европа и трябва да бъдем внимателни.
Предлага се таван до 60 хил евро с регрес до 100 хил евро, който таван постепенно да бъде намален. Но трябва да се вземе предвид положението в отделните държави-членки. Зърнопроизводителите са против таваните, но ще търсим равнопоставеност.
Поставяме си прекалено много цели в рамките на ОСП. През периода 2021-2027 г. бюджетът й ще възлиза на 28% от общия европейски. Според мен обвързаните с производството плащания трябва да се запазят, защото например в планинските райони то е по-трудно. Трябва всички заедно да работим по веригата за създаването на добавена стойност.
Срещата ни с представители на НПО ясно показа, че трябва да подкрепяме организациите на производители. Профсъюзите обаче трябва да са по-силни. А фермерите да се обединяват в по-голяма степен в бъдеще.
Както икономиката, така и селското стопанство трябва да разчитат на иновациите и прецизирането на процесите. Например трябва да се намали употребата на торове, на пестициди… Прецизното земеделие е в основата на успеха на селското стопанство!
Искаме да насърчим младото поколение да се развива в селското стопанство. Членовете на Комисията по земеделие ще работят за изграждането на това бъдеще.
Пламена ПЕТКОВА

(повече в Агровестник – стр. 5-23)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!